Детето в мен целува маргаритки
сред дъхавите слънчеви треви,
обича без подбор, обича всички..
И после падат първите мъгли...
Жената в мен кокетно се изправя, ...
Отново ме гледа луната прозрачно,
отново е сита от лудост.
А ние сме слепи до еднозначност
и сме нелепи до близост.
Ревниво звездите проблясват студено ...
Нарисувал тайно фигури от скреж,
разтопен в две длани, твоят дъх
ме кара неусетно да замра...
в очакване на нещо истинско.
Нахлуват с теб като сянка - спомени; ...
Когато позволиш мечтата да се сбъдне,
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"
Да, "виж", но виж ...
Първите лъчи на слънцето изгряват,
какво ли ще ми донесе днешният ден?
Улиците вече постепенно оживяват,
това би трябвало да касае също и мен.
За определен момент съм аз затворен, ...
Обручение
Дай ми знак, че те има, че носиш тъга
в стара чанта с писма от далече, пощальон
разлютил прахоляка, обгорил се в слънца
и избрал пред дома ми тревата, дето охлюви ...
В стаята стоя сама с чаша вино в ръка.
Спомени отдавна отминали се връщат
и много силно ме прегръщат,
но аз не искам да си спомням, не искам да мисля за това какво било е...
Искам да забравя всеки изминал миг с теб... ...
Завръщат се безсънните ми нощи.
Завръщат се от миналото сякаш...
Забравени, те ме преследват още.
Но някак... нови... Идват... И ме чакат...
С очите си опипвам тъмнината ...
В изминали дълги години
ръцете болят ме не мога да пиша.
Тогава последно накратко написах:
"- И отново в мечти да летим!".
Различия няма, поглед наоколо, ...
Какво си ти – жена или магия,
градина ли си със назряващ плод...
ако си извор - с дъх ще те изпия,
че те жaдувам вече цял живот.
Нима си ти комета към безкрая, ...
В живота си до днес не съм живуркал
и винаги съм бил боец на страж,
с младежки хъс навсякъде се юрках,
събирал съм отвсякъде кураж!
Напрягал съм се все до изнимога... ...
Опустошително смразяваща, безумно стряскаща,
грандиозно прогресираща и адски плашеща,
експлозия величествена, с мащаби титанични,
едно пространство празно, направи го различно.
Едно начало пищно, с амбиции грамадни, ...
Не ме вини
На баба – защото обичаше поезията ми и знам,
че ще прочете това, където и да е
Не ме вини, че още скришом плача.
(Едва ли ще привикна да те няма.) ...
Окончателно се отказвам от теб.
Лъжата ти горчи и ни отегчи.
Ти свят ли си, или просто една душа?
... Да ти кажа, всеки е Свят с душата си.
Каквото поискаш, това ще получиш, ...
В леглото се събираме смирени,
като в олтар на разрушена църква,
душите и телата уморени
рулетката на обичта разбърква...
Притихваме и устните пламтящи, ...