Правосъдието куца, много е кът,
затова мошеници, за пореден път,
дошли у нас, незнайно от къде,
един да лъже, друг да краде.
Тайно са пирамида построили, ...
Към Коледа отново в мене ври
желанието в дрешки на Снежанка
да си облечена пред мене ти,
една мечта в мечтите мъжки ярка...
И аз червеното ти облекло ...
Всички мои прегради аз зная отново-
само с стих,само с дух,само с воля,
ще издигна по-здрави и от твоето слово-
вероятно,защото го мога.
И дори да си вярваш, ...
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
В едни зимен ден ... или Първият зимен ден на 2024-2025 година
/ откраднато от Нета,... от неизвестен поетес /
'' Тихо си сипах ракийка една
галено шипе гърлото тя...
Бавничко на плота режа мезе ...
реката бяга
между двата си бряга
стои си все в плен
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема „София Филипова” 2024 и не спечели награда.
Аз пак съм тук, защото обещах ви.
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш, ...
Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
Дъждът от снощи сам се укроти…
И Облакът си пръсна козирката,
зад хълма, край смълчаните скали.
Сред глухите въздишки на тревата…
Зората се показа – изведнъж ...
ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...
Защо ли нощем във сънят ти, идвам за подслон?
Защо от тебе искам да отпивам?
Имам точната
"способност"
за любов, да си избирам онази – "невъзможната". ...
Обичам да съм сам със тишината
когато вятърът навън фучи!
Когато те прегръща тъмнината
и всичко в миг потъва във мечти!
Обичам аз във нощите студени ...
ВЕЧНИЯТ ЗОВ
Американският либерализъм поведе хорото,
с лого на президента-боклукчийския камион,
комично двуличие с посока оскотяване на обществото
в тъмните дебри на американския Вавилон. ...
ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...
ДЮШЕШ ЗА ДЯДО ВАЛЕРИ
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте, ...
От календара лист последен на стената
показва дни до Новата година
безспир нататък се върти земята
и времето на старата отмина.
Какво да пиша в дневника за тази: ...
Неделя е. И пладне превал`я.
На двора седем кирки тъпо бухат.
Мъже, с разголени до кръст тела,
пръстта разбиват и кънти на кухо.
Не кладенец копаят – тъмен ров! ...
Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
Жена ми - роза бодлива.
Случайно ще я зърнеш - погледа ти ще улови.
Ще ѝ се чудиш - Боже, колко е красива!
Аромат на нежност, цвят на радост - ще усетиш, че е жива.
Ще мечтаеш да усетиш дъха ѝ, ...
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
Подаръци избирах за Коледа и теб,
Красиво опаковах ги и сложих ги в колет.
Но най-скъпоценното нещо на поета -
Това е да си подари сърцето.
Цялото оставям го на теб - няма драма, ...