Снощи скрих се от жена ми Дуда,
па свърнах в оремака при Мавруда.
След мене влезе Колю – другари от деца;
някога от полозите крали сме яйца...
Вътре беше димно – като в селска баня, ...
Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...
„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...
Сред черната пустош те търся.
От тъга е изпепелена гората.
Щастлива съм, когато те има,
живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, ...
Нацъфтели са тъжните ноти по скъсани струни.
Ти прости ли звука им, когато очите ти плачеха?
Ти прости ли, че нещо си тръгна така помежду ни
или мислиш съдбата била е отново палача?
Или мислиш, че Господ разделя и Господ събира? ...
А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...
Стрелките на часовника потракваха ритмично. Само те напомняха, че времето не е спряло в действителност. Само така й се струваше. Болката от премълчаното я настигаше, завихри се около тялото й и я стисна за гърдите. Искаше да крещи, да плаче, но когато отвори уста се отрони само един безгласен, но уж ...
А да те обичам, коства много.
Цял един живот - млъчание
и въпреки, че с лекота го мога,
липсите са равни на страдание.
Да те обичам, навярно е присъда. ...
Дните мои – с бастуни, тътрят бавно крака.
Беловласи маймуни в мен протягат ръка,
сляпо търсят опора, глухо клетви хриптят.
Смисъл никакъв – хора няма в техния път.
Трескав, грипав, фебрилен, идва новият ден, ...
Сърцето ягодовото на юни,
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни, ...
"Обичай ме!" - с бури разпилени
и с безизразност в очите!
"Обичай ме!" - дори, когато
сама себе си, не мога да обичам!
"Обичай ме!" - когато в душата ми ...
„Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.” Римляни 8:37
От Тебе се научих да воювам,
Ти пример даде ми – да устоя.
Не се предадох и не се страхувам,
щом с Теб съм, аз не се боя! ...
Под кожата дебела, на злобаря,
навярно има осми слой – от лой.
Като латерна мъдрости повтаря,
в гласа си влюбен до полуда той.
И толкова е хлъзгаво, край него - ...
Когато се събудиш рано сутринта
и децата ти те поглеждат с усмивка.
Усещаш че до теб туптят две сърца,
прегръдка бащина, обич и целувка.
Разбираш че струвало си е всичко това, ...
Може би, някой ден, този свят - ей така - ще се срути,
ще избухнат внезапни пожари в смълчания ден
и ще виждаме как оживяват (за помен) минутите,
от които сме бягали - лек за духа ни сломен.
Само в миг, може би, ще потръпне земята от трусове ...
Обичам със живота да играя,
така, че аз докрай да се отричам.
За мене всеки ден да бъде краят
и с него до безкрай да се надтичвам.
Намирайки си пристан без посока, ...
Залисваше цветя -
девойки, омайваше и нея, но безумно си игра.
Не спря да я тормозиш с поведението си - лъжа,
объркваше я с твоите дела.
Търсеше я, тъй както прави горският ловец, ...
Не съм типичният да искаш
Не съм лошият който виждаш
Не съм опитният, но не и слабият
Не съм умният нито пък богатият
Но сърцето и умът са ми на място ...