И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...
След киевската контранастъпация
”специалната военна операция”
достигна своя връх и кулминация
с невиждана на фронта - излагация
от пълна безхаберна абдикация. ...
Кой ме научи да си крия сълзите?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой в центрофуга завъртя ме на сто?
Искам отново в сълзи да се давя! ...
Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта. ...
Залезът обагря в пурпурно червено безучастната стая.
С долитащия си аромат босилека ни напомня че не сме само кожа и кости и мръсотия.
Има и красота в света и в нас.
В цветята обаче няма нищо некрасиво.
Освен когато вехнат и се подготвят за следващия си живот. ...
Да, аз съм кучката, която го разведе,
спокойно можете така да ме наричате.
Какво ми пука, след като е с мене?!
Щастливи сме и двамата и се обичаме!
Сочете с пръст, безгрешни, заклеймявайте. ...
Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...
Бродирана шевица е душата ми,
преплетени във нея са цветя
от цветните лехички на градините
и билките от горските поля
И хлябът от житата на България, ...
Ти отдавна мълчиш, но Те има
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи, ...
Седем, осем и; вън се спуска студ и мрак.
Девет, десет и; теб те няма вкъщи пак!
Единайсет и; аз стоя у нас на крак!
Щом дванайсет е; А бе, ти не си за брак!!!
Късно се прибираш носиш ми цветята ...
Във себе си крия безброй цветове
рисувам с палитра от чувства
картини прехвърлям, изхвърлям, пречупвам на две
сърцето не спира да буйства
Реката, морето - безгрижно поле ...
По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...
Не знам дали комета съм била,
из космоса размахала опашка
или жужаща мъничка пчела,
събираща нектар от плод разкашкан.
Във всеки случай нещо съм била, ...
Що значи независимост, човече?!
Съдбовен акт, заветен манифест.
Бял гълъб пътя на "великите" пресече.
Поклон дълбок с достойнство, с чест!
Ден славен, дата величава ...
Не се шегува и дълбае времето коварно.
Навсякъде по мен оставя автограф.
Нали жена съм, вътрешно крещя му,
но всъщност, благодаря му с искрен смях!
Две бръчици е очертал около устните ми. ...
Живея живота по моя си начин -
хубава мисъл, приятел, усмивка
и всякакви малки от радост значимости
в тази епоха, мил жест ме прави щастливка!
Все още вярвам, че Коледа съществува, ...
На излет с теб! Такава красота –
с цветя покрито е нашир и длъж,
дърво, полянка, даже виж - сърна,
селца в далечината ... изведнъж ...
прашинка май че влезе ми в окото – ...
Аз нямам много... шепите са празни.
Полека времето в пролуките се стича.
Забързано изплъзва се лудешки,
през дните ни все тъй неспирно тича.
На себе си все още се усмихвам ...
Фантазиите нямат час и дата.
Те влизат бурно в нечия глава
и много често, яростно се мятат
да окоупират всичките места.
Те, често като пламък са горещи. ...
Усмихвам се, защото съм такава.
Не се предавам, даже да боли.
Дори предателствата преживявам
и моля се, да станем по-добри!
Усмихвам се, когато днес сълзите ...
Усмивки, но не фалшиви!
Че животът е прекрасен- да, така е!
А и здрав ли си - ти си и щастлив!
Но има нещо- то като подправка е
от нея ставаш- екземпляр красив! ...
На ръба на тази въздишка, с която
аз изпращам своето циганско лято,
се поклаща сякаш небрежно овесен
един нежен копнеж по пъстрата есен.
Докато чакам лятото да се върне, ...
Дайте ни свобода, въздух, лъчи,
докога други съдбата ни ще решават,
докога народът наш ще мълчи,
вместо да се бори и да побеждава!?
Кога вместо чуждия интерес, ...
Тъгата ми достигна безтегловност,
въже увива мислите и ме души.
Да продължа ще имам ли готовност,
видяла как бездушието този свят руши?
Днес за какво и за кого да пиша? ...
/на местността „Камъка“ над Горна Оряховица/
На хълм висок, в точката най-горе,
камък бял източил е снага –
древен страж, пазител неуморен
на селище със корен в древността. ...
Дните ми
Толкоз лято и слънце съм събрала
за дните си напред заеесенени,
очистих от живота си страхове и плява -
остана мир, смирение и път да преминавам! ...