Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Есен 🇧🇬

Дойде есента. Слънцето наметна своята тъмна пелерина и започна да грее по-слабо. Птиците отлетяха на юг. Вятърът засвири по улиците. Дните станаха кратки. Небето потъмня. Слънцето все по-често се криеше зад мрачните сиви облаци. Те ронеха бистри сълзи – плачеха за отминалото лято. Опадалите есенни л ...

mistress_of_pain

Проза

1.2K 1

Да помагаш 🇧🇬

Зима е. Студ скова земята. Всичко е бяло и красиво. Улиците блестят като стъкло. Превозните средства се движат бавно. Навсякъде е заледено.
Прибирах се към вкъщи. По едно време един старец падна. Опита се да се изправи, но не можа. Аз му се притекох на помощ. Очите му се напълниха със сълзи. Той ми ...

mistress_of_pain

Проза

1.2K 1

Откриването 🇧🇬

- Кажи, дете, защо си тъжно? Защо пак има сълзи в очите ти? Защо не погледнеш щастлива красивата зима около себе си?
Дейна погледа учителката си и само се усмихна замечтано, сякаш потънала някъде в миналото и нямаща нищо общо с настоящия момент. После проговори тихо сякаш на себе си:
- Мама е болна, ...

Diabolic_Angel

Проза

1.2K

Редутска драма ( Епизод 3 ) 🇧🇬

Редутска драма ( Епизод 3 )

Сватба решихме да вдигнем голяма, разбира се трябва да кажем на тате и мама.
Честта за това се падна на мене – Бисер и баба нямали време. Съобщих им новината по телефона, а татко ми обяснява за л ...

Mimi1001

Проза

1K 7

Люлинска драма ( Епизод 2 ) 🇧🇬

Е, както разбрахте, вече живеем при баба, че нашите в Люлин вдигнаха врява голяма. Какво пък толкова? Нали ще се женя. Щастието в живота сама ще намеря. Само че от два дни се чудя, така както си седя, дали любовта в живота, включва мирис на потни крака. Тъкмо се мая, от къде в бабината къща пила да ...

Mimi1001

Проза

1.1K 7

Wolf 🇧🇬

Посвещавам този разказ на
Филип Киркитов
( Bad2theBone ),
на когото дължа идеята да напиша разказ от избледнял сън за непознат мъж с качулка… J
Вълк ...

nvx

Проза

2.7K 2

Време, време 🇧🇬

Време, време
"Време, време. Часовникът стяга верижката около ръката ти. Времето те държи в окови, свива пулса ти, стиска напора на кръвта. Вечер, като снемеш верижката, върху туптящата ти ръка остава белег. Това е следата на времето, което преминавайки, те избраздява и те държи в окови до живот." .. ...

Dreeam

Проза

1.8K 2

Белегът на Времето 🇧🇬

Не, този път чувалът беше много тежък! Нечестно тежък за влачене, бутане, дърпане, а да не говорим за носене. Но Съзнанието нямаше избор и въпреки изранените си от ръбовете на чувала плещи, продължаваше да се тътри.
“Ах, как ...

Ралица

Проза

1.5K 4

Една влюбена жена от 2103-а III - Камшика на Ницше 🇧🇬

Старият Рис се беше облакътил върху перилата на тесния и сумрачен балкон, който опасваше силно осветената и направо безкрайна бална зала. В ръцете си държеше къшей “руда”, като оставяше своя скрит вътрешен импулс да определи формата й. Защо не, само за да може впоследствие да я разруши. В същото вре ...

чезал

Проза

2K 4

Спомен от детството... 🇧🇬

Из историята на една старица....
Помня как като дете играех с моите приятели пред блока, бяхме толкова весели и безгрижни... Никога няма да я забравя - посивялата старица, която идваше всяка сутрин, сядаше на пейката и ни гледаше как се забавляваме и смеем. След време толкова много бяхме свикнали с ...

