Забравихме за Божиите обещания...
Запомнихме църковните обреди.
Свещици палим и вода преливаме,
кадим тамян над празнични обеди.
В иконите се взираме и просим ...
Преглътнала всичките твои обиди,
живеех във болка, живеех във мрак.
Сега ти си тръгваш и с теб си отиват
годините мои, изгубени в грях.
И вечно прощаваща, ...
Д О С Т О Й Н О Е С Т Ь
"Достойно есть, яко воистину
блажити Тя, Богородицу..."
В тясната килия вече падал мрак,
бледен пламък кротичко просветвал, ...
С нежен полъх утрото настъпва,
слънчев лъч в прозореца блести,
тихо към иконата престъпвам,
за молитва, във очите със сълзи.
Ще моля Бог да благослови ...
"Всичко"
Защото ти си утрото и ти си вечерта,
колкото залез си, толкова и зора;
защото никой не може като теб да ме зарадва -
ти си моят слънчев лъч, ...
Сън
Луна магьосница покани ме във своя плен,
покри главата ми със рой звезди,
душата ми поръси тя със звезден прах
и прати ме в страната на владетеля Морфей. ...
Тегнат над двете ни бири облачни плажове -
неутешими пастелни чудовища.
Малкият пъб е последната линия, врязана
в поливалентните наши кръстовища.
Лодки разсъхнати спят по очи, и лагуните ...
баси, ква депресия съм забравил да публикувам тук...:)
Без тебе тъжно е небето,
без тебе плаче моят ден,
без тебе пада ми пердето
и се чувствам адски натъжен. ...
Симетрия харесваш и неопределеност.
От толкова теореми си противоречиш.
Странен си, това си е твоя награденост
да казваш много и когато замълчиш.
В науки точни криеш се неопознат, ...
Показа ми света на твойта страст
и сякаш времето за нас бе спряло.
И моят свят пред мен се завъртя.
Душата ми простенваше в наслада!
Звучеше в мен поредният ми стих ...
Едно листо - да бъде жрец за дъжд.
Една мечта - да бъде нежен облак.
Един живот. И всичко изведнъж
да се изроди. Да се превърне в злоба.
Един копнеж - да бъде чуден мост. ...
Довиждане, приятели!
Отивам при плисъка на синьото море,
при писъка на чайките красиви,
при пяната на морските вълни!
Потеглям за любимия си град - ...
Все още чаках носещия вяра
на онази стара и овехтяла гара,
минаха часове, а може би години,
пораснах, побелях под старите смокини!
Стоях със крехката надежда, ...
Създаде ме със огнен дъх и със желание,
извая ме с треперещи ръце.
И на мига, без капчица на разкаяние,
изтръгна моето сърце.
И като Бог в деня ми се изправяше, ...
Трябваше да спра за миг Вселената да се върти,
да потисна в душата надигащи се желания,
да прехапя клавишите на компютъра,
да си сложа вериги на сънищата,
да погледна през матов прозорец света, ...