Стихи и поэзия современных авторов
Спор между Разума и Сърцето 🇧🇬
Не всеки, с когото се срещнеш, е твой брат или твоя сестра.
Само мъка ти носи това да обичаш...
Не ме карай да бъда твърде тиха и твърде добра...
-Но аз съм Сърце, аз не зная ...
Дете 🇧🇬
Красиво си, младо си,
Леле, щуро си дете,
Но от къде се взе?
От планината до полето, ...
Дано съм навреме 🇧🇬
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...
Последни дни 🇧🇬
Всуе ли за безсмъртие мечтаем?
Жесток е към нас света,
защо е тъй - не знаем.
Гледам часовник сега, ...
Летя си на метлата и си свиркам... 🇧🇬
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...
Отпиващи греховни страсти 🇧🇬
се плъзгат между къщите почиващи,
надничат през прозорците им тъмни
от гледката през тях отпиващи.
Те виждат влюбените как събират сили ...
Сутрешна импресия 🇧🇬
и прокрадват в утринната мъгла
като напъдени бездомни котета
осиротели, чорлави, ненужни;
блуждаеща душата маневрира ...
Как много тежи празното 🇧🇬
Лутат се въпроси безпризорно.
Всички тайни натежават...
Пореден ескиз илюзорен...
Морят ме несъгласни мисли... ...
И с любов, и с болка, с чест 🇧🇬
във гората се изгуби?
Чувстваше ме ти в гърдите,
а в миражите се влюби.
Припозна ме в сенки бледи, ...
Желая дните да са бели 🇧🇬
но чер е всеки идващ ден... " *
За теб са струни затрептели!
" И все дочувам нежни трели... " *
Нима до днес не са успели ...
Животът не обича... 🇧🇬
и изборът изцяло си е негов.
Животът не обича простосмъртни,
а жребият на тленността е тегав!
И ето подредена е дъската, ...
На никого аз няма да те дам 🇧🇬
На никого аз няма да те дам.
Щом има в мен, за тебе, влюбен плам
от страст в безумието ще бушувам.
Неверници не искам, тук, да чувам, ...
Месецът изгуби, с мен един облог 🇧🇬
скубе им брадите. Май ли? Ха, дано!
Щипя се, горкана – аз ли съм? Не съм!
Рано, отзарана, цъфна стар налъм.
Писнаха звездите, ревна вятър щур: ...
Краят на мечтите 🇧🇬
свити немощни слаби юмруци.
Вятърът свири, падат кумири,
късат се струни на плачещи лири.
Пеят ковчезите празни във хор, ...
Всичко хубаво. 🇧🇬
прогарят в мене следи.
Вече няма сълзи,
сърцето е готово за нови хоризонти.
Миналото е безкрайна пустош, ...
По Дебелянов 🇧🇬
Спи
градът
в тъмите
тихи. Бродя ...
Човек 🇧🇬
Сред
луди
попаднах
на хора, но ...
Всичките накриво, аз – на кестeрме́! 🇧🇬
Хайде, живо-живо, пролетта дойде!
Тичайте на двора, сняг ли пак вали?
Еее, майтап бе, хора...! Зима е, нали?!
А сега сериозно – печката бумти ...
До празно 🇧🇬
коленича под тебе, небе.
И смъртта всяка нощ ми е празник,
зазоряване сетно не бе.
Верността се дарува с брутални ...