Живееше всеотдайно, раздаваше с душа,
обичаше безкрайно, покорявайки света!
Ще помним вечно усмивката твоя,
ще помним вечно твоето лице,
дано си намерил ти там покоя, ...
„ТЕ ме използват, унижават,
жестокостта безкрайна е присъща.
Но тук това те най окуражават,
това е силата им тъй могъща!"
Ти шепнеше ми тихо тези думи, ...
Кой друг ще ме обича както ти?
Кой друг ще ме желае както ти?
Кой друг за мен живота ще си залага?
Кой друг за мен душата ще си продава?
На зная и не мога с думи да опиша, ...
Защо отхвърляте това, което не разбирате?
Аз искам просто да летя, защо ме спирате?
Тясна е за мен Земята. Сбогом, тръгвам към Луната!
С разперени криле политам - от всичко искам да опитам.
Бягам от земята-ад. Тъжна съм на този свят. ...
От днес реших живота си да променя -
не мразя, но и вече не обичам.
Обичах теб, но ти не ме разбра,
сега е късно... вече, няма смисъл.
Сърцето ми тъжно изстина за теб, ...
Не съм велик. Не съм и гениален.
Обикновен съм, с мойта си душа.
Не ме хвалете твърде много,
а сбъркам ли – подайте ми ръка.
Не съм велик. Останах си човечен. ...
Години, като наниз наредени,
без спомени. Изсъхващи в сърцата.
С надеждата за някакви промени,
за бъдеще щастливо на децата.
Години на бездействие и хаос, ...
В сърцето си за друг направих място,
макар че в него беше ти.
Да се връщам в миналото, знам, е късно,
но и вече не боли!
А някога тъй силно ме болеше, ...
Попаднах в огнена стихия!
В обръча на огъня оказах се.
И в този огън искам аз да изгоря,
дори след мене да остане… само пепел!
Не предполагах, че така ще ме обземат ...
Е, отново плача! Пак и отново...
Почти всеки ден го правя...
И отново черни следи от спирала белязват лицето ми...
Ех, колко спирали са плакали с мен...
носени от сълзите ми... ...
Какво си, волност?...
Дали си вечния стремеж, летеж на две души,
притихнал в тихия копнеж на влюбени очи!?
Дали прошепваш: "Без теб не мога!" - на лунна светлина
и си способна да обичаш със благодатната роса!? ...
Ода за Красотата
Не искам да забравям всеки стрък от нежните бразди на очите ти,
всяка малака болка, забравена сред тях, изгубена във времето,
и сълзите, чакащи нечия усмивка да ги призове.
Веднъж изгубих се сам-самичък в тяхната тайнествена прегръдка - ...
Сърцето иска тебе само.
Ръцете искат твойте да докосват.
Да се облегна искам аз на твойто рамо.
И да потъна във неземната разкошност...
Устните ми искат твойте да целуват. ...
Всичко в живота ми е било грешка.
Всичко, освен това, че съм била с теб.
Само ти си истински,
ти и моята нестихваща любов към теб.
Само ти и това, което ме караш да изпитвам ...
Връщам се назад за кой ли път,
нощите безкрайни станаха, не
искат да се примирят. По-студени
никога не са били, никога така не
са крещяли: "Остани". Но тръгвам, ...