Отново стъпвам в забравения ми свят,
напълно погрешка и някакси с надежда.
Той беше със символи и метафори богат,
а хаосът в сърцето му сякаш ме отглежда.
Там беше пълно с всякакви същества, ...
Ноща покорява всяка частица от мен,
черни ръце се спускат и ме обгръщат,
потъвам удавен в залязващия ден,
мисли злокобни отново тук се завръщат.
Пред мене пътека обрасла с бодли, ...
Решил съм! Козината си позната
в нюанс да боядисам за разкош,
защото полудявам по момата...
Каква невинност под поличка клош?!
Бе, демонстрира някакви капризи :) ...
Отвори очи и погледни нагоре, мило.
Там съм сред звездите някъде и аз.
Там съм и твоята звездичка търся аз.
Също съм и в твоето сърце, помнѝ.
Точно както моето завладяла си го ти. ...
Тринайсет сряди още... и е Май!
Броих ги три пъти на календара,
а до тогава – топъл липов чай
и няма да го видиш аптекаря!
Сега вали и бяло е навън, ...
Поглеждам се в огледалото и се питам
коя съм аз, с кого съм в ритъм
и кой е моят образ днешен
душата си на възли сплитам
и търся те във тях нелесно. ...
Не искам да си спомням за съдбата,
достатъчно живя си вместо мен.
Посядам вечер тихо на луната,
там вятър не зимува изморен.
А тук е стръмно пусто и безлично. ...
Моят най-добър приятел Снежко се нарича,
ала как да му покажа колко го обичам.
Че дори и много нежно аз да го прегърна,
топлината на ръцете ми в миг ще го погълне.
И от него ще останат моркова и шапката ...
Какво, като напиша за дъжда,
за зимите и есените в мене?
За мъчната протяжна самота
и колко ми е тъжно без зеленото...
Нима ще те докарам с този плач, ...
Утринна Любов
Когато се събуждаш сутрин рано,
а до теб лежи мечтата от съня.
Това е чувството вълшебно, голямо,
то е най-красивото чувство Любовта. ...
Вървя по улицата пуста и мокра,
покрита с павета, напоени от дъжда.
Притихнала в своето безвремие, но не самотна,
отдала мислите си на спомена за града.
Там, на гарата, където видях те аз за първи път, ...
През тънките пръсти на хладната нощ
последна надежда се шмугва,
закърпва си роклята с тънък конец -
да прикрие плътта си от клюки.
И пита с очи - да остане ли час, ...
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
Да разбуди кокичета и туберози, да събуди пролетта
в ирисите ми кафеви.
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
Корен да вкорени и калеми да присади, да разцъфне ...
Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.
Една снежинка флиртува със слънцето – блести.
Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.
С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.
Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти. ...
Когато лавина като перо те понесе
и не остане за теб ни дъх, ни небе,
тогава разбираш какво е мълчание
от зазидано в гърло сетно стенание.
И се заклеваш, останеш ли жив, ...
Не си тръгвай, Любов! Твърде тъмно е вън.
Вън вали. Нямаш хляб и постеля.
Кой ще бди над света в дълговечния сън,
който мене от теб ще разделя?
Измислѝ ми криле – да прегърна нощта. ...
Животът, сякаш скрит е във неделите,
и слънчево препича в понеделника.
Дори и свъсен, го намираш по терасите на вторника,
а в сряда примирен седи до тебе.
Животът, сякаш скрит е във разделите, ...
Тя е ненужна! Позорна! И грешна! –
там от най-бедния край на Земята.
Носи червило с цвета на череша,
и очила – да си скрие душата.
Ако изчезне от днес, никой няма ...
Пак недоспал съм. Будувах до късно.
Мислех. И чувствах се като откъснат
есенен лист, полетял към земята.
Радост ли, смут ли вилнее в душата,
отговор търся, но нямам представа. ...
Сапун им дай, ушите отпуши им
със топла вана и лютив сапун!
Пуловерът ще кара двеста зими
и няма да си правят там катун...
... Молци́те не обичат да четат – ...