Веднъж, като се скитах из Банкóк,
препънах се - и кръста ми се схвана!
За кратко ме удари силен ток,
а болката, бе страшна и голяма!
Препуснах към хотела на мига, ...
Късната есен не е красива
има нужда от повече грим.
Оголени клони, сухи треви, студени стебла, сивота,
тръгва си всеки път по опърпан безцветен килим
и в очакване снежните преспи да скрият видът, ...
Сърцата полудяват, в транс - със жар
един към друг политаме... Стрелите
е време да са златни, да са дар
необяснимо щедър за душите.
И ето - срещат се в нощта очите ...
Понякога небето ни проглежда
и детски са зениците му сини.
Едно хвърчило – кърпена надежда,
лети, та под дъгата в миг да мине
и пак, напук на зрелите години, ...
Възторгът ме доведе на крилата
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени, ...
Аз отдавна престанах да искам.
Беше време, когато болеше.
Не петаче, в юмручето стисках
своя смях, който звънко летеше,
щом го пуснех на воля... Но днеска ...
Разбито съм. Говоря си само.
А всъщност викам, но съм все нечуто.
Не съм сърце, а непрочетено писмо
пулсиращо във сЪлзите на шута.
Разпадам се, тъй както листопад ...
Тежък характер, зарити в пръстта,
до дъно – балканските корени.
Макар ,че не вземам назаем уста,
убива ме празно дърдорене.
Кой бил почесан – на грешно место̀ ...
Не вадя любовта си под черта,
възраждам я след всяко многоточие.
Което жребият предначерта,
допирам право в свойто слепоочие.
След изстрели каквото оцеля, ...
В очите ти - радост изгрява,
като в душата на малко дете
и в плен на волното море ще остана,
стига в тях да се вгледам добре.
От усмивката ти, няма спасение ...
Поглеждам те и пулса ми ускоряваш,
всички мисли като луди летят
и в телата пожари разгарят —
готов ли си да ги потушим?
За теб планини и океани ще премина, ...
Разкъсвам с дъх студения разкош
и шмугвам се в ръцете ти горещи.
Из стаята се свлича тъмна нощ,
ала в очите ти блещукат свещи.
Ти светиш ми. Посоката е юг, ...
В тази нощ луната си отива, бронзово мъгливо.
Лъчите се протягат мълчаливо, в кометен блясък
назад като раците ще тръгнат.
Небето звездно палто облякло, а е толкова
безплътно със Серафим кръпките зашиват. ...
/Песен за Дун и Сюе из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Повлече вятърът листа заспали,
затули ги в дланта си и запали
огнивото от кремък на комина,
обви се в облак димен – и замина. ...
Отново влизам в „скришната” си стая,
душата ми е тих молитвен храм,
свещицата ми – пламъче от рая,
аз вярвам, че ме чуваш, Боже. Знам!
За нея днес се моля, за жената, ...
Една звездичка във небето тя блести,
а в моето сърце пламенна любов гори.
Гори със страшна сила, неукротима,
гори единствено за моята любима.
Понякога си мисля за едно, ...
Нима за мен времето изгубено е спряло?
По пътища различни се дави мокра есента.
Нима е пак без пет? Сърце, от болка изтъкано,
изгуби се на локвите по мократа следа.
И в лабиринт от сенки, от студ и от мъгла, ...
Наи-опасният е крокодилът
скрил си зъбките... с червило...
И не личи зелената му кожа
в красивата, усмихната госпожа.
А зад очите нежнички, прикрити ...
Понякога осла̀нено съм цвете
и силно ме притегля земна гръд.
Но щом и плахо лъч в душата свети,
то зима взема въглен за по път,
водица жива – пукнато бърдуче ...
Тя ме хвана с хубавите си очи.
Тя ме уби с сладката си усмивка.
Тя ме разсмя с луди лица.
Тя стопи сърцето ми,
мечтателният ѝ глас отне тревогите ми. ...
ШЕСТНАДЕСЕТА ЧАСТ
КАКВО СТАНА В ГОТВАРНИЦАТА НА ДВОРЕЦА
Щом в готварницата госта влязал,
там бъркотия страшна забелязал -
навсякъде разхвърляни тави, паници ...
Тъй както си застанал на чалъм,
дали не мога да ти отвъртя главата!?
Не са ми нужни ни бухалка, ни налъм.
Направо ще те смъкна на земята!
Дори не питай луда ли съм аз, ...
Каква главозамаяност и слава?
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.
Върти се в орбиталната си крива, ...