Новите ни дрехи правят елегантни,
старите доспехи казват - уникални,
за носа ни водят евтино купуват,
добрината вземат без да я търгуват.
Странен е света в който днес живеем, ...
Вечно нещо в покрайнините на ума ми се мержелее
Нещо неопределимо, смътно, едва доловимо.
И дума не обелва, своя същност не ще да разкрие
Ала усилено се грижи аз да не забравям нивга за него.
Винаги е там, със себе си бури и порои носи, ...
Понякога се чудя коя съм аз-
Дете, момиче, цвете…
Обичам сред хората да бъда,
те помагат ми да разбера своята същност.
Помагат ми да разбера, че понякога обичам да съм сама, ...
Не спираше вечер да мисли за него.
Додея ѝ тежко от мисли безброй!
Разголи душата с набъбнало его
и хвърли в тъмата добрия покой.
Остана от белия спомен усмивка, ...
Дъждът-той ми напомня за сълзите
Когато на небето му се плаче
не му е ни до слънце, ни до нищо
а просто страда то по свой си начин
И плаче непомилвана душата ...
Понякога в главата ми е хаос.
Очите ми излъчват гняв.
Сърцето ми тупти с буйна ярост.
Показвайки на хората различен нрав.
Не мога да търпя на хората лъжите. ...
Как можем от затвора си да изпълзим,
когато в костите ни лъха самотата.
Възможно ли е в погледа си уязвим
да пуснем да говори Светлината.
Всред толкова задушна миризма, ...
Макар да се гневя на свойто време,
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор ...
Ж И В О Т Н А З А Е М 14
Животът е Шехерезада,но е на Ента,
главата му не можеш нивга,да вземеш,
винаги и вредом е точно в момента
в Измами,Истини малки,големи. ...
ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД
Животът ми като че ли лети на ски.
А дните пъплят – танкови армади.
Така навярно бавните реки
превръщат се в несвестни водопади. ...
Пачка до пачка, с наглец до наглец:
Идва на власт и… става крадец!
Дали пръв министър, или полицай,
всеки е с пачки от лъвския пай.
Краде се - валута, крадат се…евра: ...
АЗ – ВОЙНИКЪТ ОТ РИМСКАТА СТРАЖА
Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера –
мръдна нейде за кратък обяд, ...
Прибрах си вятъра след зимата останал,
нали е скитник и моя сродна е душа…
През кръстопътища със него сме преминали,
все бърза, понякога опитвам да го спра.
Догоних го и тръгнахме през пролетта, ...
Рече:“йок!“ Октай – пишман-атентаторът
на Доган –душманина и диктатора.
Понечи пред ДПС-делегатите
да му прати смъртоносен хабер,
с насочен в слепоочието му ...
Любовта от приказките, струваше ми се така далечна,
видимото ме разочароваше, забравена бе тя от хората.
И изведнъж, в миг дойде при мен, почука на вратата ми-
точно такава каквато я описват поетите в стиховете си.
И появи се ти в живота ми, за да повярвам ...
Пердето ми се спуска като сняг,
снегът се вее над градчето.
И тихо-тихо, без да зная как
в душата ми се настани небето.
https://www.youtube.com/watch?v=bg_P9_FzQbQ
НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА
... макар че по рождение съм плах,
а пък и младостта ми бе тъй кратка,
днес мечка страх, а мен не ме е страх! –
се залюлях на детската площадка, ...
РАЯТ НА ЗЕМЯТА
Лъжа са всичките клишета на съдбата.
Кой каза, че измислица са чудесата?
Кой каза, че живее в нас вината
и че на добрите страдат все сърцата? ...
Вкус на черници и мирис на нафта,
сигнал от товарна влакова композиция.
Напластената прах по страните на шкафа,
жълта верига от спрели таксита.
Аромат на кафе от джезве се разнася, ...