Сега те обичам, сега съм ефирна -
за утре недей ме оставя.
Душата препуска и люта магия
усещам, че някой ми прави.
Сега ме улавяй - миражно измамна, ...
Аз зная колко пламъчно обичаш,
остани със мен през вечността,
през всяка нощ олтарно ме прегръщай,
твоите ръце да бъдат моите крила.
От твоя огън искам да възкръсна, ...
Хиляди, хиляди сенки от тъмното идват,
и сега се опитват да влязат в мен.
Някаква невидима преграда тук ги спира,
и сякаш моят ум бе разрушен.
Аз оцелявам в спомени, спомени. ...
/ Преразказвам ви с усмивка! /
Веднъж решихме с моя Гавраил
колата да запалим и потеглим.
Помислихме - без дЕцата ще сме хаир
и бързичко на баби ги връчИхме. ...
Едно много отдавна написано стихотворение, в което опитах да предам в рими символиката на някои есенни цветя. А какво по-подходящо време да го публикувам, от сега, когато есента вече чука на вратата.
Направих си от спомени постеля,
тъках я с нежност, с топли цветове,
дарих й обич - нощем да си я под ...
Слънце, слънце... сякаш съм Венера!
С мъжки дрехи, с мъжки атрибути -
мразя всички дами, кавалери,
които ми умряха слепи в скута.
Топло, бурно - сякаш че сме юли, ...
Морето свлича синята си риза
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.
И става тежко... Въздухът е в клетка. ...
Ти казваше, че кучките не молят,
не познават огъня на чистия морал,
не знаят силата на истинската воля
и болката от туй, че всичко си им дал.
Те, кучките, не търсят своята утеха ...
Красива съм, когато го поискам,
по-скоро съм стихия, отколкото сълза.
Но едно гнездо не мога като хората да свия,
защото съм объркана следа.
И сянка съм във безтегловност, ...
Аз съм Хищник. Но често наричат ме Звяра.
Я пипни тук, какъв е дебел
моят врат. Щото аз сам си правя пийяра.
Единак. Като скален орел.
Всяка вечер излизам на лов. За вечеря. ...
В тази безумна и луда нощ,
аз дойдох в този храм вековен,
за да измоля моята последна молитва.
Влязох в този толкова чуден храм
и сякаш магията ме обзе напълно. ...