Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила ...
Съдбата радост и тъга подклажда,
душата ми в реалност е и в блян.
Сърцето ми умира и се ражда,
животът все за обичта е дан.
От срещи и раздели изкован ...
Докато дъждът си точи гилотината
и по реката плуват само платноходки.
На едно далечно и диво пристанище
ще се радваме на котараци и котки!
Термостатът на Утрото ще отчита ...
Разказват слънчогледите красиво
легендите за теб - о, с топлина
от всяка пита всяко семе живо
запява за любимата жена.
Легендите за теб, о, с топлина ...
След изгреви, от залез по-самотни,
след празници с привкус на панахиди,
забил в сърцето на живота нокти –
от този свят е рано да си ида!
Все още ми е рано да забия ...
Той седеше на стълбите.
(Хората идваха и си отиваха.)
Слънцето целуваше босите му нозе
и се превръщаше в състрадание.
Успокоените цветове на есента ...
В ЛЕНИВИТЕ СЛЕДОБЕДИ НА ЮЛИЙ
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...
Жадуван,дълго очакван,подобно блян:
небето и земята се срещнаха сред нощ!
Тя бе измъчена от засуха!Запален свян
в душата й гореше.Небето обзе я с мощ,
разтърси над очите й полета и върхове! ...
П О П Ъ Т Я 30
Поезията е Вечното Интервю,
в което народът винаги има право,да пита,
за Суверена не съществуват въпроси Табу,
Той е на Господа Фаворита. ...
Денят бе топъл, биеха камбани,
сърца ликуваха за бъдни дни,
а двама влюбени в слънчеви премяни
обет си дадоха в безмълвен стих.
Ръцете им, като бръшлян се бяха вплели, ...
Защо ли чувствата по теб пилях,
подобно на прашинките от урна…
Убита от съмненията бях,
по болката си можех да се сурна,
да падам вечно в гробна самота, ...
Винаги на далечната страна
и винаги в оазиса на спазени думи
разбиват се белочели кораби в простора
в пяната на последните раздели.
В сблъсъци на сенките с вълните ...
Най-скучният човек си ляга рано,
в леглото си е още преди девет.
Сам се събужда в пет и без аларма,
а сутрин пие чай вместо кафе.
Понякога дори се забавлява, ...
Да чувствам теб - това е славен дар.
О, любовта е смисъл и пламти!
На времето житейският товар
в обратното не ще ме убеди.
О, любовта е смисъл и пламти - ...
юни 2024 Румяна Славова
Спокойна изглеждам само привидно...
В мене тайно избухват вселени.
Недей ме гледа, че се усмихвам...
преценям... колко точно те бива! ...
ЖЕНА ОТ НЕБЕТО
... когато светват лампите полека и в парка тихо пада вечерта,
и във морето лунната пътека изтегли си сребристата черта,
и подир миг крайбрежната алея от светла глъч край мен се огласи,
си мисля, че си струва да живея за теб – макар и само във станси, ...
Бях паднал, сразен в нозете на света
Пречупен от болка и страдание
Изгубил пътя, смисъла, целта
Потънал в сълзи и ридание
Коленичил пътник в прашен кръстопът ...
Неспирно пулсира могъщо сърце
в полята на плодна Златия.
Обгръща го Дунав с прохладни ръце,
енергия в него извира.
Грижливи стопани неспирно сноват – ...
Юлско утро, летен топъл бриз
и надежда в новото начало.
В календара първи юлски лист
и сърце тъй волно затуптяло.
Поглед вперен в първи слънчев лъч, ...
Между вчера и утре е лято,
слънце – праскова с морски очи.
Всяко стръкче зелено е свято,
всеки птичи глас чудно звучи.
Няма как да се спреш да обичаш, ...
Напиши ми писмо, ала дълго писмо,
със флумастера от сълзата си истинска,
за да усетя, че дишам и че още съм жив,
не като песен, а като приказка!
Искам да видя с очите си Утрото, ...