Стихи и поэзия современных авторов
За мене - Вечната 🇧🇬
на зар залага нашите съдби!
И всеки такт – печален звън камбанен,
в сърцето ми отеква и боли...
Минутите му – сребърни монетки, ...
...и попътен вятър. 🇧🇬
и всеки ъгъл в празната ми стая,
димът без мирис на свещта ,
угарката, която в мен догаря.
Обичам сенките наметнали покоя ...
Вървя по моята пътека 🇧🇬
назад не мога да се върна.
Над мене - облачета леки,
зад мене - ветрове попътни.
Понякога забавям крачки, ...
Коя съм?... 🇧🇬
Не се познавам...
...
Образът е чужд
и безразличен... ...
Прошка 🇧🇬
не ме моли - сърцето ми отдавна не е храм.
След теб останах без душа...
и няма как аз прошка да ти дам.
Не ти е нужно моето "прощавам", ...
Прошка 🇧🇬
е някак малко тъжно от това?
В съня ти аз се приютявам, мамо,
за прошка, и с наведена глава…
Не се събуждай, тъкмо си заспала... ...
Свята майка 🇧🇬
но ти не ми каза цялата истина
спести че иска всичката любов за себе си
и стимулира жертвоготовното ù даряване
сега ти казвам че вече си била светица ...
Песента на тополите 🇧🇬
Неразбрано време 🇧🇬
Светът замрял е...
Неразбрано време...
A душата ми безжалостно кърви
и дълбае своето мрачно отчаяние... ...
Предосмомартенско 🇧🇬
Из романа на Александър Чакъров "Харемът на един студент"
Предосмомартенски отбих се при една колежка,
набързо да ù честитя, на крак.
Тя изненада ме в оскъдна дрешка, ...
Преглътни сълзите 🇧🇬
Моля те, любима, преглътни сълзите.
Зная, че не ти е никак лесно.
Колкото да имам, толкоз ще ти давам.
Може да е малко, но е честно. ...
Сирница 🇧🇬
огън вънка е запален,
вижте как летят искрите –
ще достигнат и звездите.
Слънцето зад хълма слезе, ...
Стихче за колежките 🇧🇬
не е първо то на брой.
Не защото искам грях,
нито мигове в порой!!
И да спра се аз не мога, ...
Боли 🇧🇬
когато тялото ми
се изпълва с тъга.
Боли,
когато съм отново сама, ...
Гласът на призрак 🇧🇬
Усмивката
бе смазана със чук -
стоманен враг...
Тогава стъпих върху кървав хълм ...
Трагедия! 🇧🇬
И стана нещо ужасно -
мислех, че всичко е наред
и прекарасно
и че няма да има проблем, ...
Когато ще е късно 🇧🇬
когато ще е късно да съм същата.
От очите ми ще потекат сълзите
за спомена, към който няма връщане.
Ще те повикам, а пък ти ще си далече, ...