Дори и в най-студеното на зимата,
аз мога да съм пролетен и топъл.
Да, знам, че нереалното заспиване
е всъщност лабиринт. Многопосочен.
А всъщност съм събуден и мечтая. ...
Няма нужда да се разделяме,
за да се срещнем отново.
Няма нужда от географията,
да поставяме между нас обширни разстояния море,
непреодолими масиви в мълчания, ...
Накрая на света ще те открия,
да падне коня, пеш ще продължа.
Не ще ме спрат ни меч, нито магия,
каквото и да е, ще издържа.
Очите ми да избодат, ще те намеря, ...
СТИХОВЕТЕ МИ
Всеки ден „раждам“ едно, две деца,
Те имат акт за раждане, дата, година.
Мъчително е раждането, но любовта
е в усмивката и прегръдката ни силна. ...
Обречени на Вечност...
От новините: „Опасен астероид лети към Земята“...
26.01.2020 „Нов, неизвестен до сега, вирус идва
от Китай и се разпространява по це-
лия свят“ ...
Не литвай ветре! Моля те, поспри!
Кого ли гониш, там, по голите баири
и кой по жиците без лък ще ми посвири?
И въглен жив за мен ще разгори?
А отлетиш ли ще се слегне прах, ...
За виното говорим с обожание.
Устните потръпват, душата ни мълчи.
За нощите, пропити с отчаяние.
Погледи се сблъскват, сърцето пак крещи.
За любов ли ний сме жадни още? ...
Ще изпитам съвсем мъничко болка, като при евтаназия.
Ще изтека между запетаите преди да съм донаписана.
Във едната ръка за кураж ще стисна фантазиите си,
а във другата-кой каквото ми е харизал, по милост.
Едно леко убождане и движенията ще се превърнат в картини. ...
Понякога те искам като вятър –
под дрехите ми дръзко да проникваш...
и странна лудост ме обзема някак
и безпокойство, че с това ще свикна...
Понякога те искам като вино – ...
Вятърът свири на тънката струна.
Дреме морето, в парцали увито.
Чайки под лодките спят непробудно,
раци по черните пясъци скитат.
Счупен е фарът, не сочи надежда. ...
Превърна ме във призрак словоблуден
и на стената сложи кръст с кандило,
повика поп съвсем да ме изстърже,
защото съм бодяла като шило.
Остави лампата навън да свети, ...
Не вярвай, че от теб съм си отишъл,
когато вече няма да ме има.
И прогони далече тази мисъл,
не я допускай в пек и в люта зима!
Ще идвам някога - ветрец напролет, ...
Събух на прага старите галоши,
изцапани и мокри от дъжда,
а някой, без да пита ги подносил,
решил, че ще го топлят във студа.
Помислил си: „Е, нищо, че са стари!” ...
Морето си отиде от брега ми.
Пресъхна в мене. Целият съм дъно.
Изплаках през очите си тъга,
с която туй море било е пълно...
И вече нямам залези във себе си. ...
Раздяла ли е щом сърцето си предам
и оставя в грехове душата ми да гние?!
Раздяла ли е щом погледна се насън
и насреща ми страхът безмълвен вие?!
Раздяла ли е щом денят е пуст и уморен ...
Животът щеше да е твърде скучен,
навярно прекалено да сладни,
ако не трябваше да те научи
за някого да си необходим.
За някого да бъдеш като въздух! ...