Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...
Аз бях банкер в Никопол, и почнах да пестя,
да купя край Созопол хотелче на брега.
И след известно време, аз свих чувал пари,
и, дявол да ме вземе - с моме от Исперих
направих малка сватба с един вагон народ. ...
Смъртта не бе облечена със черен плащ
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно ...
Сякаш в някой минал мой живот
съм живял в хамачето на паяк,
щом сега извезвам с бавен бод
всяка своя римичка – до края,
мама тъй – на ленено платно, ...
Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...
Родопа – стара книга без корици
и светъл храм без праг и без таван!
Родопа –дом и пристан обещан
за хиляди безумни еретици!
Тук бродел е Орфей, с небесна лира ...
Сълзите изгарят изтриват мастилото
а белият лист всеки миг ще пламне
ще изтрие следите на изречени истини.
Знам всичко свършва за миг...
Но в мен всичко бушува! ...
Те идват - невидими флотилии от дни
със бели цветове,
с бездънносините коралови напеви...
безбройни пеперуди сред праха,
ята посипали се от разцъфнали дървета, ...
Ти много повече ми стана спомен,
отколкото да бъдеш настояще.
Затвори ме в света си телефонен,
че скъпото за свобода не плащаш...
И аз не искам да се връщам в тебе. ...
Изгубих те във онзи ден..
Изгубих те, преди да съм те имала,
преди да си усетил същността ми,
преди да знаеш колко съм те искала…
Изгубих те, а как боли… ...
В съня ти ще разчитам чудни руни
и не от легендарни времена,
а тези с влюбените, ярки струни,
които галят с мека топлина.
И не от легендарни времена ...
Къде си, бармане?... Сипи!
Наливай! - Водка - Да е двойна.
Не виждаш ли? - Ще завали.
В мене, бармане, нощта ще е поройна.
А ти, не казвай ми, поспри. ...
Човече дребно – злоба – великан,
венец природен, същество разумно.
А то от завист само увенчан,
вършее тръни – его, като гумно.
В сърцето му вирее кисел трън, ...
Обичай истински една жена!
Дари я с искреност и непорочност.
Не я заливай с грубост и вина,
повярвай в нея, посвети й вярност.
Обичай истински една жена, ...
В прегръдката на нощ безкрайна
сънувах дълго тебе, чакан знак.
Сънят ми пазеше онази тайна,
която любовта възвръща пак.
И близко беше и така далече, ...
Палтото ли? Какво ако е чуждо?
Удобно е и пази от дъжда.
Обличам го, защото имам нужда
и дреме ми сега за честността.
Познаваш го? Какво ли пък му пука? ...
... в дълбоките пролуки на Всемира
все ще се найде място и за мен –
да туря вечер халбата си с бира,
да стелна върху одъра сатен,
да пална свещ – и в простата ми ниша, ...
Със римите доникъде не стигнах.
Без римите пък просто не съм аз.
Една жена без възраст и години,
но поетеса пишеща в захлас.
До сетния си миг така ще пиша. ...
Не тъгувай за мен, моя Скитнице...
Прегърни ме в съня си и после...
Щом обзема те тялом и в мислите...
Ще ме искаш ти още и още.
Не тъгувай, а виж – пълнолуние... ...
Не взема Бог, не дава, а гради
от раждане палат или килия,
в окото чуждо сламката преди
да видим, а и после все сме тия.
Зокумите, отровните с любов, ...
Моля те не ме търси, за Бога...
Недей да настояваш! Не така!
Защото с преднамерена жестокост
така измъчваш моята душа
Да знам, че вече няма да те видя, ...
Аз и Ти, си имаме своята истина
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...