Стихи и поэзия современных авторов
Тъмни тайни 🇧🇬
в годините — прецизен филтър.
И капка бисерна остава.
Почти невидима. Сърдита.
Защо е толкова мъничка? ...
А бяхме някога семейство... 🇧🇬
Гледам патериците подпряни
до легло самотно, като нар,
чаршафите със месеци непрани,
а в него свит баща ми стар... ...
Аз 🇧🇬
и чувал ли си, че съчувства й с тъжната си песен вятърът?
Усещал ли си върху кожата си сълзите от нейните очи
и как облакът с добротата си й подава за подкрепа своята ръка?
Ти знаеш ли? ...
Светлоструйна и нежна 🇧🇬
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини ...
Не ти се случих... 🇧🇬
Не ти се случих.
Разпилях се.
В очите ти -
мозайка от сълзи. ...
Зимна нощ 🇧🇬
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало. ...
Признание 🇧🇬
когато
те видя през дъжда
чаровно чакащ...
Когато ...
Сам бардът... и звездите студени 🇧🇬
сняг до колене.
Вятър
в клоните стене.
Устни, ...
tazi_koqto 🇧🇬
и леко учуден ме питаш:
"Малко глупаво - tazi_koqto;
това ли можа да измислиш?"
Ех, любими! Какво да ти кажа? ...
Нещо За България 🇧🇬
поробени от мръсната потеря.
Душите ни пронизаха в студа
и този кръвен данък ще го помня като вчера.
Завинаги вдълбени в страха, ...
Недооткрити континенти 🇧🇬
имената на тръстиките
поникнали върху очите ти
невярваща във смислите
на недооткрити континенти ...
Никотинов сън 🇧🇬
Отрова в тялото, цигарен дим в душата -
това е всичко, проявило се във мен.
Смърт и ненавист, в себе си и към децата -
проява на безсилието, ден след ден. ...
Върви, Любов!... 🇧🇬
При мен дойде...
от толкова лета...
сама живяла, няма...
без глас, без празнични цветя... ...
Сто пъти 🇧🇬
Изпълнен съм със трепет
от твоето пристигане -
сто пъти
през прозореца поглеждам, ...
Следконкурсно 🇧🇬
Загубих битката, а не война.
Прозорците като църковни свещи
със светлина пробождаха плътта.
Вървях като с вериги на краката, ...