Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Истории и още нещо .... 🇧🇬

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

БялатаРозa

Проза

1K 1

Пеперудата на нощта 🇧🇬

От малка се чувстваше като пеперуда. Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час. Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в ч ...

vega666

Проза » Рассказы

1.6K 15 11

Бисери от банковите салони - 10 🇧🇬

В банков салон влиза "интегриран" българин и казва на най-близката до вратата служителка:
- Правих си сметка при колежката ти, и идвам да ми спрете таковата …, ммм … забравих, тя ми каза така да направа…, чакай, ша са сета…
Любезната служителка се мъчи да го разбере и го пита:
- SMS?
- Не, не, аммм…. ...

xubavka

Проза » Юмористическая

1.7K 3 8

Един необикновен ден 🇧🇬

Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастл ...

lorkata

Проза

1.2K 1 3

пътят 🇧🇬

Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до края. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд и той ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - мно ...

SimonaStefanova

Проза » Рассказы

1.5K 3

Чувствомислия 🇧🇬

Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език ...

desitata

Проза » Другие

1.2K 1

Спомен за бъдещето. 🇧🇬

Преди години, когато ми беше дошло време да се задомя /а за тогавашните разбирания бях позакъснял/, моят баща /Бог да го прости/ ми разказа какво му е заръчал неговия дядо. Та, когато баща ми е бил ерген, готов за женене, неговия дядо му казал:-" Сине, време ти е да се задомиш. Но от мен да знаеш, т ...

Бора-Бора

Проза » Рассказы

1K 1

Причини 3 Кръвнина 🇧🇬

Около единайсет часа, градът се скова от студ, подостриха се ледените висулки по стряхата на кръчмата, а вятъра обикаляше около прозорците и жужеше из преспите сняг.
Вътре в гаражчето беше топло, имаше около десетина посетители. Тук-таме, между подвикванията и разговорите на мъжете се долавяше и сръ ...

Plevel

Проза

822 7 12

Родопският параклис Част 2 🇧🇬

Част 2 Еньовден
Доротея и Боян си ритаха топка на двора, когато през портата влезе Вероника с няколко чувала под ръка.
Утре е Еньовден! – каза ентусиазирано преди да поздрави.
Добър ден и на теб – вдигна вежди Дора. – Да не си на имен ден?
Не, ще берем билки и вие със Симеон няма да се измъкнете – р ...

GearGhost

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2.4K 1 1

Стойности 🇧🇬

В нагретия от жегата въздух витае напрежение.
Тук трябва да е!
Да търсиш спонсори за държавно училище – кой го измисли това!?
Ненавиждам спохождащата ме нерешителност в случаи като този. Дни наред не мога да се понасям, дразни ме всичко, яд ме е на всичко, но най-вече на себе си. Никога не съм сигур ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Рассказы

1.7K 3 3

Есен, 2018 🇧🇬

Да, беше точно по това време на годината. Студът навлизаше с тихи стъпки в душите на хората. Листата на дърветата танцуваха последния си танц - живот, падайки на земята. Тяхната "смърт" правеше есента по-красива, отколкото я виждахме ние.
Беше захладняло, стъмваше се. Разхождах се по широките улици ...

Мимски

Проза

595 1

Приказка 🇧🇬

- Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
- Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ...

BORGstory

Проза » Фантастика и фэнтези, Юмористическая

1.8K 3

Живот за губене 🇧🇬

Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...

Madeleine

Проза » Рассказы

2.2K 2 7

Скъсаният косъм - 9. 🇧🇬

9.
С храната проблеми нямахме. Мъкнехме какво ли не, дори готвехме. Четири апартамента в кооперацията бяхме на дърва, имаше и газови печки с бутилки, дори един газов котлон се намери.
На балкона съхнеше месо. По татковата рецепта приготвихме маса парчета. Нали ви казах – солта изтегляше соковете, по ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 1 6

Трудният път 🇧🇬

Надигам се с мъка от земята, отмествайки със сетни сили отпуснатото тяло от себе си. Всичко ме боли, краката ми треперят, ръцете – също...Поглеждам надолу – тънка струйка кръв се стича от слепоочието на безизразното лице. Това лице, което допреди малко беше надвесено над моето и ме гледаше злобно за ...

Morgiana

Проза » Рассказы

1.9K 2 5

Мъст 🇧🇬

Тоня бе преминала като ураган през живота на няколко мъже. Един от потърпевшите бе Мартин. Тя се влюби в него, живя с него няколко месеца, после реши, че не е за нея и го заряза, оставяйки дълбока равна в сърцето му. Естествено веднага се насочи към следващ обект, като вярваше, както винаги, че е на ...

Heel

Проза » Рассказы

1.2K 12

Душевните терзания на Мария 🇧🇬

Здравей Мира, пиша ти, за да споделя с някой. Какво стана с нас, не сме се вижда имаме и чували. И така имам връзка с мъж от много години, живеем на семейни начала. Не искам да прозвучи гадно, но приятелят ми е малко интровертен, да не кажа доста. С липса на самочувствие, още от детството си. Не зна ...

