Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Огледалото /част 15/ 🇧🇬

Сина и Нати се запътиха към къщата на Аная. Нати бе видимо нервна. Беше изоставила дома си преди години. Престори се на умряла за семейството си и приписа всичко на внучката си. Ани заслужаваше най-доброто. Тя бе нейното слънчице. Нати виждаше у внучката си... себе си. Като малка и тя бе такава – лю ...

AnaMarina

Проза

2018-10-11T11:40:09+03:00 867 1 2

С храна си живял - 9. 🇧🇬

9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-11T08:34:07+03:00 989 2 8

Патриотизмът е някъде другаде 🇧🇬

Напрежението в директорския кабинет се усещаше по косъмчетата на кожата. В стаята прави до вратата стояха жена на около тридесет и пет, а до нея възрастен мъж – слаб и прегърбен, с побелели коси, за когото годините вече нямаха никакво значение.
- Бозукова, какъв е проблема? – въпроса изстреля мустак ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

2018-10-10T23:25:30+03:00 776 2 5

Изборът на розите 🇧🇬

Росица-Умница, бебе на шест месеца, обиколи градината на баба си, носена на ръце от своята майка и макар и много малка, се радваше на всяко цвете и пеперудка, махаше с ръчички към прелитащите лястовички и постоянно се смееше. Но нищо не можеше да се сравни с възторга й, когато застана пред розовия х ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

2018-10-10T21:04:01+03:00 823 4

Уиски и любов 2 🇧🇬

Беше топъл септемврийски ден. Ели отвори вратите на клиниката и прекрачи смело напред.Външната врата се затвори със стенание.Най-после бе свободна, далеч от сестрите, пациентите, белотата на стаите.Колко време бе минало, не искаше да помни- три или пет месеца...
Слънцето галеше бузите и си играеше с ...

Аnna

Проза » Рассказы

2018-10-10T14:02:04+03:00 681 2 3

Насила болен 🇧🇬

В това обедно време комбинатът изливаше в нагнетеното пространство всички възможни звуци. Ръмжеше, свистеше, квичеше, свиреше, боботеше, хриптеше, бумтеше и шепнеше на странни езици като разпасан, пиян полиглот. Трима мъже и една жена с натъпкани с храна стомаси, след погълнатото първо,второ и трето ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

2018-10-10T12:59:16+03:00 1K

С храна си живял - 8. 🇧🇬

8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече за ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-10T08:36:56+03:00 947 2 11

Почти приказка 🇧🇬

Беше залисана в работа и не усети подгизналия от вода мокет. Краката й изведнъж се намокриха. Пак си беше купила некачествени обувки. След това се чу гръм от късо съединение, компютрите и климатиците спряха. За миг офисът притихна, а след това настъпи масова суматоха. Всички се разтичаха, зазвъняха ...

troia

Проза » Рассказы

2018-10-10T02:01:45+03:00 1.5K 3 8

Преди да се роди принцесата 🇧🇬

Не знам дали ви е известно, но принцесата е само една, защото още преди да се родят, преди даже да са заченати, бебетата, без да знаят, се съревновават за една сребърна лъжичка. Тя не е точно вълшебна, една от бабите им я беше разменила за голяма купчина стари накъсани сребърни верижки, отеснели й п ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

2018-10-10T01:58:46+03:00 713

Внимавай каво си пожелаваш! 🇧🇬

Голямата радост! Голямото чудо! Хубавата Рада му пристана! Колко молби бяха! Колко ходи подир нея! Не! Искала гражданка да става! Искала шапка, чадърче, лачени пантофи... Не щяла да се бъхти на полето и да мирише на обор! И... Ей го! Рада сама му дойде! Хич и не попита, как така, вече не ще град. По ...

goblenka

Проза

2018-10-09T21:28:45+03:00 953 5 17

Въздействие от ада (3-та част) 🇧🇬

Въздействие от ада (3-та част)
Ужаси
Когато се прибрах, отново усетих познатата празнота на къщата. Иво започваше да ми липсва ужасно много – или поне тялом, защото духом очевидно не си бе отишъл. Реших първо да отида в неговата стая, защото съществуваше вероятност там да има нещо, което да хвърли с ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

2018-10-09T21:23:52+03:00 2.1K 4 11

Толкова буквално 🇧🇬

Толкова буквално
Оня ден случайно налетях на най-близкия си приятел от детинство. Запрегръщахме се и занареждахме – ей, гледай какво нещо е животът! Години наред си близък с един човек, като близнаци сте, дето се вика, пък после така се стичат обстоятелствата, че прекъсвате всякаква връзка.
Та и ние ...

hristam

Проза » Рассказы

2018-10-09T21:03:45+03:00 821 2 6

Лошо начало 🇧🇬

Тя беше една от милиардите мравки. Милиардна дроб от едно дишащо цяло. Погледнато от високо - нищо не значещо в големият поток от мравешки крачета, но все пак вмъкнато във верижната брънка, наречена буболечешко живуркане.Често я настъпваха, натискаха малката и главичка, подритваха я. Е, тя си живееш ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2018-10-09T20:30:20+03:00 1K 4 12

С храна си живял - 7. 🇧🇬

7.
Сред многото торби, кутии, дори сандъци, в колибата имаше и тенекиена кутийка с патрони. Йоан внимателно ги преброи – ще има за две зареждания на пистолета. И даже останаха, за да добави в пълнителя след стрелбата на мъртвия пазач.
Пренесоха внимателно всичко – помогнаха си със старата кола без в ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-09T08:08:37+03:00 846 2 7

Щастлива ли си? 🇧🇬

Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...

thedac

Проза » Другие

2018-10-09T01:59:02+03:00 734 3

Баща 🇧🇬

Свободна ли е пейката, момиче… може ли да поседна?... Благодаря…
Наистина е хубаво тука. За първи път идвам. Хем да видя какво все го хвалят тоя Бачковски манастир, хем мурсалски чай искам да си купя… Мноого е хубаво. Все ми е било чудно – как все на такива местенца, сякаш паднали от Рая ги правят т ...

Marmadun

Проза » Рассказы

2018-10-09T01:26:27+03:00 1.4K 3 4

Надежда 🇧🇬

Имало едно време една спътница, която ден и нощ изгрявала за да свети над влюбена душа, която се изкачвала по стълбицата на любовта. Но аз съм ранима и тъжна, защото моят спътник е някъде там, за мен е като звездна искра, която може би тъжи за любовта. Чакам да заспя с мечти в океан от искри, твоя я ...

дъждове

Проза » Другие

2018-10-08T23:50:41+03:00 799 3

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXXII,XXXIII 🇧🇬

Глава XXXII
Беше тихо. Нощта мълчеше. Само капчиците ситен дъжд от време на време барабаниха по покрива.. Полунощ минаваше, но тишината продължаваше... а сякаш удължаваше очакването на нещо предстоящо- неясно какво, неясно защо, неясно... дали изобщо нещо ще се случи.
Тя отвори очи. Стана. Отиде до ...

kokolinna

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-10-08T23:14:07+03:00 939 1 2

С храна си живял - 6. 🇧🇬

6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-08T08:34:37+03:00 964 2 6

На добър час, Исмаиле! 🇧🇬

Пиша тези редове по повод неотдавна видялата бял свят стихосбирка на Исмаил Али - наш колега по перо и приятел. Бях много приятно изненадан, когато Исмаил ми подари надписана тази първа своя стихосбирка, озаглавена: "Орцево Глас от Родопите - ехо от Рила и Пирин". Аз не съм литературен критик и нико ...

vega666

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи

2018-10-07T17:54:29+03:00 3.1K 13 15

Прозрение (17) 🇧🇬

1. Самотата е оправдание за егоизма.
2. Как да съхраня себе си и да бъда модерен?
3. Колкото по-дълго се трупа желание, толкова по-силна ще е страстта.
4. Ненаучените уроци днес, ще повтаряш утре.
5. След всяка обида ставам по-мъдър.

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-10-07T16:15:58+03:00 754 1

Мая и Ния 🇧🇬

Беше толкова просто и същевременно ужасяващо сложно...Обичаше я както преди - като собствена сестра, но радостта от неочакваната среща бавно отстъпваше път на разочарованието, докато накрая не остана единствено гневът. Разяждащ. Всепоглъщащ.Умопобъркващ. Гняв!Към Ния! Момичето, което превърна детств ...

megans

Проза » Рассказы

2018-10-07T15:39:47+03:00 1.8K 2

Ти уби жена ми 🇧🇬

Воден от бушуващите си емоции, младият мъж крачеше по парковата алея, право към обекта, който бе издирвал повече от месец. От напрежението всичко пред погледа му леко се размазваше и мислите му бяха доста объркани, но решимостта му да търси конфронтация си оставаше непоколебима. Не знаеше какво точн ...

Heel

Проза » Рассказы

2018-10-07T00:52:22+03:00 986 3

Ева във влака 🇧🇬

Всяка петък хващаше вечерния влак за Стара Загора. Той никак не обичаше да пътува през деня. Колегите от студентския му курс недоумяваха защо пътува с влака в 21 часа, когато може да се прибере далеч по-рано.
Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикн ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-10-06T23:32:16+03:00 1.5K 1 1

Забравените тлеещи мигове 🇧🇬

Анелия и Димитър се запознаха в началото на лятото,на рождения ден на техен общ приятел. На партито имаше много хора, но когато ги представиха един на друг, между двамата като че ли бе прехвръкнала искра. До края на вечерта си говореха на различни теми. Излизаха на терасата. Гледаха звездите. Сподел ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-10-06T22:59:46+03:00 752 1

Не вярвам 🇧🇬

Топла майска вечер.
Звукът на щурците оглася тишината.
Стъпките ни отекват по паважа на софийските улици.
Чувствам как пръстите ти леко потупват ръката ми.
Отново си тананикаш мелодия на ум. ...

I_love_food

Проза » Письма

2018-10-06T21:19:16+03:00 788

Есенна песен 🇧🇬

Мъглата се спусна като бяла завеса пред заоблените била на Родопа. Птиците бяха отлетели. Мирисът на есен не пробуждаше живот. Тревата беше попарена от слана. Тъжна и тиха есен. Не искаше да прилича на никой. Криеше се в себе си. Линееше.
Старата чешма обрасла в мъх шумолеше и се изливаше в зеленяса ...

Plevel

Проза » Рассказы

2018-10-06T18:44:08+03:00 702 8 13

"Повече от всичко" - 2, с Яна (imperfect) 🇧🇬

Роклята ли?
Май няма да ми трябва повече.
„Не ме докосвай. Моля те. Не го прави.“ – едва успявам да промълвя, а съзнанието ми се гърчи отчаяно при мисълта колко много всъщност искам да бъда докосвана. Ако някой само ми бе споменал, че железният самоконтрол и хладната фасада, зад които грижливо криех ...

written-springs

Проза » Письма

2018-10-06T08:59:09+03:00 1.7K 7 5

Бебе по клинична пътека 🇧🇬

Калин Китаеца слизаше мудно по фасадата на една пет етажна кооперация. Последната седмица не му се стори кошмарна, тя беше такава.
Преди десетина дена почти си отряза палеца на дясната ръка. Нелепа история. Режеше дървата в двора на майка си. Циркулярът, макар и стар, самоделен, от времето на социал ...

svobodey

Проза » Рассказы

2018-10-05T23:15:52+03:00 1.1K

Пазар 🇧🇬

Днес на Пазара за молитви беше спокойно. Слънцето грееше меко, температурата устройваше всекиго и клиентелата беше слаба. Та на кого са му нужни молитви в хубаво време?
Бай Добри се подпираше на своята полупразна сергия и търпеливо чакаше да дойде зимата. Това беше неговия сезон, тъй като Добри прод ...

