Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля. ...
От Айлин за Айлин
Ти, която се роди във зимна нощ,
ти, която почна да се бориш оттогава.
Ти, която с цялата си детска мощ
победи смъртта и днес си здрава! ...
Знам, че пак ухаеш с дъх на болка,
днес те гледа друг очи в очи.
Пак не спя до теб и пия двойно,
пак от сто вини и срам мълчиш.
Как се казва той и тази липса, ...
Животът, в минутите при изпитания,
подлага човешките земни създания
на избор: с ума, към логични решения
или пък с душата – с духовни прозрения.
19 часът 28 ноември 2022
Коледа пристига в сърцата и душите,
Коледа отваря на щедростта вратите.
Добрината прави всички по-богати,
и усмивки праща в къщи и палати.
Коледа открива слаби и самички, ...
... Стаена дива сила... Сетива...
Под кожата ти ярост се разлива
с първичен трус - помитаща вълна,
която може, знам, и да убива...
И ще погълне онзи първи вик, ...
Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
МОМЧЕ НА МОРЕТО
Понякога момченцето, което до лудост беше влюбено в морето,
в душата ми завръща се на пръсти – и става тихо в светлия ми дом.
Седи на плажа, огънче си пали – и дълго гледа варненския залив,
все тъй върви по лунната пътека край стария, прегърбен вълнолом. ...
Дали букет от нежност ще ти дам,
а ти на мен цветя по зимно време
или сами по елховия плам
целувките ни любовта ще вземе!
Не знам, но всеки приказен букет, ...
Внезапно разбрахме, че смъртни сме всички.
Триумфът над чуждата болка е с висока цена.
Кротко стадо, трайно смирени овчици,
живеем си кармата, със... или без вина.
В духовен упадък надлежно възпрени ...
Дали бе сляп, или пък заслепен?
И искам ли въобще да зная?!...
Свинята иска кал, а не сатен,
в кал иска да си се въргаля.
А аз, наивница, постилах небеса, ...
По Коледа, Луната беше слаба.
Полегнала на облачен креват.
Тя гледаше звездите със наслада
и грееше над малкия ни град.
Видях във Витлеемска нощ вълшебна, ...
- Ти от камъчета топлината, как създаде за децата?!
И нима от студенина може ти да внасяш ведрина?
- Аз, детенце мило, с ръце съм претворило
моята любов голяма, както ме научи мама.
Тя от нейната си майка дар е наследила - ...
Щом Коледа изглежда невъзможна,
отупвам на китарата праха.
- Не си сама - забива се подкожно,
прозвънва с тиха нежност любовта.
- Разплакана в ръцете на вълшебник ...
Днес летя като звън, като пееща вечер,
сред гирлянди и хиляди светли елхи.
Днес година спокойна достойно изтече,
а умът от сълзите надежди твори.
Днес прегръщам жена в споделената стая. ...
Днес храмът ти вратите си отвори
и светлина вълшебна ме обгърна.
И творчески в небесните простори
най- синьото явление се върна.
Лицето на надеждата да зърна - ...
Една дума а колко много значи,
създадена от две благо и твори.
Да дариш на някого една надежда,
да помогнеш на попаднал човек в беда.
Да дариш своята помощ на малко дете, ...
Ти знаеш, че небе не съществува.
Не съществува даже и материя.
Осъден си от хиляди химери
на истина, която не изплува.
Звездата ти не може да залезе. ...
МОМИЧЕТО НА СПИРКА ПАТРИАРХА
Площад Славейков плуваше в мъгли.
Луната беше тънка като арфа.
А аз те чаках с третите петли
с трамвайчето да спреш на Патриарха. ...
Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...
Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
ДЕВОЙКАТА В ГОРИТЕ НАД ВЛАДАЯ
... по баира над Владая яко бях се запъхтял,
дъх на билки ме омая през косичника ти бял,
беше седнала на сянка вдън дълбоката гора,
и на горската полянка сякаш Господ ни събра, ...
Развалени мъже в разваленото време –
куп кръчмари до няколко леки жени,
под пребито небе с накривения гребен,
пред очи на препили на ба̀ра мухи –
в похотта си сами, като пусти недели, ...
Една земя малка, колкото длан човешка,
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини, ...
Така те няма тук. И аз
мълча, че сякаш иде Бог и краят.
А стаята кънти от звук и глас,
но пак е моя, твърде моя карма.
Почти. Почти се стичам в теб ...
Пробуждам се... Ненужна е почивка.
Явление си ти новородено
и силата ти нежна откровено
целува ме с надежда и с усмивка.
И силата ти нежна откровено ...