Стихи и поэзия современных авторов
Един живот - един спектакъл 🇧🇬
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.
Но бяга времето, изтече… ...
Страхувам се 🇧🇬
че мога да обичам безрезервно,
че с мисълта пътувам надалече,
че моят смях понякога изнервя.
Страхувам се, че мога да изгубя ...
Помежду гарите "Вина" и "Оправдание" 🇧🇬
След цял ден подир кучетата бягали
е уловът им тлъста, кръгла нула.
Зевзеците на подбив ще ги спрягат.
А нощем сънищата им препускат ...
Тежък избор 🇧🇬
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...
Вечността ще чука на вратата 🇧🇬
с болка изпълва се душата!
Такава е на всеки съдбата,
ще ни приспи навеки тишината!
Дъжд ще се лее обилно, ...
Речник на малките неща 🇧🇬
... обичам малките неща,
с които този свят е вечен –
да се събудя сутринта
и тихо да заспивам вечер, ...
Съдба 🇧🇬
Със кринолинената рокля даже!
Върви по пътя, който си поел.
Не искам нищо, нищо да ми кажеш...
От думите ти ризница плета, ...
Островръхчо и Заобленчо – 10 🇧🇬
Обичам любопитните дечица.
Отличници в училище те стават,
за пример са сред всички ученици.
Днес с камъчетата какво се случи ...
A nightstand on fire 🇬🇧
Looking over at me
Through a whole continent
For the very last time.
You never know when it’s going to be the last time ...
Бабина обич 🇧🇬
сърце, задъхващо се от любов!
Аз мисля, че за никой не е тайна,
щом имаш баба – ти си Бог!
Те са цветна палитра, твърде различни, ...
Тъма 🇧🇬
гърчейки се като змия поразена от кървав меч.
Те не напускат слабата и изгърбена моя снага,
както мечът не освобождава милата змия.
Трънливите рози оформят моята Иисусова корона, ...
И може би ще ме обикнеш ти тогава 🇧🇬
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима. ...
Дванайсет колелца от дим 🇧🇬
Аз вярвам,
че ще ми се случат
и няколко добри неща –
най-сетне тъпата ми участ ...
Пристан на любовта 🇧🇬
в дома ми тя свети, в душата шепти.
Семейството — пристан, пристан без край,
в него намирам покой и безкрай.
Тя носи топлината в студените дни, ...
Който иска, той ще разбере! 🇧🇬
трепери като лист
и дори е мазохист!
Гледа себе си и трите букви!
Ламти за парички, дрешки и обувки, ...
Кръговрат 🇧🇬
на моят всеминутно търсещ свят.
Въпросите ли? Никога не спираха.
Черното наричах пъстър цвят.
Преследвах непонятни компоненти. ...
Щъркелова вселена 🇧🇬
на този свят лисици
с плоски паници.
А тя все пак се върти –
гнездо, пълно с куп звезди!
Майката 🇧🇬
вечерта и нощта лежерно се сливат.
Уморено градът от студа заспива.
И блещукат самотни семафори.
Изтрополява късен трамвай. ...
Утеха 🇧🇬
"Утехата" е дума с две съставки:
У - Теха значи У, в - Тихо-то, в
Тишината и мира. Тя почивка е,
Пристанище, скала, оазис за ...
Трансцендентност 🇧🇬
Истина - боли, но е приятно!
Глупак - наивен, но искрен!
За момент си помислих, че съм прав.
Момент, продължил секунда, а всъщност – месеци. ...
Последна нишка 🇧🇬
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти ...
Лечители на души 🇧🇬
от който покрай нас светът се руши,
всевечни въпроси с триста възли
напират за отговор… На какво се крепи
този свят и защо е студен, безлюбовен? ...
Човекът – живот и любов 🇧🇬
движение само напред,
Човекът, с импулс вдъхновение,
успехът го чака навред.
Животът не знае посока, ...
За дъщеря ми 🇧🇬
Не ме пъди!
Ще си тръгна
сам!
Сам ...