Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
Сърповидно ме гледаха чужди очи.
Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
В окосено небе и луната горчи.
Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска ...
Спомените леят се студено,
сред залеза любовен - тича
и стене в мен духът усамотено,
но сърцето - продължава да обича,
нищо, че от болка е ранено... ...
Очакването е дете на чувството,
покълнало в земята на желанието
за честно и взаимно сбъдване
и жертва на разочарованието,
че няма обич, нито си разбран ...
Красива си така. Две думи прóсти
във въздуха се реят като птици,
прелитат над душевните ми пости...
Две думи – на живота верни жрици.
Обичам те! Красиви са словата, ...
Белеят ми косите на главата,
а по лицето вият се бразди.
И колко мои стъпки по тревата,
и колко много паднали звезди.
По колко стръмни пътища съм минал. ...
В ден като всички други се събудих
и през нощта стария ред неусетно аз пропъдих!
Нещо у мен се бързо разгоря
и неспособен бях да го възпра.
Опитах настрана да стоя, ...
Истински приятел е този, който
когато си самотен е до теб,
когато плачеш бърше сълзите ти,
когато страдаш държи ръката ти,
когато те боли го боли наравно с теб. ...
Прибирам се. Голямата умора
в главата ми върти се и жужи,
а в къщи – ти. Нали сме хора,
говорим онова, което не тежи.
Прозорецът замръква и осъмва, ...
Харесвам се така разплакана
сълзи, едва побиращи тъгата,
с коси, разлиствани от вятъра,
солени устни пред заключена врата.
Харесвам се така с очи попарени, ...
В душата й се спираха мнозина –
да пофлиртуват и да се разсеят...
Страхотно време - младите години!...
Доволни си отиваха от нея!
Гощаваше ги с обич до насита, ...
Кой те създаде вътре във душата,
аз питам се, щом зърна те, Дъга?
На светлината танц си със водата,
безмилостно изпълнен след дъжда.
Ти с цветове под Слънце ще изгрееш, ...
НАД НЕБЕСНИТЕ ЧЕРТОЗИ
Над небесните чертози, там във висините,
сънувах, че прераждат се душите,
и една безмълвно мене заговори:
„Скиталец блед, накъде си се отправил? ...
Похапвахме си с Пешо кървавици
в разгара баш на коледните пости
и спорехме, размахвайки лъжици,
кои народи са в света най-прости.
– Японците! – започнах да се хиля – ...
Един ден ще платя цената и ще бъдеш мой.
Колко пък да струват две ръчни гранати?
По-малко от една твоя целувка,
По-малко от сто години затвор.
Един ден ще дойда и ще те отвлека, ...
Елеонора Крушева
Студено е... потрепват ми ръцете,
а вън е пролет... и свети, лятно свети.
Студено ми е... сиво е небето
и плаче в мен... ритъмно сърцето. ...
Любовта кара хората да правят странни неща..
Вероятно никога няма да видиш тези редове.
Вероятно няма значение дали знаеш,
че те обичам, или не те.
Вероятно никога няма да се осмеля да ти кажа, ...
Любимия предадох, а след края
за дните с него спомням си, ридая.
Прошепнах му "аз още те обичам",
но вече само в стих ще го събличам,
и ще го търся в спомени... и в Рая. ...
на младата поетеса Полина Михайлова
Защо да крия? Няма да се срещнем
през лятото на не едно желание.
Вината е невиновна по човешки,
когато търсим близост от разстояние. ...
И днес полуобичана осъмнах,
някак свикнала и примирила се.
Очите си доволно аз потърках
и чух шепот познат "И този път не!"
Живот на полусъединител: ...
Да бе наострена и хладна гилотина,
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи ...