Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Към морето 🇧🇬

И погледнах kъм небето, но то не ме погледна. И му говорех, но то мълчеше. Само старецът до мен говореше. Говореше с очите си. Учеше ме на това, на което искаше да ме научи и морето, но не успя, защото се боях от водата. Старецът беше събрал в себе си цялата доброта на света, а сега умираше. Седяхме ...

Chimbawamba

Проза

1.3K

Той 🇧🇬

Намери се търпелив, спокойно изчака, без дразнение и подскоци, Големият Взрив да се случи. После, с тиха увереност, го съпътства, за да го види докъде ще стигне. Вселената се появи с разбирането, че това си струва.
После се появиха едни, които усукваха шии и въртяха глави, за да видят колкото се мож ...

чезал

Проза

1.4K 5

Самота 🇧🇬

В този студен, изпълнен с пустота град, птичката, която беше пристигнала от далече, не намери своя свят. През
зимата беше на студено, нямаше кой да я приюти под нежното и топло крило, за да се стопли.
Последен повик за спасение и тежка сълза се стече по мъничкото и измръзнало личице.
Нямаше кой да й ...

hidden_lady

Проза

1.6K 4

Дългът към рода и дългът към сърцето 🇧🇬

Дългът към рода и дългът към сърцето
Една вечер, когато бях много малка си спомням, че ми разказаха една приказка. Кой - не помня. Сега и аз ще се опитам да ви я разкажа, доколкото си я спомням. Започваше така...
Един човек, весел и безгрижен, вървял по прашен, но все пак приятен път. Имало равни ме ...

`{Miminkaa}`

Проза

5.2K 6

angels 🇧🇬

Когато излязох в коридора времето липсваше. Вагонът стоеше в някакво пространство, което аз чуствах наоколо. Нещо като вакуум, защото липсваха и светлините през прозорците. Наместо тях имаше безкрайна черна дупка, която изглеждаше толкова плътна, че имах чувството, че се разтича по целия вагон. Ламп ...

Zimed

Проза

1.6K 2

Търсене 🇧🇬

Търсейки значението на думата, Катерина седна на бюрото до прозореца и разсеяно погледна навън.
Слънцето вече бе огряло детската площадка пред жилищната кооперация, в която живееше, а птичките се приготвяха за изнасянето на поредният безплатен концерт.
Връщайки мисълта си към миналото и шансовете, к ...

Slaveya

Проза

1.2K 5

Измамният Продавач 🇧🇬

Продавачи има много и продават те какво ли не, но едва ли някога сте чували за моя странен продавач. Той не беше като другите, не продаваше обикновени неща, като дрехи или скъпи бижута, той продаваше само онова, което никой не може да си позволи и да купи с пари, той продаваше мечти! Когато ме попит ...

hidden_lady

Проза

1.6K 1

Моите грешки ще са си за моя сметка 🇧🇬

Беше ми хубаво с теб, затова ми липсваш. Даваше ми онова, от което бях лишена, и въпреки че не знаех какво точно е то, с теб бях адски щастлива. Каза ми страшно красиви думи, а аз се смях. Играх си с чувствата ти от първия до последния миг и не можеш да си представиш колко съжалявам сега.
Бях егоист ...

_Elly_

Проза

1.7K 1

Мостът 🇧🇬

Беше съвсем обикновен ден. Тя стоеше на терасата и гледаше към потока от коли надолу. Какво ли си мислеше? Да скочи? Да разпери ръце и да полети надолу, разбивайки се с трясък върху предното стъкло на някое такси?
Не, разбира се... Тя обичаше живота. Искаше да опита от всичко, да изживее всеки един ...

Този_Онзев

Проза

1K 2

"Последният човек" 🇧🇬

На една много специална кифла
Съмва се. Сенките се отдръпват, предметите изведнъж стават разноцветни,
а небето - лазурно-синьо ... изгрява смъртта. След няколко часа изгряващото Слънце
ще засияе с бяла светлина, ще се разрасне многократно и като нажежен живак ще изпълни
небесните простори, ще изсуши ...

Този_Онзев

Проза

1.1K 1

Снежното момиче 🇧🇬

Снежното момиче

Тя се роди в снежна и студена нощ. Топла и крехка с големи черни очи. Беше щастливо дете. Когато порасна косите и стигаха до кръста и обичах да ги галя и да ги реша и да гледам как цялото и лъчезарно личице ...

virginblack

Проза

2.5K 3

Душата не си тръгва сама 🇧🇬

Вечно все тя ме преследва, не ми дава покой, вижда ме, чува ме, мрази ме, обича ме. ТЯ! Повелителката на световете. Тя държи света в ръцете си, тя му се присмива, а ние не я виждаме, не знаем, че същестува, храним я със сълзите си и нещастието си, а ТЯ става все по- голяма, със все по- големи и остр ...

Chimbawamba

Проза

1.4K 1

Когато Ти Си Отиде 🇧🇬

Беше една от онези нощи, в която всеки очаква да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти. С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето - по-тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. До ...

doom_bad_Angel

Проза

1.6K 4

Нагоре... 🇧🇬

Едно самотно момиче вървеше из гората. Всичко наоколо беше тихо и спокойно. Сребристите лъчи на луната, подаващи се сред гъстите клони, придаваха усещане за нещо приказно, вълшебно, нереално... Единствения шум, който се чуваше, бяха тихите стъпки на момичето, което бавно, но упорито продължаваше нап ...

cherry_blossom

Проза

1.1K 1

Биография на Самотната Душа 🇧🇬

Дата на раждане: неизвестна. Никой не се интересува от тази дата и логично - тя отдавна е забравена.Дори самата Душа отдавна не я приема като празник, а само като годишнина от началото на своите мъки, наричани от другите "живот".
Местожителство: слабичкото телце се помещава в сърцето на човек, чиито ...

cherry_blossom

Проза

1.1K 1

Мъдрост 🇧🇬

Денят, в който осъзнах, че животът ми нямаше смисъл и всичко бе свършило, не бе със същото значение.
Когато бях на четирнадесет години, родителите ми ходиха на екскурзия и странно защо бяха решили да ми подарят фотоапарат.
В този момент и Господ ми бе свидетел, по-голямо разочарование не бях преживя ...

Slaveya

Проза

1.1K 1

Игра на любов - глава 1 🇧🇬

-Ето че отново се случи! Той отново си въобразява! – с тези думи приятелката ми Шанди като че ли влетя с гръм и трясък в „Фюжън” /любимото ни кафене в града което по традиция посещавахме всяка сряда/. Шанди е моята най-добра приятелка и човека, с който през последните 4 години се сближих най-много.
...

dechkoto

Проза

1.7K 2

Мислех,че няма да срещна любовта... 🇧🇬

Поредната скучна сутрин.
Излизам от вкъщи, чудейки се дали този ден ще се отличава по нещо от предишния или този преди него... всичките са еднакви -тъжни, скучни, САМОТНИ.
"Но какво пък толкова? - си казвам наум, - толкова дни съм преживяла, ще изкарам и днес."
Въздъхвам тежко и решавам да не мисля ...

cherry_blossom

Проза

3.5K 5

Коледна разходка 🇧🇬

Снегът се сипеше по пътеката. Скоро по нея трагнаха и коледари. Те бяха наметнали на раменете си дълги ямурлуци, а на главите си бяха сложили калпаци, умело овързани с пуканки. Пееха попътна коледарска песен, с която прекрачваха прага на всеки дом. Всеки от юнаците бе навързал на гегата си китка чем ...

mimme

Проза

1.6K

Приказка за училището 🇧🇬

Днес е 22 август. Снощи моите приятели ми се обадиха по телефона и ме поканиха да отидем заедно да играем на следващия ден.
Сега е 11 часа. Аз съм седнала на стълбите пред училище. Тук се бяхме уговорили да се срещнем. Няма никой. Явно съм дошла първа. Поглеждам наляво после надясно. Още никой не се ...

mistress_of_pain

Проза

2.4K 1

За първи път щастлива 🇧🇬

За първи път щастлива
Вярваш ли ,че съществува истинска любов?!... Истинската любов не е да намериш човек, с който да живееш, а човек, без който не можеш да живееш...
Имало едно момиче, но то познавало само болката, тъгата, ...

_death_girl_

Проза

1.2K 1

Прозрения по пътя 🇧🇬

Стоях на тротоара, очаквайки светофара да превключи и да пресека улицата. Бях много отнесена и с вид, че мисля за нещо много важно, но всъщност се стремях да не чувам мислите си. И тогава се случи, видях зелената светлина, но не помръднах. В онзи момент осъзнах своята самота и усетих силата, с която ...

raddy_

Проза

1.1K 2

ЦЕЛУВКАТА 🇧🇬

Времето беше спряло.
Те стояха под дъжда и се целуваха...
Зад тях, на пейката, децата от отсрещния блок мълчаливо се спогледаха, пошушнаха си нещо и се засмяха...
Един старец разхождаше по алеята палавата си болонка!
Земята тръпнеше в очакване на милувката на дъжда и жадно поглъщаше водните капки. М ...

