Градът е същият - и сградите, и хората
И улиците, кръстени на някого...
Табелките са малко нещо мокри,
Но само капките май помнят имената им.
"Преди години...", всичко е история- ...
Птича песен и валс на глухарчета.
Пролет. Гнездо. Щастие...
Пеят капчуците. Разлистват листата
своя цвят от обичане...
Толкова просто е. Всичко е в смисъла. ...
Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.
Сгушена, сладка. О миг съвършен.
Докосвам лицето ти с дъх затаен,
така и не зная - защо ли си с мен?
Какво ли намери, какво ли разбра, ...
В съня ми появи се рано,
в бяла роба и разрошена коса.
Нежно ти опря глава на моето рамо
и постави в скута ми ръка.
С устни аз докоснах твоята скула, ...
Във бяла стая, легнал и пасивен,
въпрос един тормози те безспир:
как ти, отличник, кадър перспективен,
остана сам и без ориентир?
Креслото на началник, във което ...
Чувството е меко, разтегливо,
като топъл дъх, полегнал между дърветата,
като накапалите листа и сиянието край тях,
и изгряващото слънце между клоните.
Облакът е топъл като ръкавица на готвачка, ...
...Дар от Бога...
Думата ”любов”, звучи най-добре от твоята уста:
Чувството ”Обичам те”, разкрива таланта на гласа ти,
нощта на твоята плът се оказва най-вечна и красива,
денят на твоята душа следи най-точно съдбата ни... ...
Баирът се е проснал като гърбица,
а птици шарени са къщите накацали.
Върви тържествено по златна стълбица
балканско утро в синкави воали,
със аромат на кумбалки и билки. ...
Ще се разлистят закърнелите крила,
чрез дивата сила на простора-магнит.
Ще прелетят и над най-стръмната скала.
Гнездо ще свият под тепета-сиенит.
Колкото своите малки да излюпят, ...
Утопия, било ли е това..
Нима изживяхме приказка една?!
Свят за двама създадохме да има
Илюзия, казваш - красива мечта.
Защо оставяш ме да си отида ...
Къде се скри? Не светиш тази вечер!
Самотна ли си като мен?!
Ела да поговорим – като две обречени
сами превърнали животът си в плен.
Не се плаши от дремещите улици ...
Животе, коварен и пълен с капани,
мене не плашат жлъчните закани.
Не чупя се азе като съчки сухи,
за твоите заплахи ушите ми са глухи.
Изправям се гордо и с глас най-звънък ...
Защо ли спряха птиците да пеят...
Дали защото хората не спряха
да мълчат, а може би просто им
умръзна и те като нас от многото
си песни да грешат... ...
Винаги обречена да страда.
Почернена със злоба и предателство.
Душата и е като дълбока клада.
Сълзите и, са важно доказателство.
Добра била със всеки, ...
На тротоара стои старият клошар,
усетил на обществото тежкия шамар.
С очи, очакващи справедливост,
гледа ни той, но нямаме милост.
Защо сме такива - нека се замислим. ...
С предизборен глъч, с обещания щедри
в червено-син-жълтав десен –
тъй лятото почна с лъжите на едро
и Господ, от туй възмутен,
изпрати потопа на бедните хора ...