Стихи и поэзия современных авторов
криейки се в сянката 🇧🇬
Има само сенки, които ми правят компания.
Докато аз се рея в огромна празнота Погледни назад.
И това трябва да се слее със сенките
и съм се предал на нищото, сянка в сенките. ...
Да ме разплаква пушек? Да. Но надали! 🇧🇬
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...
Плачът на палача 🇧🇬
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.
Надеждата бавно угасва във дни, ...
Хайку-ма 4 🇧🇬
Грохот и ужас.
Мостове, къщи – сламки.
Жъне Годзила.
*** ...
Когато нощем чувам гласове 🇧🇬
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...
Приятел 🇧🇬
Чаша чай, кора от мандарина
човек отсреща-приятел, или брат
и една запалена камина
Той ще ме види. Знам че ще ме чуе ...
През сенките на щастието 🇧🇬
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...
Народопсихология 🇧🇬
Българи сме, издръжливо племе.
Вярно, все след другите куцукаме,
ала трябва ли за туй да мреме?
За война говорят политиците, ...
Злоядко 🇧🇬
нищо без рев не яде.
Не иска супа да вкуси,
на зеленчуци се муси.
Кюфтета, макарони, яйца, ...
Далеч от дома 🇧🇬
Прости ми, мамо! Просто те забравих!
Какво ли тук, далеч не преживях!
Сърцето ми при тебе си остана,
при твоя глас! При твоя нежен смях! ...
Ангел или сатана 🇧🇬
няма тя любов!
На какво не е способна,
щом следва дяволския зов!
Клюки и интриги, ...
Следи 🇧🇬
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен... ...
Пролетно зелено 🇧🇬
в мислите се плисва,
в пролет съм родена,
искам, в нея искам,
всеки ден празнувам – ...
Живот назаем – 8 🇧🇬
Много понякога ми се иска,
да избягам от поезията,да я оставя
насаме с нейните Истини,
извиращи от Сакралните ѝ нива на познание. ...
Знание и приложение 🇧🇬
Знанието е всичко, инфо- и идеи.
Идеите са светлина. Картини на ума
знанието дава.
Картините съседни-близки, в момент ...
Часът е 7 🇧🇬
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...
Преследват ме сини очи 🇧🇬
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно, ...
В люлежа на Световното махало 🇧🇬
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...
Закъсняла обич 🇧🇬
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...
Робска свобода 🇧🇬
за истинската родна свобода,
със свободата вързана с каишка
какъв ли разговор да проведа.
Безсмислен и безличен, несъществен, ...
Поетите край мен мълчаха в хор 🇧🇬
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...
Жена с гоблен на скута 🇧🇬
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...