Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41.9K результатов

Много кратко за един дъжд 🇧🇬

Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
- Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
- Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
...
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
henryoliver
Проза
1.2K 1

Целувката 🇧🇬

Късно вечерта точно след големия концерт на известната рок група Алек тъкмо се беше разделил с приятелите си и вървеше по тъмната улица близо до блока, където живееше. Беше прекарал невероятно и още си тананикаше мелодията на любимата си песен от групата. Но не това го вълнуваше толкова, колкото фак ...
^Parallax^ (Паралкас)
^Parallax^
Проза
2.3K 12

Любовта и омразата 🇧🇬

Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В начало ...
Ането (Ани Ракова)
Ането
Проза
1.9K

Разговор 🇧🇬

-Обичам те!
-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
-Обичам те!
-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
-Обичам те! ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Проза
1.9K 3

Споменът На Болката 🇧🇬

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
JoinMeInDeath`F
JoinMeInDeath`F
Проза
2.4K 7

Споменът За Болката 🇧🇬

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
JoinMeInDeath`F
JoinMeInDeath`F
Проза
3.2K 3

Червеният панталон 🇧🇬

Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще ост ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Проза
2.2K 7

Лятна вечер 🇧🇬

Мъжът седеше в кухнята и вечеряше. Хранеше се лакомо, поглъщаше храната с неголеми залъци хляб. Изглеждаше отегчен, дори не забелязваше, какво яде. Монотонният живот, който живееше, го правеше безразличен към всичко заобикалящо го. Сутрин ставаше, закусваше и отиваше на работа. Работеше в строителна ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Проза
2.2K 7

Танц 🇧🇬

"Едно, две, три и се завърти!" Това дочух, разхождайки се натъжена и унила по една тъмна уличка, близо до синьото необятно море. Заслушах се и спрях. Не се чуваше нищо друго освен силно тропане и пляскане в равномерен такт, ако спомените ми не ме лъжеха това бе 7/8. Преди доста години се занимавах с ...
SaD (Никол Попжелева)
SaD
Проза
1.6K 4

Русокосата принцеса 🇧🇬

Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше ...
SaD (Никол Попжелева)
SaD
Проза
1.3K 1

Критика 🇧🇬

Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертв ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Проза
1.5K 1

Писмо до баща ми 🇧🇬

Здравей!
Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Проза
4.7K 10

За него 🇧🇬

...и аз си стоях самичка в стаята, и си мислех за моето момче, което не ме
обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът
му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат
на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ...
bEtt (Белослава Асенова)
bEtt
Проза
1.4K 2

Исканият край! 🇧🇬

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват ог ...
Siskata (Силвия Йосифова)
Siskata
Проза
1.6K 1

Мрачният лес 🇧🇬

03.07.2006
Seule...Toujours seule...
Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Проза
1.5K 1

Старостта 🇧🇬

Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...
AgainST (Тони Иванова)
AgainST
Проза
1K

Забравена самота 🇧🇬

Сънувах. Беше хубав сън, но се събудих. Отново бях сама. Всяка сутрин си задавам един въпрос: Докога?
Навсякъде виждам хора без лица, които бързат или не. Птиците пеят, но аз не ги чувам. Слънцето грее, а аз не го виждам.
Някога обичах птиците! Обичах и слънцето! Обичах пчеличките, тревичките и дори ...
FiGHTeR-4u (Петя)
FiGHTeR-4u
Проза
1.3K 2

Малка частица от света на мълчанието 🇧🇬

Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе ли ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
2K 3

Дали наистина всичко беше сън... 🇧🇬

Стоях в стаята си, отново в хаоса, който оставих предната вечер, гледах стената... Опитвах се да различа фигурите, оставени от мазилката - дървета, птици, цветя... Гледах, но не виждах нищо - просто бяло! В един миг, докато си мислех изведнъж сякаш пропаднах, падах и всичко се променяше -леглото се ...
Меллисса (Мариела Павлова)
Меллисса
Проза
2.2K 4

Никога вече Мария! 🇧🇬

За първи път я видях в един прекрасен ден от късната пролет на 1997 година. Тя беше деветнайсет годишна, току-що завършила гимназия, а аз на двайсет и две, втори курс студент по история. Коя година, кой, къде - неща като тези знаех доста; хубаво е да се знаят. Но виждам, че се отклонявам. Та тя беше ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
2.3K 3

Среща от четвъртия вид 🇧🇬

Vania_v (Нан)
Vania_v
Проза
1.9K

Летен дъжд 🇧🇬

Ранният следобед в града е напрегнато тих. Вървя по улицата сякаш на никъде, но всъщност се прибирам вкъщи. Започва леко да вали и веднага се сещам за чадъра в раницата и си мисля колко предвидливо го взех сутринта. Все още не мисля да го отварям. Нека няколко капки дъжд да се посипят върху мен – ля ...
soultraveller (Соул)
soultraveller
Проза
1.7K 2

Вълшебната гора 🇧🇬

Беше студена зимна вечер. Вятърът свиреше по покривите на къщите и играеше с падащия сняг, разпилявайки го в различни посоки. Валяло беше цяла седмица и по первазите на прозорците имаше няколко пръста дебел сняг, а стъклата бяха покрити със скреж. Хората тъкмо привършваха с вечерята си и беше време ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
2.1K 2

Люти лакърдии - V част 🇧🇬

ПОДОЧУТО
Нещастието ни събра в една болнична стая за дълго. А известно е колко дълги са там дните и нощите.
Умен и интелигентен осемдесет годишен човек ми споде­ли мъката си. Бил заможен търговец. Имал и чифлик с много плодо ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.9K 1

Люти лакърдии - VI част 🇧🇬

МАХМУРЛУК
Махмурлукът е много лоша болест. За да се предпази чо­век от нея има само един единствен начин - да не пие алко­хол. Няма на света пияч, който да не е страдал от махмурлук. Най-силно е страданието сутрин, след весе ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.6K 1

Аня 🇧🇬

Аня
Правило ли ви е впечатление как спят малките деца? Най-често проснати по гръб с разтворени ръце, готови да поемат целия свят в прегръдката си. Без страх, без тревогите на нашия делник или дълбоко вгнездилите се ужаси, ко ...
dangon (Ия)
dangon
Проза
1.8K 9

Да обичаш е грях(Toujours à toi) 🇧🇬

Toujours à toi...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Проза
1.5K

Картини от вековете 🇧🇬

КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
1.9K 5

Ще ми липсваш 🇧🇬

Ще ми липсваш... Ще ми липсваш така както, сигурна съм, залеза липсва на зората.
Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не
осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам
да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите ...
Adelinka (Ааа)
Adelinka
Проза
7K 4

Кати 🇧🇬

К А Т И
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
2.5K 8

Мюзевирски гяволъци 🇧🇬

muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.4K 1

Люти лакърдии - IV част 🇧🇬

ВЧЕРАШНИ КЮФТЕТА
Минджата беше колач в кланицата. Живееше в малката си къщичка с многолюдната си челяд. Всяка вечер, връщайки се от непосилен труд, носеше на морните си рамене торба с карантия от закланите животни. Тя беше о ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.7K 2

Люти лакърдии III част 🇧🇬

muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.5K 1

Изгубен в съня 🇧🇬

Слънчевите лъчи започнаха бавно да се промъкват в далечината на гората, прогонвайки тъмносините воали на ноща. Златните дълги ръце на слънцето погалваха заспалите дървета и упорито проникваха през клоните им, за да огреят всяко място от Долината на водопадите, чак до тучните склонове на планината, о ...
nvx (Ели Петкова)
nvx
Проза
1.5K 4

Пеперуден дъжд 🇧🇬

Пеперуден дъжд

….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица... ...
Цвети-Киара (Цветелина Александрова)
Цвети-Киара
Проза
1.6K 3

Някога 🇧🇬

Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя, водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...
AgainST (Тони Иванова)
AgainST
Проза
1.1K 2

Люти лакърдии - II част 🇧🇬

ОБЛОГЪТ
Чичо Васил беше много работлив, грижовен стопанин и майстор във всичко. Правеше прекрасно вино и подходящи мезета. Един ден, когато си работел нещо в мазата, дошли градските пияндета Панчо Мезето и Славчо Лъжисвет. У ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.6K

Люти лакърдии - I част 🇧🇬

СКРЪНДЗАТА
Цено Скръндзата беше заможен човек. Наред с търговия­та, той имаше доходи от чифлика край града. За него врачани мюзевири казваха „негова пара съ не турчи". Та около Петровден той наел за косач Сандо Наковинята, е ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.7K 2