jossefin

Проза » Рассказы

2018-10-05T23:07:18+03:00 1.3K 3 2

Тракийска душа - 2 🇧🇬

***
Откакто съзнателно се помнеше, винаги беше искала това,само това – да се свърши и толкова. Не и трябваше нищо от тази земя. Пепел искаше да стане. Пепел! Да изгори и пепел даже да не остане. Пепел - сива прашна следа. Нищо да не остава – нищо от нея! Краката и бяха изранени от престарелите очука ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

2018-10-05T21:59:22+03:00 1.1K 8 21

С храна си живял - 5. 🇧🇬

5.
Всъщност, Йоан отдавна усещаше, че иде катастрофа. И то лесно предсказуема...
Като малък и той се интересуваше от динозаврите. Бяха му интересни тия огромни добичета, страшни, силни... Изчезнали изведнъж...
Метеорит ли, комета ли, изригвания на вулкани ли...
Просто измрели наведнъж. ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-05T08:01:01+03:00 1K 2 9

Хищник 🇧🇬

О, хищнице на мъжките сърца,
пред разсъблечените ти колена как да сведа покорно глава и да се престоря, че планините никога не са пеели песни за „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“? Желаеш ли да бъда себе си, или е нужно да облека тайора на срамотата, да се въплътя в кожата на безскрупулния тип и да ...

thedac

Проза

2018-10-05T01:51:11+03:00 616 2 2

Измамно приятелство 🇧🇬

Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, ...

bubulinabe

Проза » Другие

2018-10-04T22:33:02+03:00 1.7K 1 5

Дългият път към куково лято 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Отдавна не съм ви писала. А изпитвам неистова страст към това, защото съм убедена, че само по този начин може да блесне нустоимият ми гений, защото иначе не ми личи. Твърде руса съм. Не че това е за изхвърляне. Не се оплаквам. Оня ден без малко да предизвикам катастрофа на ...

Anita765

Проза » Юмористическая

2018-10-04T17:54:12+03:00 828 3 7

С храна си живял - 4. 🇧🇬

4.
А всичко стана внезапно. Макар да се подготвяше отдавна. Учените информираха за увеличаването на човечеството. Населението нарастваше. Храната се превръщаше в дефицит. Там, където преди живееха що-годе хиляди, скоро се струпаха стотици хиляди.
Земята се задъхваше...
Три милиарда през 60-те, шест ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-04T08:07:07+03:00 936 2 10

Тракийска душа - 1 🇧🇬

Съществува едно чудно място на картата на разпнатата земна повърхност,поставено като кръпка на шарена черга от разноцветни парцали, извадена от някой престарял дървен сандък. Това парче земя с неравните си прокъсани краища, беше сгушено, между много други, а народът, живял и вкоренен, все още по тез ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

2018-10-03T22:06:45+03:00 1.5K 9 16

С храна си живял - 3. 🇧🇬

3.
Йоан тръсна глава. Драко разбра – има готов план. Значи утре вечер ще се гощават. Богато – защото никой не знае кога ще е следващото пиршество. Но и никой не знае дали няма да е оставен на мястото на битката. Малцина оцеляваха в подобни експедиции.
Избраните жертви живееха на половин ден път. В м ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-10-03T08:05:11+03:00 843 2 4

Юнзула 🇧🇬

Бременна съм - помисли си Юнзула. Най-сетне ще се сдобия с рожба. Закъсняваше й с повече от месец, а това за нея си беше верен и сигурен знак. Не бе имала никакви контакти с мъже през целия си живот и може би точно затова твърдо и неотклонно вярваше в непорочното зачатие. - Ще бъда втората Дева - ра ...

vega666

Проза » Рассказы

2018-10-03T00:58:57+03:00 1.2K 6 8

Урокът на Хитър Петър 🇧🇬

Урокът на Хитър Петър
Хитър Петър остарял. Един ден неговите внуци му отишли на гости. Той решил да изпита тяхната алчност и да им даде урок. Накарал жена си да опече една тава със семки и извикал децата да си вземат. Най-малкият грабнал една шепичка и изтичал да играе, а най-големият – напълнил два ...

СветланТонев

Проза » Сказки и произведения для детей

2018-10-03T00:03:58+03:00 785 3