Агресия... изригваща като вулкан
от недрата на мозъчните ми клетки.
Изригва внезапно и внезапно стихва,
оставя само въглен и пепел...
В тях има само закърняла гореща лава, ...
Защото стана тъмно от здрачаване
с забитата стрела в гърдите ми.
Светкавична съм до разсъмване
със хиляди взривени в мене мълнии.
Раздирам тази нощ със нокти ...
Очите ти са страстно непонятни...
Косата ти е плачещата върба и плаче над очите мои грешни...
Дъхът ти още гали ми косите, по кожата ми твоят жар пламти...
Ела, денят е мрачен и студен...
В таз лунна нощ омайна сгрей моята ледена душа... ...
По друмища неверни цял век към тебе тичам
с букетче от химери и плитка на момиче.
Чехлите си изтърках по каменни пътеки.
Дали пък път не сбърках, та все те няма? Всеки
нов изгрев огледален посрещам с птича песен, ...
Днес е моят ден от календара.
Ден единствен в цялата година.
И дъга изгрява волно шарена -
ще ми се под нея да премина.
Ще ми се да мога да прегърна ...
На Слънцето лимонените длани
докосна облак – перестo-горчив;
заплува бавно сякаш да го хване
в прегръдка хладна облакът щастлив.
Къде ти е оранжевото, Слънце? ...
Адрес: Америка. Небраска. Ла Виста
Пиша ти от село туй писмо,
мили сине, майка ти почина!
Взе да вехне, де да знам защо,
от деня, когато ти замина. ...
"Забравена земя"
Земя забравена, далеч от Бога,
земя на нищета, мизерия и глад,
земя, в която книгите превръщат в огън,
а огънят превъплъщава се във хлад... ...
Привечер по улица Вечерница
се носи чуден липов аромат,
а вятърът разнася го, върти го като мелница,
насища го в пейзажите на този пъстър свят.
Поемам дъх и вдишвам чудото безкрайно, ...
Може би съм малко по-различна -
като корен впит дълбоко в теб.
Все наивно нежна, романтична,
вкарвам мисли в следващи куплет.
Там съм истинската, непревзета, ...
Ти тук си, мое жарко лято и симфония,
отново пак звучиш с напеви на щурци,
и щедро пръскаш седемцветна еуфория,
преследваш птици със слънчеви лъчи.
И пак пилееш дълги златокоси китки, ...
Недоплетена, косата ми се разпилява
в погледа ти сиво безметежен,
дори лек полъх не остава
от допира, доскоро нежен.
Кръпките на недошитото ми тяло ...
Моята приятелка... Сълзата
Една сълза остана да блести
в очите ми през всичките години!
И таз сълза, макар така горчива,
приятелка е моя най-добра! ...
"Бях на друг!" - това искам да ти кажа!
Но защо ли да го правя?
Само като ме видиш и пробожда те в онази, лявата ти рана!
"Чужда бях!" - искам да го знаеш и даже да се каеш,
не спотайвай останали надежди! ...
Ще дойде тя. Не се е разпиляла
от толкова неслучени надежди.
На прага ни отново се е спряла,
смълчана пред нахлуващата нежност.
Ще дойде тя. Внезапно и без думи. ...
„Какво е времето вътре в мен...”
А времето е в мен... преобладаващо
и колебливо като стойка на куц крак.
За мен проблемът на горките давещи
не е тъй личен, а е ярък знак, ...
Навън е нощ, поглеждам към небето,
звездите ме посипват със надежда,
че всеки следващ ден от битието,
ще донесе любов и много нежност.
Отгоре ми намигва и луната, ...
Огромен град на каменни джамии
прострял ръце над пролива Босфор!
Поток от хора шеметно се вие
под купол син, в небето с вечен спор.
На Рога златен писти извисявал, ...
Сладката усмивка всеки ден,
която подаряваш ти на мен,
дава ми надеждата почти убита
от лъжливите гримаси, със които е пропита...
Всеки път щом гледаш моето лице, ...