Слънчевото утро ни завари в леглото...блаженно изтегнати, отметнали първата задача...
Направихме и превода към Агенцията...
Метростанция Панорму... закрачихме по стръмната уличка в страни от главната,... малка градинка в страни, след нея подредени анфитеатрално няколко кооперации
Мариам инстинктивно ...
"Зная - месец април е лъжовен..."
Поне така твърдеше в една стара песен още по-старата Лили Иванова, тогава млада и… симпатична.
А иначе – и април си е лъжовен, и май, и всеки месец, когато политици и журналисти отворят уста.
А те не я затварят. Ту лапат, ту лъжат, за да лапат…
Примери –бол. Ето – г ...
Голямата бяла яхта беше закотвена срещу селището на туземците. Но то беше празно. Всички бяха избягали, уплашени от пристигането на непознатия, плашещ със странния си вид, кораб. Още повече, че от него спуснаха две лодки, пълни с хора и вързопи багаж. Пристигналите разпънаха две палатки – грамадна – ...
Старият моряк помириса поднесената му пура, грижливо я прибра под сламената шапка, извади луличката – очукана като него, ощърбена като устата му, и се наведе към младото конте:
- Да, сър, бях веднъж на този остров. Слязох, огледах се и веднага забутах лодката обратно…
- Защо? Неизвестен остров, рома ...
Беше един прекрасен майски ден. Птиците чуруликаха накацали по дървета, които се намираха в двора на кафенето. Поля отпи от кафето си и вниманието и бе привлечено от смехът на отсрещната маса. Дигна глава и замръзна. Срещу нея стоеше тя. Голямата любов на съпругът и, жената за която и бе говорено в ...
Животът е един промеждутък между раждането и смъртта, в който сме вкопчени. Прилича на преспапие, пълно с две меланхолии: едната по онова, което не си преживял, а другата по това, което не можеш вече да върнеш. И докато се оглеждаш объркано, сегашният миг се изплъзва и отминава. Разбираш, че си го п ...
Беше слънчев пролетен ден. Вятърът леко подухваше и разнасяше аромата на разцъфналите цветчета. А птиците и листата пееха чудна песен.
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а л ...
Чунг Хе се отби за кратко във Вътрешна Монголия - връзките на самия Тугуслар бяха сериозни. След като се прехвърли във Вътрешна Монголия, той вече разполагаше с отлично прикритие, защото местните не обичаха чужденците да им се бъркат в ежедневието. Чунг Хе беше надеждно скрит в една от многобройните ...
- Ти си невероятна! Бих могъл да ти подаря целия свят. Харесва ми как слънцето си играе с косата ти.
Павел хвана кичур от меката червеникава коса на Мария и я сложи зад ухото ѝ. Прегърна я нежно и тя се отпусна на рамото му. Слънцето беше започнало да залязва и пурпурната светлина озаряваше цялата о ...
Приближих се до количката-книжен щанд...
С треперящи ръце взех книгата '' 101 страници от моя живот '' том първи от Мариам Солейманиду... Приветливите й очи сякаш говореха от корицата '' Отвори ме за да видиш какво има вътре ''...Отворих корицата '' Посвещавам трилогията на моят най-добър и единстве ...
В началото на българския път,
стоят мъже, готови да умрат.
Мъже, дошли от друг, далечен свят,
във който всички царя „кан“ зоват,
а воините във смелите дружини, ...
-Кой ви разреши да влизате в моя имот? - попита Стоян двамата работници.
- Аз ги пуснах! - отговори Иван. - Както съдът реши, ето и мярката на геодезиста. Те не са в твоето място, а в двора ми.
Хората, които бяха наети да поставят оградната мрежа започнаха работа. Иван и Стоян живееха в два съседни ...
- Готов съм да играя на криеница със смъртта, Алиф - каза самия Чунг Хе. - В крайна сметка дори и Китайското Дао казва ясно, че никой не е вечен.
Монголците го бяха приели като важен гост и съюзник, но Чунг Хе знаеше, че все пак трябваше да намери Алиф сам. Да, Тугуслар се беше съгласил принципно да ...
Не можех да проумея, какво ни привличаше толкова един към друг..
Бяхме си обещали да говорим за всичко друго, но не и подмятания за секс, да правим всичко което ни харесва,.. изглеждаше ми смешно понякога. Но какво пък толкова, на сила хубост не става, особенно когато ти гласуват и някакво доверие. ...
Чакам те вече 15 минути. Къде си? Закъсняваш! Този път няма да ти простя! Няма да ти простя и за онези цветя, които не ми подари и за филма, който не успяхме да догледаме, а и за онзи ден, когато не си вдигна телефона. Станаха 17 минути. Бясна съм! Не ме заслужаваш! Защо се облякох така? Сигурно си ...
На 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е подписан Лондонският мирен договор. С него е сложен край на победоносната Балканска война по време на която Османската империя е разгромена от армиите на Балканския съюз. Според мирния договор Високата порта трябва да отстъпи всички свои балкански територ ...
Тик-так, тик-так отново и отново. С всяка секунда звукът на часовника прогонваше съня от очите ѝ. Беше ѝ студено. Завъртя се на дясно и се усмихна. Ана също се усмихваше. Малките ѝ ръчички леко я докосваха и с всеки допир студенината се отдръпваше. Малкото парченце любов лежеше до нея и нищо друго н ...
Две тела в една малка стая.
Две тела – само аз и ти.
Тишина. И само моя дъх до врата.
И само моя шепот "Обичам твоята топлота".
И драсканици по гърба, не от болка, от страстта. ...
Аз съм много нещастно създание!
