Сиво е, вали и сняг!
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...
Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
Саксофонът на бара ме връща
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...
Единство и борба на противоположностите
Омайно,куртоазно звучи ѝ гласът
на вечната,обаятелна женственост,
от която могат и рога да растат
върху почва на интимна посредственост. ...
Черна мъгла надвисна над града,
жаравата изгаря неговите крака.
Сам върви по бодлите от стомана,
ала вижда се във мрака портата към Рая.
Защо си отиде? ...
– Очаквам ви отдавна, закъсняхте! –
ядосан Островръхчо им продума. –
На бал ли с други камъчета бяхте?
– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –
Забави ни една узряла круша, ...
З А Щ О У М И Р А Т Х О Р А Т А
Много от тия,които са преуспели,
завършват живота си със самоубийство,
когато безразсъдството се в житието намеси,
превръща битието в най-откачената лудост. ...
Аз виждам още в снежното поле
два конника, покрити с ямурлуци.
Нощта - закрилница със тях пое,
по друми непознати тя ги пусна.
Затъваха конете във калта, ...
Нощес крещяха бесни харпии наяве.
Заслушах се. Стиха от болка натежал,
аз хвърлих, като камък тежък в рядка кал,
но не от кал светът ми светъл е направен.
И падах дълго. Долната земя – под мене. ...
Татусът един седи ми на ръката,
татусът със който белязах си душата.
Всеки символ там крещи от тишината,
история разказва, писана в мъглата.
История която нещо там в сърцето, ...
"Прости за Бога !!!" - взор в земята сведен
и устни боязливи - молят ме безспирно!
"Сгреших! Кълна се - беше за последно -
ще погреба у мене чудото немирно!
Ще скрия тази своя сянка, ...
ЗА ЗИМАТА БЕЗ МНОГО ДУМИ
Ела? – Аз обещах да е красиво!
И ти едва ли някога си виждал
небе – в което скрежът мълчаливо
магични кули от сребро иззижда, ...
АЗ ДОЙДОХ, ЗА ДА БЪДЕШ МАРИЯ!
Извини ме, че се сгромолясвам –
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –
не една! – три Марии в едно, ...
Пак ще дойде Нощта. Ще е тиха и свята
и на рамо звезда ще крепи.
В сиромашките ясли, между смирна и злато,
младенецът блажено ще спи.
Ще надене мигът чисто нова одежда, ...
Не докосвай душата ми, моля те!
Тя дълбоко ранима мълчи.
Не протягай ръце, нито в нощите,
Нито в утрото... защото кърви.
Остави тишината във времето ...
Писмо ти писах, късах черновите,
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети, ...
И отвори се тихичко тежката порта небесна,
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана ...