Стихи и поэзия современных авторов
Предизвикан отговор 🇧🇬
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...
Равносметка 🇧🇬
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
Сатанинско хайку 🇧🇬
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
Ще скоча! 🇧🇬
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...
С благодарност за това, че те имах! 🇧🇬
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...
Сънувам те в светулкови коруби 🇧🇬
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...
Сиво е 🇧🇬
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...
Пързалки преди и сега 🇧🇬
Покривите - заснежени.
Раничко е за шейната
и пързалки споделени.
Тъкмо този стих написах ...
На мен ли се сърдиш, море?! 🇧🇬
Обичам те толкова силно!
А ти - неприветливо все,
отблъскващо, злобно...
На мен ли се сърдиш, ...
Виелици 🇧🇬
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
Свобода чрез прошка 🇧🇬
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
Видение 🇧🇬
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...
Примирение 🇧🇬
а звуците отекват им далече.
Невидимите пранги как тежат,
народът мрачен знае вече.
С наочници, когато се върви ...
Мода 🇧🇬
Не обичам,
това,
аз
модата ...
Единство и борба на противоположностите 🇧🇬
Омайно,куртоазно звучи ѝ гласът
на вечната,обаятелна женственост,
от която могат и рога да растат
върху почва на интимна посредственост. ...
Ти и дъждът 🇧🇬
Дъждът се стича по стъклата
и си направи с мен шега –
изписа ми, че ме обича
и ще ме чака във нощта. ...
Супа за Бога 🇧🇬
... хем Дядо Коледа дойде,
хем край на Коледните пости! –
сварих си супичка с фиде
от пилешко филе – без кости, ...
Майка 🇧🇬
като майчицата ми добра.
Мила е като птичка.
На света е тя едничка.
Вече доста съм голяма, ...
Рони Джеймс Дио 🇧🇬
жаравата изгаря неговите крака.
Сам върви по бодлите от стомана,
ала вижда се във мрака портата към Рая.
Защо си отиде? ...
Хайку, танка 1 🇧🇬
В тишината
на следобеда съхне
прането навън.
*** ...
Четиристишие 🇧🇬
Обещавам!
Полудявам от любов,
Полудявам!
Островръхчо и Заобленчо - 5 🇧🇬
ядосан Островръхчо им продума. –
На бал ли с други камъчета бяхте?
– Не сме, не сме... – Заобленчо издума. –
Забави ни една узряла круша, ...
Защо умират хората 🇧🇬
Много от тия,които са преуспели,
завършват живота си със самоубийство,
когато безразсъдството се в житието намеси,
превръща битието в най-откачената лудост. ...
Без цел и задачи 🇧🇬
разчорлена… луда,
от мене излезе —
най-сладка заблуда.
Нахално намигна ...
тишина обгръща всяко дърво,
светът е замръзнал в кристален сън,
пухкава дреха за зимно платно.
Сърничка крачи леко в снега, ...
Татус 🇧🇬
татусът със който белязах си душата.
Всеки символ там крещи от тишината,
история разказва, писана в мъглата.
История която нещо там в сърцето, ...
Две сълзи на Коледа 🇧🇬
Коледа е! Навън сняг заваля,
а в мен се е настанила тъга.
Тъжа за моите синове, деца,
не са с мен но са ми в съня! ...