Rosica

Проза

2.1K 8

Подходяща диета за всяка надежда! 🇧🇬

От днес Надеждата е на диета, стига съм я хранила с боклуци. Сдухан Художник за закуска, надут Музикант за обяд (и то какъв обяд беше!) и проклет Наркоман за вечеря. Признавам, послъгах - имаше и междинни хапвания.. Но те не са важни, въпреки, че допринесоха за тежкото ми състояние. Мислех погрешно. ...

naMy4Ho_KoTe

Проза

1.5K 3

НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН 🇧🇬

От всички приятели на брат ми най-много ми харесваше Цецо.Не заради външността му,въпреки че той е висок,добре сложен и красив.Не и заради това,че е интелигентен.Най-много ми харесваше неговото невероятно чуство за хумор.Според мен хора,които го имат,по-лесно преживяват трудностите в живота.
Така се ...

svetlanal

Проза

1.4K 10

За самотата и топлината 🇧🇬

Както си вървях, вятъра разбърка косите ми. Ласката му ме накара да потръпна. Той беше толкова топъл и нежен...
Затичах се, а сълзите засъхнаха по бузите ми. Бягах, без да имам сила да спра. Бягах, а не знаех от какво – от б ...

orion_g

Проза

1.7K 2

ПРИКАЗКА 🇧🇬

Понякога се чувствам странно! Избива ме на чувства и се отнасям далеч от
този свят. Отивам на едно красиво, топло място до морето. Да, до морето съм,
но съм в гора, влажна и топла, със зелени листа, а дърветата ме обгръщат от
всички страни като пухена завивка. През клоните им виждам изгрева над морс ...

**Елена**

Проза

1.2K 2

За теб 🇧🇬

За теб
Писмо за теб написах… отговор не получих! SMS за теб измислих… но пак без отговор останах! Сълза за теб пророних… ти не я видя! Извиках твойто име… но беше глух за мойте думи! Тръгнах аз към теб… но се загубих! Хвърлих се в дълбоко море… но се оказа, че е от любов! Скочих от високо… но паднах ...

*****

Проза

1.2K 1 1

БЕЗ ТЕБ 🇧🇬

БЕЗ ТЕБ
Мрак и студ… Така е в моето сърце откакто ти си замина! Не мога сълзите да спра, а сърцето… гори за теб, изгаря! Няма друг като тебе, който болката ми потушава, сълзите ми пресушава!... Вече с мисълта, че те няма, аз живея и знам, че сама в студ и мрак ще си умра… далеко от любовта и страстта!

*****

Проза

1.1K

Кифли с мармалад 🇧🇬

- Искаш ли да почетем? – попита тя плахо.
Той я погледна, ей така, с онзи студен син поглед и се обърна на другата страна. От вън се чуваше преминаващия влак, а в стаята все още се усещаше дъха на замръзналата плесен. Бяха з ...

Таша

Проза

3.2K 2

Пазителката 🇧🇬

Пазителката
/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно случайна и няма никаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Събудиха я леки трусове. Баба яростно изфъфли, неясна и за самата нея, реплика от рода на " Шта смлафтяф...шта..." и се събуди. От ...

Werewolf

Проза

1.7K 1

Вълшебният медальон 🇧🇬

Есен е. Времето е студено. Клоните на дърветата се клатушкат, като живи. Листата играят, полюлени от тихия ветрец и сякаш музика звучи в ушите ми. Въздухът е чист и свеж, след сутрешния дъжд и времето - мрачно, но някак вълшебно.
На хълма седи овчарче с две кучета и стадо овце, и си подсвирква с уст ...

shadowzzz

Проза

1.3K

ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ 🇧🇬

ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ
Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сяк ...

LONTANA

Проза

2.1K 16

Магията на нощта 🇧🇬

Тя отново гледаше звездите. Те я гледаха усмихнато и сякаш й казваха: „Спи спокойно”. Но на нея напоследък не й се спеше. Тя предпочиташе да стои будна и да размишлява. Да размишлява за нещата от живота и за неговия смисъл. И накрая винаги достигаше до извода, че той е безсмислен или поне нейния беш ...

venus_03

Проза

1.1K 1

Свещта със син пламък 🇧🇬

Преди много много години в предградието на голям глад имало една къща . Тя била с избеляла и олющена боя , цялата обвита в бръшлян . Въпреки , че къщата изглеждала изоставена , нито един жител от града не смеел да приближава къщата , камо ли да влиза в нея . В старата къща живеели 3 вещици . 3 сестр ...

AngelAntichrist

Проза

3.1K 5

Кладата за вещици 🇧🇬

1852 година. Годините на светата инквизиция във Франция. Луната сияеше над гората със призрачна светлина. Вятърът нежно полюшваше клоните на дърветата. А гората плачеше!... На една по-външна поляна се чернееха мрачни постройки. Кладите за вещици. Хората от селото се бяха събрали на поляната.
- Довед ...