dilmi

Проза

1.7K 6

Новите ми домашни любимци 🇧🇬

Знаете ли какво беше фантастично за мен? – Моите родители от нерви се превърнаха в домашни любимци! Тази история започва така.
Един ден, когато се прибрах вкъщи разбрах, че госпожата беше казала на мама за изкараната от мен двойка. Мама много се ядоса и се превърна в куче – Цербер, а татко – в риба ...

mistress_of_pain

Проза

1.1K 1

Черните рози 🇧🇬

Беше около два след полунощ, когато на вратата се позвъни. Марая стана от леглото почти бодра – беше вече свикнала всяка нощ да я събуждат по този начин. Отвори вратата и инстинктивно погледна надолу. На изтривалката отново я чакаше поредната черна роза, на която беше завързана бележка, написана със ...

Lady_Temptation

Проза

1.6K 6

Тя... 🇧🇬

Тя
вървеше в мрачната утрин по мокрите от валящия сняг улици, сгушена в палтото си, потънала в размисли и мечти. Дългото палто, черната шапка и шал имаха за цел не само да я предпазят от обграждащия я студ, но и да я скрият ... да я скрият от останалия свят и цялата мръсотия, с която той заплашваше ...

Seether_Fan_f

Проза

1.9K 4

Една бяла душа 🇧🇬

Отворих очи. Беше тъмно. Единствените неща, които виждах бяха петна. Бели петна около мен... Навсякъде... Бяха безброй... Бяха зловещи... Бяха зайци! Бели зайци с червени очи. Станах, огледах се! Нямаше нищо! Но тези зайци... Гледаха ме... Не спираха! Знаех, че искаха да ме убият, искаха ме при себе ...

Chimbawamba

Проза

1.5K 3

Чернеят чадърите, червенеят чаршафите... 🇧🇬

Чавдар ми се чини да бе честен човек. Често, като че ли чавка му бе изпила акъла, но инак, Чочо си беше читав и чевръст. Като малко чадо, челно се бе чалнал в чекръка на чинка си, беше му изхвръкнала чивията и дълго време червени чакри му се чинеше, че вижда.
С времето обаче Чочо се оправи, спря да ...

atanas_dvk

Проза

1.5K 5

Моите пет минутки свобода 🇧🇬

Небето е сиво, покрито с облаци. Ни един слънчев лъч не може да премине през тази плътна покривка, сякаш скриваща и надеждите на хората заедно със слънчевата светлина. А моята коса е заплетена както винаги по това време – рано сутринта, едва станала и облякла първия пуловер, изпречил се пред очите м ...

Siforest

Проза

1.3K 1

Една от всички в една 🇧🇬

Седем еделвайса викаха скромния човек обратно, а той седеше разперил ръце и погледа му се рееше към напукания таван на старата къща. Хиляди малки прашинки играеха в неговото полезрение, но той не им обръщаше внимание сега. Искаше нея - Различната, с червените (като почти узрели за втори път ягоди) л ...

натюрморт

Проза

1.4K 1

Това нашето не е живот!!! 🇧🇬

ТРЯССС!!!! - чу се звук на падащ предмет
- НЕЕЕЕ!!!Ами сега,какво ще правим???Мама ще ни убие!!! - изпищя уплашено Гергана
- Спокойно,успокой се и мисли! - до нея,не по-малко стресната стоеше Рали и припряно тропаше с крак
- Това беше любимата ваза на мама,а ние я счупихме...
Гери изхлипа и почна да ...

Самира

Проза

1.4K 1 3

Разходка 🇧🇬

Бургас сега е мрачен и тъжен. Дъжда грижовен уми улиците- пътеките свои по които иска чистичък да крачи. А те сиви и сякаш са се свили от прегрътката на кишата . Спокойствие, тишина. Въздух морски над града се стели. Вървя по улиците. Детско любопитство, ме кара да поглеждам сгради закачливи. Взирам ...

радуга

Проза

1.2K

Една идваща Коледа...един отиващ си живот! 🇧🇬

Беше студена зимна сутрин.Навън се стелеше дълбока снежна покривка и придаваше бяла невинност на иначе греховният град.Дърветата сякаш облечени в красива,снежна премяна,стърчаха безмълвно и тъжно по замръзналия тротоар.Тук там се мяркаха премръзнали минувачи,бързащи да заемат топлото си работно мяст ...

