Честит да е последният ни сняг.
Не ще натрупа. Въздухът е топъл.
Кой рови в безсезонна слепота?
Глухарчетата кой заплашва с допир?
През всичките си лудости...Ела! ...
По Янтра нейде плува моят дух
и като пепел се разнася.
Във въздуха отеква низ от тъга и смут
и щастието ми във миг го вятъра отнася.
Да се удавя не мога - ...
Старее виното, по-вкусно става,
във дъбовите бъчви, отлежало,
а тайната, известна на винаря,
споделя се със тлееща жарава.
Така и младостта, неосъзната, ...
От нежните нюанси на лъчите,
на изгрева прекрасен сутринта,
се раждали в душите ни мечтите,
преследвани от нашите сърца.
Аз искам да прескоча небесата, ...
Да вдигнем чаша вино с призив нов,
за здраве и за щастие да пием!
На този ден, изпълнен със любов,
душите си със нежност да напием!
Да пием за човешкото у нас, ...
Когато пак неистово ми се прииска
пред прага ми да хруска сипкав сняг,
в стиха ти Януарски пак ще се заключа.
На зимна птица - в писъка
и на снежинките танцуващи в мъгла, ...
Все за мен си мисли, всеки миг и секунда.
Вечер, уморен когато заспиваш,
сутрин – още щом се събудиш.
В огън все да гориш и от жажда да вехнеш.
Ветрове в теб да свистят, да те лутат безумно. ...
"Хей, Джуд!” ли каза, мила?...Повтори!...
Ах, как ме върна толкова назад -
в онези млади и безгрижни дни,
и аз и ти в притихналия град!
Прегърнати на хълма над града, ...
Докоснах я меко в деня на жената.
Отроних от думите плод неузрял.
Красивите облаци греят листата,
където животът е пепел и кал.
Изгоних студената зима корава. ...
Мили очи неоткрити -
еликсири на Радостта,
докога ли ще бъдете скрити
от моята жална душа?!
................................................................... ...
Зеленият сняг... стопи се без време!?
Зеленият, вечният... сняг.
А слънцето преспи натрупва!?
С южнякът си брат.
Светът ни, побъркан към хаос върви... ...
Ще се припомня. Някога съм бил.
Светът не е зачеркнал мисълта ми.
Дори надежди сто да е изтрил
или изострял болката с измами.
Все някъде един невидим път ...
Помня само, че звездите умираха,
а луната беше леден кристал,
черни облаци земята завиваха,
сякаш целия свят бе заспал.
И до "нищо" се стопи битието, ...
Познат поет в кафето вчера ми се хвали:
"За тебе съм написал не един куплет!"
Седим, а той ръчицата ми нежно гали...
Направо кòцкар, не свенлив поет!...
"...Не знаеш колко нощи тебе съм бленувал!... ...