Стихи и поэзия современных авторов
Моят петък 13 🇧🇬
Защо обаче ми пресича пътя
наежен, мяукащ котарака чер?
Във фрикасето, порцията ми голяма
пиперницата с развитата капачка ...
Трудно преглъщам сълзи 🇧🇬
зад себе си рутя стени,
граденото с обич полита
в потока с изтрити мечти.
Как се преглъща липсата? ...
Слънце 🇧🇬
видях и твойта ярка светлина.
Лъчите ти усетих, дето плъзна,
по кожата ми с мека топлина.
Събуди всичко живо и неживо – ...
Послание 🇧🇬
два сокола млади,
прелетете през морета,
през морета и океани.
Щастие си потърсете- ...
Сама съм си 🇧🇬
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.
Кръщавам свят и песът на съседите ...
Какво обикнах в Него 🇧🇬
Не знам дали за добро,
или за лошо...
Не знам какво видях в него.
Не знам какво ме привлече. ...
Опус №6 Метафора 🇧🇬
на която даваш душата си.
В замяна от нея вземаш си
страстта на думите, чийто атоми
просто събличат те до любов... ...
Изгубени 🇧🇬
собственото си присъствие.
Изплъзна се,
попи,
изчезна ...
Няма лек 🇧🇬
Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.
Хората бавно изчезват от сцена, ...
В кротките подмоли на живота 🇧🇬
в реката тиха, в хладката вода
събух обувките и топнах си краката
и въдицата пуснах – риба да ловя.
Голяма жега, нищо че на сянка ...
Въпросно 🇧🇬
Отново и отново, и отново?...
Можеше ли да си дам почивка
и утре да започвам отначало?
Всеки час ли трябваше да ти обричам, ...
Страшилище е 🇧🇬
Страшилище е, по стълбовете некролози,
страх и ужас засипва те с големи дози,
почти няма живо същество в селото,
умря и старецът с превръзка на окото. ...
Мъртвотревен дъх 🇧🇬
я убива.
новоодъждена
сънлива
мократа трева ...
Доверие 🇧🇬
обичах те, като приятел и жена
а ти предаде ме на другите от пошлост
аз дадох всичко мое, ти пък само суета
Не ме търси в живота ми до края ...
А там, в априлските полета люляци цъфтят.. 🇧🇬
неизбежност гърдите стяга.
Копнежи, спомени и гняв преплитат се,
а думите неказани се молят
поне за шанс последен. ...
Ред 🇧🇬
Поетично 🇧🇬
свят ми се зави,
и разбрах аз, в този миг прославен,
че нов свят ще се роди
И забързах към полето, с лист и молив, ...
... 🇧🇬
се случва неизбежно драма.
На себе си е даже чужд,
човекът със мечта съдрана.
Каквото е било – било. ...
Една стара къща в Бургас 🇧🇬
През прозорец момчето ги гледа.
Не видя, не усети..
Във вените – корени стари,
забравили страст, ...
Има нов път 🇧🇬
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия, ...