Махни си якето, макар и да е марково.
И ризата деним, с карирания джоб.
Развързвай бързо тези черни връзки.
Обувките скъпи събуй и под ключ.
Сложи кадифените джинси... Ела... ...
Ти си тръгваш - безмълвен, смирен,
ти не мислиш за идния ден.
За деня, в който аз ще съм тъжна, сломена,
за деня, в който аз ще плача и стена.
Ти си тръгваш - безмилостен, мрачен. ...
Пореден месия возправи снага
и ревна щастлива тук всяка овца
- Намерихме вожда - овчар със съдба.
Ще има за паша, егрек и вода!
Припяват овцете задружно, във хор, ...
Вдъхновено от стиха на Самодива (Вики) "Статуя"
Един поет възпяваше снагата
на статуя, издигнала се над света.
Рисуваше със думи непознатата -
неистинска, но с истинска душа! ...
И идвам пак за малко, ей така, на гости.
И обич пак ти давам, тъй набързо.
Врата след мене някой ще залости,
ще прекъсне туй, що ни свързва.
За минута само да съм с тебе, ...
Не се опитвай времето да върнеш,
дори и спомена да възкресиш,
усмивката не ще е същата,
не можеш без крила да полетиш.
Не се опитвай лятото да върнеш, ...
Полъх от душа, която ме докосва
и в съня ми идва да ме буди –
толкова е истинско и просто:
идваш ти и моят свят е чуден!
Искам те, защото си за мен ...
луната виси като лимонена резенка на парапета
на всеки четири минути
връщай часовника наобратно ако можеш
ако не
мълчи непоколебимо загубеното значение ...
В гробището тихо мъртвите души почиват сега
и са обречени на вечна тишина!
Измъчен писък на жертва в нощта,
силен смях в гората разцепва тишината!
Кръв се стича от луната и загася светлината! ...
Всяка от нас търси... понякога намира...
мъжа на своите мечти.
Не принца, за когото да умира,
а онзи, който не я оставя да заспи.
Не романтикът, свалящ й звезди, ...
Нощта ме гали с мека топлина,
усещам ласката на твоята ръка,
очите са притворени лениво,
от тях струи желание необяснимо
и тръпката в двете ти ръце ...
"И вятърко надуе ли тръбите медени,
и засвири на детството ми реквиема..."
И се върне пак пролет в душата ми,
по-силна от всички метафори,
да не мръзне и смело прекрачила ...
‘’Късно е!’’
Настина ли трябва да си отидеш?
Ако само можех да те спра.
Ако моите мечти, моите мисли бяха и твои.
Ако можеше да чуеш сърцето как ридае. ...
Посветено на Теб, обич моя!!!
Аз съм огнище, останало без жар!
Бъди моя вятър, бъди искра дори!
И ме изпепели - превърни ме във пожар,
във който сърцето ми ще изгори! ...
Вървя сама по тясната пътека
към църквата стара, свела глава.
Спряло е времето... и нека,
част от мен липсва, не мога сама.
Пейката е самотна, помни нашето вчера. ...
ЗАТИШИЕ
Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката,
затихвам след буря. И живея със спомени. ...
Със листа са застлани алеите,
като пъстър родопски килим.
Ще пошляпам шумно по локвите,
дето есенен дъжд е постлал.
В този стихнал във залеза парк, ...