Не, няма да плача! Никога повече няма да плача. Животът е красив... Зелената тревичка, слънчицето, лекият ветрец и тези мушици.
Мразя мухите! Гадини! Завират се навсякъде. Ооо... Господи, защо ме наказваш!!! Всичките мъки на тази земя ли трябва да изтърпя? Нима от ран ...
От първи клас си знаеше мястото. По възможност в центъра, понякога на левия или десния чин, но винаги на първия ред.
Навремето първолачетата се бутаха кое да седне там, после се усетиха и започнаха да заемат стратегически позиции назад. Освен, ако „моля другарката“ нямаше свои виждания за конструира ...
Започнах и аз да се заглеждам по витрините с детски играчки...
Е, на мен поне винаги са ми доставяли радост с подаръчета по някой повод и още си пазя бялото зайче с оперпелени уши и леката кола с дистанционно...
Купих й голяма плюшена панда.
Как да я тътри сама из метрото,... после шайтан знае къде ...
Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
– Сигурен ли си, че спи? Да не е…
– Не говори глупости, Перкун не може да умре!
Габриел и Каспар стояха пред бюрото на Координатора и се вглеждаха в половината от лицето му, обърната към стената със силовото поле. Другата половина, покрита с огромната му длан, ...
Петър обичаше баща му да го води в Айтоския зоопарк, защото не беше далеч от Бургас, пък и имаше доста животинки, които привличаха вниманието му. Любим му бе мечокът, който държаха в изкуствено направен хабитат в края на парка, или накратко казано - ров, ограден с масивни стоманени огради, за да се ...
- Смъртта те дебне на всяка крачка - каза си Чунг Хе. - Това е най-важното.
Нямаше как - реши да тръгне към Монголия - като един от малкото варианти, които му оставаха. Да, пътят през Китай определено беше твърде рискован и невероятно опасен. Най-важното обаче беше, че беше напълно сам. Не можеше да ...
Неделният ден сякаш бе с нас,...слънчево, топличко, хора щъкаха из Акропола...
- О, ето от тук се вижда и хълмът с църквата на свети Георги, ще идем някога и там нали Петро,...
а, по-наляво в краката ни е Монастираки,... там пък Парламента,..- въодушевено бърбореше Мариам.
Вече пред Античния театър ...
Любов, на която цялата гимназия завиждаше. Бяхме, като Ромео и Жулиета по време на комунизма. Родовете ни не бяха скарани, а просто строят ги разделяше. Моите бяха "врагове на народа", а бащата на Ева Началник на МВР, Той използва всички лостове, за да разруши тази връзка, защото подронва престижа н ...
И срещнала Червената шапчица вълка. Заразпитвал я той хитро-хитро, а тя му казала: „Вълчо, не се хаби. И да ти кажа, че нося на баба кроасани и брускети – няма да я намериш у тях. Сутрин е на крос, после на аеробика, сетне отива на шопингуване, след което е заета в клуб „Вечна младост“ с модерни тан ...
Чунг Хе осъзна, че тук се беше водила жестока борба. Борба, която най-вероятно е била неравна, защото Чин Хае беше кастриран - на мястото на мъжествеността му зееше огромна дупка. Може би тази ситуация само потвърди притесненията на самия Чунг Хе, че се беше спасил. Имаше сериозна вероятност, ако бе ...
Монотонните дни се нижеха един подир друг...
Пак е неделя,... ден за обичайната разходка из Атина, зяпане по витрините на улица Ерму. пазарчето за боклучки втора-пета ръка на Тисио, магазинчета и кафененца.....и звън на мобилния
- Кирио Петро,... не, по-скоро Петро, Мариам те безпокои,.. извинявай, ...
Глава 9
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...
Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много ма ...
Стоеше отпусната на колене на пода под прозореца. Подпряла се на длани, приведена над останките, Ана беше въплъщение на тъгата. „Още малко и ще се разплаче…” помисли си Валери и внимателно попита:
- И докога ще я оплакваш?
Въпреки старанието, в гласа му трепна нещо прилично на ирония. Тя веднага го ...
Пролет. Време с женски характер – бързи черни облаци се сгъстяват, буря, светкавици, гръмотевици, после слънце като женска усмивка – свети, но не грее…
И настава време за женските настроения.
Както се чувстваше тя…
Живееш си, живееш, мислеше си – и постоянно имаш нужда да поосвежиш атмосферата наоко ...
XII
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...
Блеех на една скамейка в парка, поглеждах колко е часът по мобилния....
Чудни хора са това гърците, като те извикат за работа ще е в 10 часа сутринта или в 16 часа след обяд,.. а до 10 часа колко работа можеш да се свърши., ангажират те за два-три часа и после не ти берат кахъра, че има много време ...
Посрещам внуците и питам: „Какво искате – локумки или тортичка?“.
Виктор реагира светкавично: „Локумена тортичка“…
После синът ми превежда – реално било „Голяма тортичка“…
И двете са верни, мисля…
хххх ...
Чунг Хе спря в относителна близост до Хадонг, плати на шофьора и го изчака внимателно да се отдалечи. Предстоеше му да измине няколко километра. Все пак първата кола, която беше взел в Сеул, беше без шофьор, а после беше сменял методично превозните средства - едва ли някой щеше да го помни. Нямаше н ...
Не всеки може да го получи, когато му е нужен. Или когато изнемогва от напрежение и стрес. Особено неотложен е при боледуване, но човек не намира сили да си го издейства, осъзнавайки празнината, която зейва в офиса след поредния изпаднал колега. Отпуск. И колкото и невероятно да звучи, тя успя да го ...