Самира

Проза

1.5K 3

Днес отново вали... 🇧🇬

Днес отново вали...в душата ми също...Чувствам се сама и незнам защо...Имам прекрасни родители, които ме обичат, добри приятели, които ме подкрепят и все пак се чувствам сама. Защо става така? Животът ми не е розов, на никой не е, но има много по-зле от мен. Тогава защо се самосъжалявам? Защо всички ...

MIS_CAPRICE

Проза

1.6K 3

Боли от самотата 🇧🇬

Боли от самотата, самотата, която в последно време не ме изоставя, сякаш се е вкопчила в мен и не желае да ме остави да бъда щастлива. Причината самотата да е моята най-добра приятелка си ТИ! Ти, който си игра толкова време с мен и моите чувства, знаеше че бях готова на всичко за теб, знаеше също, ч ...

MIS_CAPRICE

Проза

1.7K 1

(18) В очите ти .... 🇧🇬

Нежни, меки устни и капка сладост върху тях, търкулнала се от очите ми, докато гледах как спиш. Спокойствието на малкия ми рай, побран между четирите стени на моята спалня. Точно там, където, недокоснато от хорската злоба и суета, можеше да разпери пръсти и да ме обвие в топлината си. Нежни устни и ...

`Fallen_Angel`

Проза

2.3K 5

Времето 🇧🇬

Помислих си, че с времето всичко ще отмине и спомена дори ще заличи, но сбърках, сега лицето ти ме гледа и мълчи. А с времето любовта ми стана по-голяма и това, че не ме обичаш вече ме раздира и отваря яма. Мислех си, че времето лекува, но не е вярно с времето сърцето боледува. Знаех, че времето отм ...

БояНаАа

Проза

1.1K

Вечер 🇧🇬

Прибирам се вкъщи у дома и вървя по заглъхналата улица. Нощта бавно се спуска.
В далечината паднала сякаш звезда, малко огънче трепти. Малко момченце скача и се смей, играе си с огъня опасен. Вървя по пътя сякаш безкраен. До мен долита детски смях и разговори на възрастни седнали навън да изпратят д ...

Rumiko

Проза

1.1K 1

Любов до болка 🇧🇬

Веднъж ми зададоха въпрос, ако трябва да опиша любовта с една дума каква ще бъде тя. Веднъж ми зададоха въпрос, ако трябва да опиша любовта с една дума каква ще бъде тя.
Не ми трябваше много и само след 2 секунди отвърнах „Магия”.
Някои ме погледнаха недоумяващо, а други само се усмихнаха.
Първите б ...

Bubbles

Проза

1.8K 2

за нея това беше пътя,по който няма да боли... 🇧🇬

стоеше пак сама,беше в стаята си,слушаше песните от които душата и се късаше....в ръката си държеше снимка,снимка на човека,който тя толкова обича,дори повече от самата себе си....човекът който и беше донесъл толкова сълзи,болка и тъга.....втренчила поглед в снимката и слушайки песента разкъсваща ду ...

vesyy

Проза

1.4K 3

Рассказы и проза современных авторов

Към морето 🇧🇬

Той 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Дългът към рода и дългът към сърцето 🇧🇬

angels 🇧🇬

Търсене 🇧🇬

Измамният Продавач 🇧🇬

Моите грешки ще са си за моя сметка 🇧🇬

Мостът 🇧🇬

"Последният човек" 🇧🇬

Снежното момиче 🇧🇬

Душата не си тръгва сама 🇧🇬

Когато Ти Си Отиде 🇧🇬

Нагоре... 🇧🇬

Биография на Самотната Душа 🇧🇬

Мъдрост 🇧🇬

Игра на любов - глава 1 🇧🇬

Мислех,че няма да срещна любовта... 🇧🇬

Коледна разходка 🇧🇬

Приказка за училището 🇧🇬

За първи път щастлива 🇧🇬

Прозрения по пътя 🇧🇬

ЦЕЛУВКАТА 🇧🇬

Новите ми домашни любимци 🇧🇬

Черните рози 🇧🇬

Тя... 🇧🇬

Една бяла душа 🇧🇬

Чернеят чадърите, червенеят чаршафите... 🇧🇬

Моите пет минутки свобода 🇧🇬

Една от всички в една 🇧🇬

Това нашето не е живот!!! 🇧🇬

Разходка 🇧🇬

Една идваща Коледа...един отиващ си живот! 🇧🇬

Днес отново вали... 🇧🇬

Боли от самотата 🇧🇬

(18) В очите ти .... 🇧🇬

Времето 🇧🇬

Вечер 🇧🇬

Любов до болка 🇧🇬

за нея това беше пътя,по който няма да боли... 🇧🇬

Очередь