С това стихотворение подарявам по една
шепичка надежда на всички жени, които се борят с рака...
Рисуваше те. Думите ѝ бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха ...
Беше отдавна - преди тридесет века,
Парис се влюби в красива жена!
Тя го обикна и тръгна със него,
а Омир написа поема с война!
Аз не съм Омир, но пак ще опитам, ...
Сънувах, че шофирам в леден дъжд.
Завоят идваше след друг завой коварен
Да, знам как скоростта възбужда всеки мъж...
дори към среща с камион товарен.
Унасяше ме бавно скоростта, ...
Както си вървял през гробища унесен,
един човек внезапно, стреснат спрял...
Наострил слух: "Ми, да – музика и песен!
Истина!"...Огледал се и онемял...
Приближил и гледа – голяма веселба, ...
Покáни ме във твоята градина,
отрупана с различен вкусен плод.
През мене мигом сладка тръпка мина -
все дарове под слънчевия свод!...
Как радваше окото тази прелест, ...
когато човек няма какво да каже
по- добре нищо да не казва
макар че то времето ще си покаже
прекрасно цвете ли е или язва
всеки е писател, всеки фотограф ...
Да си сменя името, фамилията,
града или… направо тази планета,
щом съм си искал моето минало…
на нещастните не се дават съвети!…
Колкото аз днес се себеобичам, ...
Дядо ме заведе в снежната гора –
дряновата клонка сам да избера.
Качил ме на рамо, гази до колене,
че снегът е много по-висок от мене.
А пък баба в къщи е оплела вече ...
Убийте гондолиера, пеещ песни,
от картината във Венеция,
дядото, дъвчещ тютюн, да изчезне –
и ще остане ли нещо?!?
Махнете книгите и четете само вестници. ...
Възхищавам се как принуждаваш (в платното, боите)
да възкръсват и минали, и неродени пейзажи!
Но уж птиците имат крила, а не литват! Боли ли те?
Всеки полет аз мога за теб и насън да разкажа,
а когато достигна в зеления ирис градината, ...
Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.
Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка! ...
Пуснете любовта да си отиде!
Не я насилвайте да ви говори!
Луната небесата щом разбрида,
към истината път ще се отвори.
И нека любовта да бъде плаха. ...
Този път е постилан със камъни,
този път е за смели сърца...
Този път ще е труден за двама ни -
аз избрах го. И ти го избра.
Този път не е еднопосочен; ...
Поиска си от мен. И пак. И пак.
Изобщо не можах да ѝ откажа.
Стърчеше под полата мъжки крак –
космат и як. И много, много страшен.
Поведе ме напред (?) в опасен танц. ...
Последна нощ, последно ядене за мен...
не че съм затворник, просто знам
че утре ще умра. Чувам стъпките на палача.
Не че искам да умра, но така се налага,
в тежест съм... а живях скромен и спокоен живот ...
Фердинандовият дъб / на дъба в Бот. Градина на СУ/
🇧🇬
Той помни много – строен, величав,
той знае и възходи и падения,
победи и погроми, поражения,
управници с различен нрав!
Той помни бури и градушки, ...