БЕЗСМЪРТИЕ
Тъжно пред себе си гледам аз и немея.
Земята е разтворила огнена паст.
Но аз знам: чрез стиховете си ще живея,
чрез тях над мен смъртта не ще има власт. ...
Не ме е страх, но взе да ми омръзва
да нося на гърба си Магдалена.
И всеки път без болка да възкръсва,
когато аз умирах и за нея.
Когато аз поемах всяка тежест ...
Боли много, кървави сълзи се стичат,
лек няма, всичко гори ме, не пита
дали мога да издържа, на теб да разчитам
не вече, сърцето ми вечно ще скита.
Пожарът угасна, плачът ми го изпепели, ...
Да бях "сега", да те помилвам
насред студени утринни лъчи;
да бях до теб, за да те виждам,
гласът ти в топли устни как мълчи.
Но аз съм друга, чужда, ...
Такава съм – от стар болярски род.
Жена съм, ала силна е кръвта ми,
в сърцето ми три огъня горят,
безкраен танц танцува нестинарка.
Такава съм. Асеневският род ...
Несподелени надежди и изгорени мечти -
същността на човека е провала, нали?!
Неказани думи и пропилени съдби,
колко много от тези с изморени очи...
И сърцето, копнежът се давят в сълзи, ...
И въпреки всичко си оставаш дете,
уплашено и в същото време игриво.
И с погледа си търсиш утеха, небе,
любов и нещо красиво.
Пораснал си, но не си готов ...
Може би не съществува жена,
която да не се е сблъсквала (поне веднъж)
с лошото момче – мечта.
Той е мил (и същевременно лош).
Той е прекрасен (и същевременно ужасен). ...
Всеки миг е нетраен и блести огледално.
Неочакван, безкраен - сън за нещо реално.
Сбъдването е притча или път в тишината.
Само който обича, ще прозре самотата
на мига - бързотечен като бясна комета. ...
Нощта ме запраща в последния кръг на ада -
първия на любовта.
В очите ми огън от гняв гори,
но гневен съм на себе си и мразя се дори,
защото след теб в нощта пак ще тичам ...
Не помниш ли вечерта на Коледа - тогава,
когато бяхме там за първи път.
За топъл празник спомен ни остава
и за почувстваната вяра изведнъж.
Кой да предположи, че така ще стане. ...
В небитиетоо на помислиите,
които прикриваш ии от себе си дори,
как да прикриеш това, което не можеш
да захвърлиш толкоова лесно,
и как да забравиш това, ...
На моята малка планета без звук
и времето не е на почит.
Не можеш да стигнеш със кораб дотук,
дори и дъга да прескочиш.
Живея във кръгла къщурка без под. ...
Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени ...
Бях дете и любовта ми беше чиста сълза...
Бях момиче и любовта ми беше истинска мечта...
Сега съм жена и любовта ми е безкрайна вяра...
Вяра, че някъде, някога, някой ще те обича
така, както си мечтаела като дете, ...
На онова кухо място имах сърце,
но ти безмилостно го изтръгна,
грубо и грозно - със голи ръце,
а после без да ти пука си тръгна!
Никога не ще забравя онзи ден, ...