ГалинаПавлова

Проза » Письма

1.6K 5 12

Защото познавах книжен ангел 🇧🇬

Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и ...

Хамартия

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей

1.1K 1

Метеоритен дъжд 🇧🇬

Обичам да гледам към небето.
Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
Към тях са насочени милиони погледи.
Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни. ...

BorqnaTuceva

Проза

1.4K 1

Тръпката 🇧🇬

Обърни се, човече. Аз съм, старата ябълка над чешмата. Ще погаля с пръсти челото ти.Тук, почти на дланта ми, плодът е узрял. Виж го - сочен и свеж, зачервен от смущение. Ще ти проговори.
Протегни ръка! Човече...не така...Улови мойта клонка внимателно, леко. Тя сама ще се отпусне в ръката ти, моята м ...

svetlitschka

Проза

1.8K 4 16

Фрагменти от сегашното минало 🇧🇬

Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...

Аnna

Проза » Другие

907 2

*** 🇧🇬

Ако случайно ви е паднало кръвното налягане,спокойно изчакайте съпругата ви да се прибере вкъщи. Тя много бързо,ще го нормализира.

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

745 1

Тъмната страна 🇧🇬

Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ...

АлександринаМорунова

Проза » Другие

2K 2

Курган поле

КУРГАНПОЛЕ.
Бригадир строительной бригады Димов и зоотехник Станев получили указание района срочно строить летний загон для дойного стада коз. Подходящее место для козлятника тоже было намечено. На склоне Курганполя сделали геодезическую разбивку. Димов тут же подогнал почасово арендованный скрепер. ...

Бетон

Проза » Рассказы

2.1K 1

Доктор Вреден - глава 19 🇧🇬

Глава 19
Следващите няколко дни минаха спокойно, като Дими си почиваше, поръчваше ми да ходя да му купувам вестник, гледахме разни филми (на повечето от които Димитър винаги заспиваше и си ги доглеждах сама), той не ми спомена нищо за "гениалния си план", който му беше хрумнал относно Елисавета, пък ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

1.4K 3 10

18+ Двадесет и четири 🇧🇬

6:20
Прибирам се от вкъщи към вкъщи. /Никак не ми се тръгваше, ама все пак, от кумова срама, ‘щот стана никое време, събрах си новия балтон, корите за баничка и половинката „Пиринско” и се понесох.../
"Кубинките" ми поскърцват в снежната тишина, рошави снежинки пудрят носа ми, щръкнал изпод качулкат ...

superelche

Проза » Юмористическая

1.2K 1

Пътеводител на галактическия екскурзовод 🇧🇬

ЕМ21 стоеше до един прозорец на контролата кула и гледаше изгрева. По-точно двата изгрева, защото слънцата бяха две. Беше виждал тези изгреви много пъти и винаги им се възхищаваше, въпреки че беше робот. Явно това чувство му беше заложено и програмирано от създателите му. Въпреки това, при вида на т ...

Нинети

Проза

1.6K 1 3

Скъсаният косъм - 8. 🇧🇬

8.
Да ви кажа – за много от моите приятели и съученици нищо повече не разбрах...
Потънаха нейде в хаоса и толкова...
За съжаление, някои станаха жертви на безвремието...
Някъде в началото на ноември – не помня кога, макар да следяхме календара, Павлинка всеки ден местеше квадратчето върху големия ка ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.3K 1 6

Пътят на моята душа 🇧🇬

Виждам себе си, виждам всичко около мен. Аз съм, но не съм.
На път сме към някакво любопитно местенце с моите любящи родители. Майка ми е зад волана, слушайки лекциите на баща ми за живота, докато аз седя на задната седалка, заглеждам се по крайпътните обекти и усещам, че нещо ново предстои. Минават ...

KatyVelikova

Проза » Рассказы

1.6K 1 4

Мразя те 🇧🇬

Мразя те, защото ме гледаш така сякаш виждаш друга в моите очи.
Мразя начина, по който ми говориш, мило, нежно, с леко груба нотка. Объркваш ме!
Мразя те, защото всъщност това което ми даваш не е любов, а ми показваш твоето надмощие над моята крехкост! Искаш просто да сме под завивките, искаш просто ...

Цвети.1

Проза

1.2K

До Л. 🇧🇬

Твърдиш, че си се наживяла на 22, че си опитала от всичко и нищо няма смисъл. Искаш ли аз пък да ти кажа, че нищо не си видяла от тоя живот. Виждаш изгреви и залези и си мислиш, че живееш, но живота не е това. Живот е оня миг, когато времето се спира в усмивката на влюбен мъж, нощта когато танцуваш ...

Elder

Проза » Письма

2.2K 8 10

Крушение – Девета част 🇧🇬

Всяка война започва с дипломатически кадрил.
Върху блестящите паркети на задкулисни дипломатически надлъгвания – всяка стъпка,всяко движение,ту загатват, ту сияят с кръвожадните намерения на устремените танцьори! И с всеки ход на събитията, страните приближават към конфликта с все по-скрити намерени ...

