Стихи и поэзия современных авторов
Време 🇧🇬
в предела стар и нов,
на време.
Когато мериш
жизнения цикъл. ...
Илюзия 🇧🇬
с какво ли толкоз грешен се оказах,
а нявга мислех, че съдбата ме обича,
да търся чиста обич се отказах.
Един пристига, друг отива, ...
Трудно е да простиш 🇧🇬
когато са те наранили.
Искаш да го сториш, но разбираш,
че не ти достигат сили.
Искаш да забравиш подлостта, ...
Загубих 🇧🇬
Загубих битката с жената, с любовта, загубих, даже мисля, моята душа.
Загубих музиката, за която толкова живях - писах и се борих, да, изгубих.
Загубих още - думите, с които толкова крещях, загубих радостта от този ден.
Загубих аз... ...
Затворена врата 🇧🇬
дели ни от ужасни тайни-рани.
Ще я отворим ли с пресъхнала уста,
или ще ги оставим тъй. Неразгадани.
Ще се изправим ли очи в очи ...
Изненада 🇧🇬
Топло лято – топла изненада.
Две кафета, няколко цигари.
Топло чувство плахо се прокрадна,
сладка болка леко ни опари. ...
На Иво 🇧🇬
Едно момче отвън почука
сред тягостната тишина и скука.
Почука не с ръка и не със звън.
Дори не знаех пък дали е сън. ...
Че след буря когато притихне море... 🇧🇬
всички тъжни морета във мен
сбират своите чайки разплакани
с уморени, превити криле...
На гърба си понесли гнездата си, ...
Протест 🇧🇬
Аз пикая, пикая, пикая, пикая
през прозорчето тясно от моята стая
и замислен с мълчание гледам звездите
как пренасят ме мълком в света на мечтите. ...
Жена 🇧🇬
Жена - добро творение на Бога,
за други - изчадие на Сатана.
Дали във този кратък стих ще мога
да обрисувам твойта красота? ...
Глухарче 🇧🇬
а то подаде ми глухарче –
това дете, тъй мило и сърдечно...
Дали ако замина, то ще плаче?
Глухарчето се разпиля и само клечка ...
Болка 🇧🇬
и губи своята мощ,
оставам сама в тъмнината, дори объркана ми е главата…
Мисля, разсъждавам,
понякога сълзи протичат дори, ...
Кървав пир 🇧🇬
Зъби остри - кървав пир,
стъпки тайни - страх безспир,
трън в окото - нож в гърба,
хората пируват на гости на Смъртта. ...
* * * 🇧🇬
На карета...
Марс взе, че
се съвзе,
стана от пода, изпи малко ром, ...
* * * 🇧🇬
тъй жестоко те наказах. В мислите си
те мразех, а в сърцето си те жалих.
Сякаш дяволът прокле ме да не виждам
пожар от цветове, да почерня всичко ...
Изгубеният компас 🇧🇬
Вървим обхванати от овче малодушие,
готови сме от глупост всичко да взривим.
С души препълнени от равнодушие,
земята си със гробища ще посадим. ...
Бавно 🇧🇬
Като по бронзова кожа
Се плъзга новото утро
И в черното подножие
(ти би го нарекла тъмно) ...
Луна 🇧🇬
Вечер е
и ветрецът пак полъхва,
как искам очите си да затворя
и да заспя, ...
Навън е нощ 🇧🇬
тъмно и зловещо.
Само ти, звездичке моя,
светиш и озаряваш,
моя път в живота. ...
Котенце 🇧🇬
мъничко,
но дращиш вече.
И галиш се,
и хапеш. ...
Фигури 🇧🇬
слабо осветление,
телефонен повик,
срещи състояли се...
... обезумяла младост, ...
Признания 🇧🇬
Аз от теб не искам, мили,
да си силен, съвършен.
Само да ти стигнат сили
да обичаш като мен! ...
Вековна 🇧🇬
докосната от трепетно желание,
стаена като клетвен благослов,
и искрена във своето страдание.
На тежко вино взела лудостта, ...
Как..? 🇧🇬
Усещам топлината на тялото ти как обгръща ме.
Сладките ти устни да докосват моите...
Как да устоя на сладкото изкушение?
Как да победя в нежното нападение? ...