Стихи и поэзия современных авторов
Моят град 🇧🇬
Полунощният мой град
тих и тайнствен лежи,
разпрострял под нозете ми
свойто каменно тяло. ...
На теб, Любов 🇧🇬
и светът отваря своите сънени очи.
Когато мъглата сива се развиделява
и усещам, че до мен спокойно спиш.
Прокарвам пръсти през косите ти, ...
Всички мои грехове 🇧🇬
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам.
Затварям подутите от удари очи ...
Искам теб 🇧🇬
Видях те и на мига се влюбих.
Тогава си казах:
"Господи, това ли е било любовта,
толкова красива ли е била?" ...
Не иска друго моята душа 🇧🇬
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето. ...
* * * 🇧🇬
ах, колко гордо вдигнати глави...
колко лесно
заклеймявате
това, което не прилича на вас... ...
Предсказание 🇧🇬
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...
Изсвири ме 🇧🇬
- лумват телата
не казвай, че ме желаеш
- търсят ръцете
не казвай, че ме копнееш ...
Салме 🇧🇬
Салме идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове. ...
Нощта 🇧🇬
Нощта леко пристъпва
и обгръща тишината.
В мистични усещания -
нежен блус, събрал в мелодия ...
Бяло 🇧🇬
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!
А снегът ме затрупва, ...
Тишина на мрака в пустиня 🇧🇬
От усмивката и радостните нрави,
дори в сълзите красотата не намира,
взима всичко, бяга и се скрива...
Вятър лекичко повява... самотата сутрин-вечер озарява, ...
Mъглата 🇧🇬
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...
Аз пак ще обичам 🇧🇬
с любов от ръцете на Господ,
чиста, истинска топлина,
очите му ще са моята радост,
а от моите повече няма да капне сълза. ...
Колко малко... 🇧🇬
Колко малко аз искам от тебе,
но колко много това ми тежи!
Мен да обичаш, за мен да мислиш
до късно вечер, от ранни зори. ...
Маслината ми е посестрима 🇧🇬
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор, ...
Есенен ескиз 🇧🇬
Дъждът римува
рехави вълшебства.
Извалях тихо.
*** ...