Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...
Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...
И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...
Аз повече от тебе си отивах,
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си ...
Той удари веднъж. (Тя си беше виновна.)
Неслучайно е мъж. А и имаше повод –
загоряла храна... И детето все плаче...
Виж, една синина – просто нямаше начин.
И на другия ден той отново посегна. ...
Главата ми забита е в казан. И няма Милка днес да ме целуне.
Животът е тъкачен стан. А аз не спя при новолуние.
О, мила Мила, мило ми е с тебе. Но ти, любима, си мутреса.
А исках аз от тебе бебе. И надалеч отиде днеска.
Не мога сметките да плащам. А от енергото ме гонят. ...
Изгаряш ме, когато те помисля...
Когато спомня си за твоите очи,
в мига на онзи мимолетен поглед
се докоснаха красивите ни две души ...
Гласът ти в миг прониза ми сърцето ...
„Енергията на ума е същността на живота.“ - Аристотел
Енергията на ума е същността на битието,
това ни завеща мъдрец, познаваме го – Аристотел.
Крилати мисли, умни фрази цитираме и в кафенето,
безскрупулно, без угризение превръщаме ги в самоцел. ...
Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни, ...
Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...
Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока ...
Усмихвай се, дори когато ти се плаче.
Усмихвай се, дори когато ти горчи.
Усмивка на лицето ти да грее
във най-щастливите, но и в най-мрачните ти дни.
Усмивката отваря ти вратата ...
Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято – ...
2020 Румяна Славова
Сабуждам са сабахлян... пугрузняла!
Въх, ми ся како ши прая!?
Ду фчера бях у селу убавица първа.
Нощеска красутата пу терлици са изсули ...
Така и не разбра кога си е отишла,
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...
Октомври е, ухание на печени кестени,
с окъпани улици, пъстри килими,
забързани хора в шлифери есенни,
зад чадърите погледи необозрими.
Оголелите вейки свенливо припяват. ...