Сънувам те, когато пак те няма.
Изтривам те ядосано на сутринта.
Но не заздравява още тази рана,
която душата ми безжалостно гризе.
Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна, ...
ПЪРВИ МОНОЛОГ НА КЛОУНА
“Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
Хайнрих Хайне
“Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
Франсуа Мари Аруе – Волтер ...
Под кръстовете се събира прах
от вярващи, издъхнали на кладата.
Пред новата ми вяра, с поглед плах,
изплашена тук коленичи старата.
На колене не мога да се моля ...
Ти тръгвай, аз ще си запазя спомен,
откраднах си го тихо сутринта, когато мислеше, че спя.
Аз прощавах се със любовта всеки път.
Не съм момиче, малко по-вече жена.
Ще събера остатъка от празната кутия фасове, тъга. ...
Безкрайни ноемврийски дъждове.
Вали, вали, вали до изнемога.
А вятър сив отчаяно зове
да тръгна с него. Но, уви, не мога.
Ноември е прихлупил всичко в мен. ...
Взрив
Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост
и времето ги нареди в божествен словоред,
ако разместя къщите с бетонени отвърстия,
и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел; ...
Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна
в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина
ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна.
Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина. ...
С лукавия се срещнахме пак
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...
Тя бликна внезапно и бързо преля
в сърцето с онази живителна сила,
с която единствено топла сълза
най-обично чувство би сътворила!
Такава любов дава силни криле! ...
Светлината в мрака ме облива
и започвам пак да те сънувам.
Отново чувствам се така щастлива,
безмълвно спирам да тъгувам.
Но вярата нахлува в мене като призрак ...
Живеел някога в прекрасния си замък
Един принц толкова добър и прям
Бушувал във сърцето му голямо пламък
Но пламъкът горял си все тъй сам
Мечтаел той в покоите си нощ и ден ...
Като река съм. Буйна и пенлива.
Дори за миг не спирам своя бяг.
Сред сенки и миражи се разливам,
секунди не броя, не търся бряг.
Водите ми са луди и омайни, ...
Лъжи. Лъжи ме колкото си искаш.
Няма нищо по-полезно от лъжата.
Бъди. Бъди безмилостно всесилен.
Аз не искам, но съм свикнала. Да вярвам.
Опиват ме лъжите. Неусетно. ...
От тишина в шепот те превръщам,
с лъчи събличам есенните клони.
С топлина и любов те прегръщам,
нямат край истинските ни сезони.
Животът се открива в две длани, ...
Под прозореца на вечния ти дом
със сигурност цъфти мушкато,
в градината растат най-хубавите гъби,
река тече, но май не е достатъчно,
защото нас ни няма! ...
Пъзел
През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,
просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.
През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,
патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето. ...
Всички рано или късно ще отлетят,
може би в ежедневието си не искат да горят.
Клоните вече не са утеха...
Свободата и смелостта мястото им заеха.
Старото стъбло - основата на всичко живо, ...
Пътят все за теб напомня ми,
всичко все към миналото ме тегли,
отключват се болезнени спомени,
припомням си за пролятите сълзи.
Сърцето ми не ще преживее отново ...