Звездна магия
Дали да те оставя в миналото си орисано?
Или от спомените свои да те залича?
Но заличават ли се страници написани?
Забравя ли сърцето нявга обичта? ...
На младост дни, войнишките, без път
провират се на светло в моя спомен -
поточета към ниското текат,
а птиците летят към връх огромен.
Тук дните ми на детството шептят ...
В тази прохладна тъмна нощ и тиха
пак на пътеката до реката сам стои,
там, където двете сърца се влюбиха,
а сега трябва мислите си да успокои.
В същата глуха нощ реката се чува, ...
Едни очи ще те преследват вечно,
отворени широко и пълни със сълзи,
които ти загърби безсърдечно
и малък опит не направи да ги задържиш.
Едно сърце остави бавно да умира, ...
В очите на баба залезът слизаше
едносричен и тих като селска камбана,
от ръждата изронена, натежала с години,
пресъхнала в песни за родство и за курбан.
В разкрача на дните посипа брашното ...
Не ми останаха сълзи да плача вече,
а надежда не остана за празното ми тяло без душа...
Отблъсната от всеки, така живея аз...
Измъчена от болка...
Не търся път, особено пък светлина, ...
Когато Другият прегръща ме трогателно,
(а ти отдавна си отвикнал да го правиш),
изтръпвам и горя, но не от страст,
а от копнеж към теб и от вина,
от гузно и тревожно разкаяние. ...
А толкова лесно щеше да бъде
всеки да тръгне в различна посока.
Да помислим за малко, но не да се върнем,
през лесния път да прекрачим живота.
А ние се спряхме и стреляхме с думи, ...
Обичай ме, когато е студено,
когато плачеш, ти мисли за мен.
Обичай ме, когато нямаш време,
когато всичко сякаш е без цел.
Обичай ме и аз ще те обичам, ...
Очи големи, неразбиращи и чакащи...
Дъх в отпечатък се рисува.
Прозорецът е без мнение и все така студен.
Елха няма, нито пък подаръци.
Но тук никой не чака такива. ...
Колко черни са дните и нощите.
Болка свива стомаха на топка.
Как ме гледа ехидно под веждите
радостта от успешната клопка.
Колко сляпо било е сърцето ми! ...
В лунна вечер – подарък от времето,
тихи стъпки на малко дете,
без значение място и името,
само стон, който иска да спре.
То не иска да има мечтатели ...
Коледни акварели
По стъклата изстинали с дъх рисува студа,
омагьосвайки капките в спящи кристали.
Уж случайно, Луната събори малка звезда -
топли багри протекоха в струни заспали. ...