Ranrozar

Проза » Повести и романы

1.2K 8 31

Грешка за поправяне 🇧🇬

Две седмици преди Коледа Надежда и дъщеря ѝ украсяваха елхата. Момичето беше на седемнадесет, но продължаваше да се радва, както в детството.
- Мамо, ще сложа новата играчка най-отпред.
- Добре, Мери. Нека се вижда камбанката.
Въпреки, че беше изкуствена, елхата блестеше със своите лъскави
играчки и ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

640 1 5

Пророчеството 🇧🇬

Пророчеството
Сиспара се роди три години преди изчезването на Слънцето. Имаше бледи спомени от най-ранното си детство, за много нежни на пипане, обагрени в различни цветове форми с прелестен аромат. А също за високите природните образувания, които бяха навсякъде. Безброй гладки, лъскави висулки се п ...

zelena

Проза » Фантастика и фэнтези

1.5K 3 8

Двеста гроша 🇧🇬

Подир обед почна да вали сняг. Ама на големи парцали падаше от посивялото небе и бързо натрупа. Излезе свиреп вятър, дето навяваше преспи и скриваше пътя на минувачите. В туй време старата Вълкана беше излязла от къщата си. Увила се беше в един елек от овча кожа, а черната забрадка предпазваше глава ...

Boyan

Проза » Рассказы

3.2K 1 7

Скъсаният косъм - 7. 🇧🇬

7.
Така мина месец...
В нашия вход си създадохме нещо като база. На първия етаж установихме постоянен пост. Нападения засега нямаше, но при експедициите за търсене на храна и необходими за живота неща, виждахме разбити и ограбени магазини, жилищни сгради зееха с кухи врати и прозорци, пожари избухва ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.8K 3 6

Цветята на малката Ида 🇧🇬

Люлякът
Вървя по тротоара, ранно слънчево пролетно утро. Мирисът на люляк буквално ме удря в челото: на две крачки съм от голям голям люляков храст, току-що разцъфнал, първият, който виждам за тая година. Неволно се присягам да си откъсна едно клонче люляк.
Изведнъж един старчески глас иззад храстит ...

palenka

Проза » Другие

889 8 9

Дъщерята на Аполон - начало 🇧🇬

Нещо като...начало?
Тя беше моето бебче. И все още е, винаги ще си остане такава. Тя е най-малката ми дъщеря. Помня деня, в който се роди. В края на май, по изгрев. Толкова малка и прелестна, погледна ме със своите невероятно сини очи и, кълна се, ми се усмихна. Завладя сърцето ми мигновено.
Не иска ...

misha_sll

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.6K 2

Вече бях негова 🇧🇬

Планина. Гора. Малка и уютна къщичка.
Той. Аз. Сгушени един в друг под топлата и мека завивка на леглото.
Пием горещ шоколад.
Говорим си... за времето, за нощта, за нас, за любовта...
Любувайки се на "тук и сега" и мечтаейки за бъдещето. ...

Анагер

Проза » Эротическая

2K 2 3

Нещо любимо 🇧🇬

Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
Ръцете му около рамената ми.
Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ...

Анагер

Проза » Другие

1.2K

Рассказы и проза современных авторов

Истории и още нещо .... 🇧🇬

Пеперудата на нощта 🇧🇬

Бисери от банковите салони - 10 🇧🇬

Един необикновен ден 🇧🇬

пътят 🇧🇬

Чувствомислия 🇧🇬

Спомен за бъдещето. 🇧🇬

Причини 3 Кръвнина 🇧🇬

Родопският параклис Част 2 🇧🇬

Стойности 🇧🇬

Есен, 2018 🇧🇬

Приказка 🇧🇬

Живот за губене 🇧🇬

Скъсаният косъм - 9. 🇧🇬

Трудният път 🇧🇬

Мъст 🇧🇬

Душевните терзания на Мария 🇧🇬

Защото познавах книжен ангел 🇧🇬

Метеоритен дъжд 🇧🇬

Тръпката 🇧🇬

Фрагменти от сегашното минало 🇧🇬

*** 🇧🇬

Тъмната страна 🇧🇬

Курган поле

Доктор Вреден - глава 19 🇧🇬

18+ Двадесет и четири 🇧🇬

Пътеводител на галактическия екскурзовод 🇧🇬

Скъсаният косъм - 8. 🇧🇬

Пътят на моята душа 🇧🇬

Мразя те 🇧🇬

До Л. 🇧🇬

Крушение – Девета част 🇧🇬

Грешка за поправяне 🇧🇬

Пророчеството 🇧🇬

Двеста гроша 🇧🇬

Скъсаният косъм - 7. 🇧🇬

Цветята на малката Ида 🇧🇬

Дъщерята на Аполон - начало 🇧🇬

Вече бях негова 🇧🇬

Нещо любимо 🇧🇬

Очередь