Но ти не ревнувай
Касетофонът свири тихо в здрача
и мъката ми с музика замерва.
Да можех тази бариера да прекрача,
да стопля мъката си, сгушена в тебе. ...
Не бързай да ме будиш със целувка.
Обичам сгушена да чувствам твойто тяло.
В прегръдката ти ми е толкова уютно.
Какво като вънка слънце е изгряло?
Аз знам, че утрото се ражда в този миг. ...
Добре дошъл във мойте сънища,
добре дошъл във моите мечти
ти, страннико с лице неземно
и със най-прекрасните очи.
Дойде в съня ми, ей така, от нищото ...
На гърба ти мъжки, силен,
днес наместо синори от белезите стари,
дето си ги носиш още от дете,
сега е гордо разположена глава на тигър.
Красива, цветна татуировка ...
Липсите гризат. Дълбаят болка... -
множество тунели празнота.
Думите пропадат в тях. Не мога
днес да си възвърна целостта.
Пътища, нахапали простора. ...
Нека бъде ден! Нека бъде ден и в ръчиците си хората да стискат своите другари. Нека утрото усмихнати да ни завари... Нека мъка не ни наляга и нека вярата да ни помага! Нека бъде ден! И нека всеки с обич да е дарен, нека от близки хора да е заобиколен, нека... нека бъде ден! И в живота всяка трудност ...
Продължавах и се връщах.
Не знаех какво да правя…
Светът сякаш се беше срутил пред мен.
Всичко изчезна, всичко се замъгли,
в мига, в който си тръгна ти. ...
Когато животът превърне се в есен
и двамата с теб сме все още обичани,
изпей ми ти, тази, нашата песен,
звучала в годините, в радостни дни.
Тогава с ръка ще погаля косите ти, ...
Пътя си избрах съвсем сама
от осъзнаване и обич, и ненавист,
а всяка моя стъпка бе храна
за ненаситната човешка завист.
Кръщавах си причините така, ...
Вечерно се разхождам... онемяла,
по пътища виновни... без посока.
Към себе си се връщам... закъсняла.
(Прегазих самотата - едноока).
И взирам се в мъглата, ослепявайки. ...
Отиде си... и хлопна входната врата.
Помислих си, че ще ти бъде трудно,
но ти замина си с такава лекота,
дори за миг не се обърна.
"Моля те, недей" - извиках аз, ...
Под ударите на сърцето ти разтапям се,
подобно сняг – под розата червена.
Но за мен усмивката ти радост е,
достигнала до мислите – вглъбена.
И пак – подобно на мечта политам, ...
Понякога думите имат странно значение.
Те са родени от твоите истини.
Те са продукт на едно настроение,
Малко пресилени. Много пречистени.
Търсиш ги сякаш са късчета златни. ...
Отново сама, отново прегърнала тъгата,
отново сълзи се стичат от очите ми...
Отново повярвах на думи мили...
и сега си плащам за това.
Отново любовта ме наранява... ...
Морска приказка
Седя и гледам пустото море
и слънчеви лъчи процеждат се въз него,
усмивка детска появява се на моето лице,
но не мога край да сложа на голямото си его. ...
За миналото
Да върнеш назад живота ти не пожелавай.
С добро и лошо той те направи каквато си.
Със надежда в утрото се озарявай.
Със спокойствие след залезлите слънчеви лъчи. ...
Пред дрешника заставам и се чудякаква ли рокля днес да облека?Дали да бъда нежната заблуда,усмивката със сълзи да сменя.Дали да бъда като зима бяла,простреляна от стъпки по снега.С капчуците на пролет засияла,с усмихнатата кичеста дъга?Или да бъда тъжната принцеса,която е облякла самота.(косите си п ...
От години живея без любов.
Сърцето ми забрави какво е да обичаш.
Писмо остави ми с послеслов:
"Дано на мен ти никога не заприличаш!"
Друг дойде на твое място, ...
Душата ми безпътна пак тъжи
в сивотата на мъгливата, делнична сряда.
И сред други безпътни, търсещи души,
поне сянка на твоята да зърне се надява.
Душата ми от мен самата абдикира. ...