AngelAntichrist

Проза

2.7K 2

Изпращане 🇧🇬

Посвещава се на 12 "в" клас на Английската гимназия в град Бургас (Випуск 2002-2007)
Приятели, животът ни разделя! Свършиха годините на безгрижие и радост, затвори се за нас вратата на класната ни стая. Ето, днес сме се прегърнали и пеем, а утре вече няма да се помним... Цветя държим в ръцете си, а ...

Dona

Проза

1.7K 6

Шест без десет 🇧🇬

Шест без десет
/а.м./
Събуждане, протягане, хоооп... докосвам те.
Пламнал изгрев в очите ми,
а във твоите – отражението му. ...

Меричка

Проза

2.2K 4

Люлинска драма 🇧🇬

Вчера се обнових необикновено - реших жених да си намеря непрменно. Да е умен, хубав и богат, разбира се, не е задължително да бъде млад. Позамислих се: "Къде ли да търся такова съкровище? Ами как къде? На Люлинското кръстовище." Отидох на булеварда - върволица голяма, такси след такси - колонка инт ...

Mimi1001

Проза

1.3K 8

Отвъд сълзите ми 🇧🇬

Можеш ли да погледнеш какво се крие зад сълзите ми?
Зад думите, които винаги значат едно и също..."Обичам те"?
Можеш ли да видиш какво съм скрила зад разбития ми свят?
Зад спомените от твоето "Сбогом"?
Можеш ли да прочетеш какво е зашифровано в очите ми, какво устните ми така и не изрекоха? Можеш ли? ...

sladka_ve6tica

Проза

2K

Сърцето ми копнее отново да обича 🇧🇬

Сърцето ми копнее отново да обича... Скача, мята се, преобръща се вътре в мен и не ми дава покой... Не иска да е само... Желае отново да тупти за някой друг... Да мечтае, да въздиша тежко... дори да плаче от любов.
До скоро бе разбито на стотици мънички парченца... Мислех, че никога вече няма да е ц ...

Dona

Проза

2K 2

Писмото 🇧🇬

Не съм писала писмо от 11 годишна, а днес сядам толкова уверена пред листа, че направо не знам…
Сигурна съм, че няма да успея да кажа всичко, което ми се иска, поради простата причина, че думите не са способни да го изразят.
Стане ли дума за теб, направо онемявам, знаеш ли, мислите ми сякаш изтриват ...

mary_87

Проза

1.7K 6

Парче восък, равностойно на един човешки живот 🇧🇬

Някога познавах двама братя – Иван и Петър. Иван беше по-малкия, и някак си по-мъдър. Винаги помагаше на роднини, близки... и най-вече на брат си. Петър беше по-голям, но това определено той не показваше. Родителите им бяха добри хора. Майка им почина, малко след като роди Иван. Баща им се промени с ...

Дузито

Проза

1.2K 2

18+ ЛУДА НОЩ 🇧🇬

- Ти ми изневеряваш!
- Не е вярно!
- Имаш любовник, знам. То ти личи - той хвана нощницата й и я скъса. Едната й гърда се показа. Тя понечи да я прикрие, но той я бутна грубо на леглото.
- Да, имам любовник! - говореше в лицето му. Усещаше дъха му.
- По-млад ли е? ...

svetlanal

Проза

1.8K 15

Езерото 🇧🇬

Битие 1:6:9
... И Бог каза:“Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода..."
... Когато езерото разтвори ръцете си към мен, аз не изпитах страх. Оглеждайки се във водите му, видях красива усмивка, която, незнайно как, се бе появила на лицето ми, сякаш бе поканена.
И тогава се смеех.. ...

Slaveya

Проза

1.1K 4

Една прашинка щастие 🇧🇬

Алесиа стоеше сама в стаята си. Слушаше слъзливите си баладки и се питаше защо животът й е толкова скапан и защо губи всичко, което иска в мига, в който го получи. Отговор така и не намираше. Трудно беше. Всичко й беше трудно. Не можеше да диша, да спи, да се храни. Всичката болка в душата й така и ...

eX_girl

Проза

1.3K 2

Художествената измислица 🇧🇬

Беше поредният спокоен ден в рая. Пърхането на херувимски крилца аранжираше ефирните звуци на арфа, които караха всеки да забрави своите житейски проблеми и да се потопи във вечното, сладко безвремие. До портата, зад която се простираше отделението на блажените, върху един сгъстен бял облак се беше ...

