Няма как да се върнем назад...
И не трябва... До болка е сложно...
Бе свидетел среднощният град
на поредна любов невъзможна.
И луната тъгува за нас - ...
Тя е тихият шепот, скрита в думи от стих.
Тънкогласно щурче в звън извило гласче.
Листопадната песен на извор, който напих
с вишнена сладост във сърцето си - менче.
Тя е синьо сияние. Небосклон от одежди ...
Предесенно прилича ни да чакаме,
загърнати с дъха на мокра шума.
Пронизани на шията ми, макове
ме сещаха за лятото от думи,
разресвано край храстите и шипките ...
Tръгвам си, а ти къде си?
Tам, далеч... защо не ме изпрати?
Tолкова бързо ли болката забрави,
а любовта и клетвите къде остави?
Дълбоко в сърцето си от лед заключи ...
Ти тръгваш. След тебе остават
стегнат куфар и по-малко беди.
Ти тръгваш - сълзите чертаят
по моята буза горещи следи.
Ти тръгваш. Нещо се къса вьв мене - ...
Пегасе мой,
попариха крилете ти жестоките тревоги!
Грижите в нозете ти тежат като олово.
Стоиш унил, без капка настроение,
дъвчиш сламчици от старо вдъхновение. ...
Откакто ми се случи, нямам възраст,
ни плът и спомен, нито пък съдба.
Посрещам всеки залез и разсъмване
с най-детския си поглед към света.
Не се надбягвам с време, не воювам, ...
За ангели, уви, тъй и не ставаме,
за дяволи не можем да мечтаем!
Небесното за жалост не познаваме,
а долу с греховете си играем...
Измамно се обгръщаме с мечтите си ...
А може би ще е красиво...
Като мислите ми за теб.
Като онзи пролетен ден, нашарен от сенки,
в който ми се усмихна за пръв път?
Може би ще е кратко... ...
С очи притворени пред слънцето стои:
Защо ли няма в мрака топлина?
А светлината ужасяващо блести
и колко дразнещо отчетлив е света.
Защо треперя, а ушите ми пламтят? ...
И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...
Говори ми, приятелю.
Говори ми, не спирай.
Нека времето за нас остане цяло.
Говори ми, моля те, не се предавай.
Аз съм тук, стоя до теб, аз съм теб, ...
Разчупвам луната - прясно омесена пита
и ти подавам едната половина.
Влезе в душата ми, без да ме питаш,
разрови жарта и... и си замина.
Зелени дяволи искам насън да ти пратя. ...
Не мога, не искам, не ще и обичам.
Не ми отива да изпадам във екстаз –
косите ми се веят безпричинно
и губя връзка със света.
Не мога, не бива, не ще и обичам. ...
Сякаш някъде загубих всичко,
сякаш, че и ти не съществуваш...
толкова далечен, че дори не те усещам.
Защо по-рано не разбрах колко малко струваш,
а безпътна пропилях години, ...
Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга. ...