Стихи и поэзия современных авторов
И сетне 🇧🇬
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки! ...
Страдалческо-гладно 🇧🇬
след хладилник…
И пак бедрото си заголила
във ужас…
Душата сита и пресита ...
Без дом 🇧🇬
Познавам невъзможностите. Скърцат.
Надничането уж е тихо. Но крещи.
Като че сякаш... две очи след гръб,
обърнат... ...
Алис в Огледалния квадрат 🇧🇬
Тук всеки знак е с надпис "Чакай!".
Шапкаря чопли с нокът стигмата.
Апокалипсис с коня. Цакай!
13.04.2020
Плещя си рап 🇧🇬
чудни водопади.
Породисти бройки,
Формули, награди.
Дълги магистрали, ...
Мъж от любов 🇧🇬
ще затворя вратата.
Ще преборя страха
и ще тегля чертата.
Ще рисувам небе, ...
*** 🇧🇬
Докога, докога, докога..
Нима само трохи ще ми оставяш?
Самота, самота, самота..
Ако знаеш само - колко нощи не заспивах... ...
Фалшиво е всичко, когато те няма 🇧🇬
потънах в ленивата, сива тълпа.
Изгубих се тихо, потъна в забрава,
чувството мое - за цел и борба.
Редяха се дните в безлика съдба. ...
Трапеза преди Великден 🇧🇬
Опашките си гоним като кучета.
Ти Господ имаш ли си и надежда,
или от болките човешки учиш се?
Не ме осъждай остро, каталясах. ...
Гладно стихотворение 🇧🇬
И стомахът крещи за месо.
Как така да не ям?
Ще припадна.
Но.. ...
Отшелникът на севера 🇧🇬
Ледници се пръскат на кристали.
Късчетата студ пробождат дните ти.
Лягат рани, в ложе прокървяли.
Честност вплете някога в сърцето си ...
Той знае 🇧🇬
Виси ни примка тишина на гушите.
Подсмихва ни се песимистът : Май я втасахме!
Така и трябва, щом поета слушате!
На него слабост са му, а и сила думите. ...
Бягай 🇧🇬
Както искаш.
Както намериш за добре.
Бавно. Или бързо.
Страхът гузна съвест зове. ...
Отплаване 🇧🇬
остави отпечатъци от устни.
Отдалечаване като след полет,
очите ми са орбитрално пусти.
Отплава в омагьосана обвивка, ...
Илюзия 🇧🇬
помислих... „Най-после спасителен бряг“.
За обич мечтаех – не царски палати...
Повярвах, че ти си „Спасителят“ благ.
Очаквах те, мила, любов непозната, ...
Кратка морска притча 🇧🇬
подпрял се върху дървената маса,
душа разголил и напълнил с мрак
олющена от ветровете чаша.
Притихваше на огъня жарта, ...
Влей ме изящно в тъгата си 🇧🇬
подрежда изгревните ризи,
целува косите ти ридаещи
и очите турмалинови,
изтяга се напречно на небето, ...
Миговете от живота 🇧🇬
летящ във вихъра на времето,
към безкрайността упътен...
Има мигове, които спят навеки
погребани под древен калдъръм, ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 11 🇧🇬
...
Я - къде ли съм се скрил?!
Стигнах до перфектно заключение -
тук кой ме би открил?! ...
Изящество струи 🇧🇬
На феите дете, с природен дар,
вълшебство чисто в тебе се таи
и пошлостта избягала стои
зазидана от завистлив товар. ...