Рассказы и проза современных авторов
Еф 2 🇧🇬
Днешните деца се раждат компютърно грамотни.
Когато беше на 2-3 годинки, Боби много обичаше баба му да му чете приказки. Когато дойдеше време за лягане, той се гушваше при нея под одялото, тя вземаше книгата и започваше...
Какво виждат очите ми в един хубав ден?...
Пак са си легнали и пак си чета ...
Човекът Омраза 🇧🇬
той беше чистата проява на омразата…”
/откъслечна бележка на наблюдаващ психолог за рецидивист осъден на смърт/
Срещнах го вчера по пладне. Беше мараня, а междуселищният път се стелеше бездушен. Жигулата на татко, която напоследък шофирах, се свлече в канавката, а двига ...
МразЯ! 🇧🇬
След 1 година заедно 🇧🇬
времена, през които аз и ти си говорехме по цели нощи колко се обичаме и колко
много си липсваме един на друг. Мисля си как някога знаех всеки ден как си и
какво правиш. Аз бях част от твоя живот и ти от моя. Днес, го ...
The man of my dreams... 🇧🇬
Добротата по земята 🇧🇬
Един ден то видяло един от своите приятели тъжен и мрач ...
Всички са против теб... 🇧🇬
поставих на това изпитание на душата и живота ми. Какво друго можех да направя?
Защо пък да не ти простя, че за един миг срина живота ми. Мислех, че съм си взела
поука и никога повече нямя да позволя на някой да ме наран ...
Угасването на свещта 🇧🇬
Две сълзи изтъркалят се бързо по нежното изстрадало лице. И две ръчички химикала пак взимат и дописват последните редове... Писмото е вече готово - грозно, горчиво, пълно със скръб... Надра ...
За теб 🇧🇬
Проект "Хаос" 🇧🇬
Името ми е Тайлър. Тайлър Дъртан.
Може би сте чували за мен, може би дори сте ме виждали, ако сте били в "Боен клуб" или участвате в еволюцията му "Проект Хаос".
Да - онзи Тайлър Дъртан, който бе в заглавието на вестниците преди 5 години, да - същият онзи Тайлър, който се опита да взриви сгр ...
Просто история... 🇧🇬
… някога тя бе добре.Говореше,смееше се и се радваше на детството си…
Последните месеци бяха трудни, майка й се разболя. Незнайно защо не и казваха от какво е болна. В главата на Каси изникваха въпроси, чийто отговор не бе сигурна, че иска да узнае - “Защо ходят толкова често до София? Нещо не е ...
Желанието (Глава І) 🇧🇬
"Моделът" 🇧🇬
Модел 13.04.2003г.
- Имаш един ден! – Затваряйки вратата на къщата, каза той. - Този ден е само наш! Можем да правим каквото пожелаеш!
Тя влезе навътре във всекидневната ...
Една влюбена жена от 2103-а IV - Мелампус разказва 🇧🇬
сборните групи мразя 🇧🇬
Гласове 🇧🇬
Тия очи не мога да ги понеса тъжни...
Ама на теб май ти е хубаво че си тъжен... то понякога си е много хубаво даже... ми... изживей си го...
Вчера бяхме в завода ... Ух че мръсно, ...
Мъртвата 🇧🇬
1. Аз съм на 16 години както вече Ви е ясно, гаджето ми е на 35 години и от 2 години сме заедно. За тези ...
Завинаги 🇧🇬
Какво правиш, когато някой ти липсва безумно много? До болка много? Когато дъхът ти спира от това? Когато всичко, което усетиш, го свързваш с него? С лика му? С гласа му? С него… И тиха болка плаче в душата ти, и стаена ярост се прокрадва в сърцето ти... Гори те…мисълга те гори и свива стомаха т ...
Изгрев,но без залез 🇧🇬
Първична история 🇧🇬
Внезапен полъх на вятъра го издаде. В древните гори теченията не бяха силни, но често сменяха посоката си. Водачката вирна глава, писна пронизително и скочи почти на сто и осемдесет градуса в противоположна на страната му посока. Нежелан, моментът настъпи. Отскочи напред и само след ...
Лъжлива дума 🇧🇬
облегалката на стола и`. Събра сили и го изрече: “Обичам те!”. Беше таял
истината дълбоко в себе си в продължение на 5 години, беше стоял редом до нея,
успокояваше я винаги, когато беше разстроена и я подкрепяше във всяко едно ней ...
Момчето от последния чин 🇧🇬
Моят данък 🇧🇬
Не исках да напускам това място... обичах го... Седнах на ръба на края на света, свих юмрук и усетих онази болка от загубата ...
нещото до сърцето му 🇧🇬
Умората 🇧🇬
Минава полунощ, а заведението все още е препълнено.
Трябваше да си тръгна към девет часа, така се бяхме уговорили
със шефа ми, че мога да оставам само до девет, после той да
заема мястото зад бара. Не съм на двадесет, изморявам се вече. ...
Добра реплика 🇧🇬
В търсене на...какво? 🇧🇬
Смъртта част1 🇧🇬
Стената 🇧🇬
> Тихият глас отдавна беше заглъхнал, но аз продължавах втренчено да се вслушвам в ехото...
> - “Шшш..."
> Миналогодишните листа шушнеха под краката ми. Вървях по студения сив тротоар и се препъвах ...