Доган и Шиши, почнаха война!
Не се разбраха явно в парламента.
Единият е свързан със Москва,
а другият с Магнитски е в момента.
И докторът, от раз се раздели ...
БАВНА СЕПТЕМВРИЙСКА ВЕЧЕР
Бавна септемврийска вечер. Нека да си помълчим.
Нейде в залива – далечен, корабът надипля дим.
Мъкне облакът чембери върху щърбата Луна.
Къкри, ври и се чумери! – всяка следваща вълна̀. ...
Който и да разбърка душата на вятъра,
есента я подрежда.
Дори гатанките си имат собствено място
под мъгливия шлейф.
Близки по кръв и по родство с иконите, ...
Реката, която пресъхва полека
е тъжна, защото не милва брега.
Жена ли е – срещнала късно човека?
Любов насред суша – ненужна сега.
Реката, която сред камъни голи ...
Сърцето вижда това, което очите не могат.
Светът се движи воден от сърцата ни.
В летящи хора има много завист и неясна злоба.
Но сърцето лети търси само доброта и любов,
и всеки ден ни то подсказва "не искам" ,"не мога". ...
"Часът и мястото на срещата са известни!" -
днес помним с тези твои думи от екрана
тебе - един от журналистите най-свестни,
но от днес България без своя син остана!
Болка силна изпълва ни душите, ...
Дребен, черен, (признаваше и мама, че съм грозен),
сам се скитам из града голям.
Сритван, гладен, изтормозен,
само нощем в съня си наистина ям.
Знам ги аз, онез, домашните, ...
В седефената мрежа на съня
намирам своя пристан. Тъй мечтан е,
а знам, че няма дълго да остане,
ще отлети. И как да го виня?
Душицата му златна ще краде ...
Б Е З О Т Г О В О Р Н О С Т
На времето Пако Рабан казваше:
"Настъпи ли дефицит в облеклото по женското тяло,
това много точно и безпогрешно показва,
че финансовата криза е вече на прага." ...
Аз те открих така нежно,
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята. ...
В очите те гледат с усмивка гореща,
а щом се обърнеш, капан ти кроят,
съвременна почит фалшива насреща
и думи цинични в утробата спят.
От жалката същност ти става студено ...
Крилата са за птиците, така е –
човешкото летене значи друго.
Човешкото летене … е омая,
то е мистично – тайнствена заслуга.
Аз неслучайно бродих в сто пътеки, ...
Аз съм есенен стих, който някой набързо е драснал
и записал в скръбта си предсмъртния стон на листата.
И докато усуквам пресъхващите водорасли,
ти нечуто си тръгваш и едва ли ще те изпратя.
Не защото не искам да помниш ветреца вечерен ...
Откакто ми запукаха ушите,
започнах да усещам мързел в мен.
Че губя интереса към жените
и гледам ги… досущ като кретен.
Отидох за съвет при моя лекар; ...
ПРОЧИТ НА СУТРЕШНАТА ПРЕСА
... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми –
и е просто мираж онзи шеметен месец април,
даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени,
върху Седмата пейка на ченгелче и аз съм се свил, ...
Последна песен
Няма я вече моята баба Гроздена добра,
Господ Бог при себе си я прибра!
Една добра жена майка на три деца,
всички тъжим за нея ние сега. ...
Сълзи душата ми тъгата носи.
Прелюдия, мъгла, но близките са
лъжата на любов фалшива.
Самота, а те са фарса и лобират.
Защо нима в живота глупостта е вяра! ...