Стъпката

Проза

2.4K 4

18+ Като в СЪН 🇧🇬

Всичко започна много просто... По най-непринудения начин. Не предполагах, че една чат-среща може да доведе до нещо такова. Запознахме се в Skype. Той се казваше Ицо. Пишехме си често, разговаряхме на доста теми. Намерихме общи познати... все пак Варна не е толкова голяма. Оказа се, че негов приятел ...

**Елена**

Проза

1.4K 2

Какво е ЛЮБОВ? 🇧🇬

Понякога ми се иска просто да затворя очи и да изтрия абсолютно всичко, което
ми се е случило. Искам да прекрача границата на необятното и да встъпя в един
нов свят, където няма любов. Любовта е нещо завладяващо и ослепяващо, прави
те нищожен и ти осъзнаваш това, но не можеш да се отскубнеш от лапит ...

**Елена**

Проза

1.3K 1

На радяла 🇧🇬

Тишина. Измъчващо мълчание. Двама души. Любов, която си отива. Спомените. Целувка. Щастие. Клетва за цял живот. Сега. Мълчание. Неизвестност и трудно прикрита тъга. Два отделни пътя. Две различни съдби с един общ спомен.

darata

Проза

1.3K 1

на Жулиетка 🇧🇬

Тя седеше пред мен и ядеше череши. А аз само стоях и слушах. Трябваше да слушам, защото тя рядко споделяше, сега говореше искрено и пламенно. Думите се изсипваха като нажежени метални капки от устата й, отразяваха в себе си костилките на черешите и падаха на дървената маса с тежината на цял грях. Но ...

infy

Проза

1.3K 1

Дъждовна Неделя 🇧🇬

Навън валеше. Валеше вече втора неделя. Тротоарите се бяха превърнали в кални пътечки, обсипани с изсъхнали листа и полу- разложили се боклуци. Цялата тази смес от нечистотии полепваше по забързаните обувки, нагазващи в тях дори и без да ги забележат.

Таша

Проза

1.8K

ЛЮБОВ… 🇧🇬

„Влюбена съм!”..Какво?
„Обичам го,той мен също!”…Нима?
„Ще бъдем вечно заедно!”..Лъжа!
Любовта- това е силна дума…но все се случва така,че нещо успява да я разруши.И колкото и да се обичат двама все нещо ще ги раздели-дори т ...

BeBoK_Po_KaTaLoG

Проза

1.4K

Рассказы и проза современных авторов

Есен 🇧🇬

Да помагаш 🇧🇬

Откриването 🇧🇬

Редутска драма ( Епизод 3 ) 🇧🇬

Люлинска драма ( Епизод 2 ) 🇧🇬

Wolf 🇧🇬

Време, време 🇧🇬

Белегът на Времето 🇧🇬

Една влюбена жена от 2103-а III - Камшика на Ницше 🇧🇬

Спомен от детството... 🇧🇬

Подходяща диета за всяка надежда! 🇧🇬

НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН 🇧🇬

За самотата и топлината 🇧🇬

ПРИКАЗКА 🇧🇬

За теб 🇧🇬

БЕЗ ТЕБ 🇧🇬

Кифли с мармалад 🇧🇬

Пазителката 🇧🇬

Вълшебният медальон 🇧🇬

ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ 🇧🇬

Магията на нощта 🇧🇬

Свещта със син пламък 🇧🇬

Кладата за вещици 🇧🇬

Изпращане 🇧🇬

Шест без десет 🇧🇬

Люлинска драма 🇧🇬

Отвъд сълзите ми 🇧🇬

Сърцето ми копнее отново да обича 🇧🇬

Писмото 🇧🇬

Парче восък, равностойно на един човешки живот 🇧🇬

18+ ЛУДА НОЩ 🇧🇬

Езерото 🇧🇬

Една прашинка щастие 🇧🇬

Художествената измислица 🇧🇬

18+ Като в СЪН 🇧🇬

Какво е ЛЮБОВ? 🇧🇬

На радяла 🇧🇬

на Жулиетка 🇧🇬

Дъждовна Неделя 🇧🇬

ЛЮБОВ… 🇧🇬

Очередь