Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Виенско кафе 3/ 16 🇧🇬

- Аз не си гледам детето, защото веднъж съм излязла, а ти си баща за пример, защото идваш да го виждаш веднъж на две седмици, така ли, Кристиане?!
Кристиан ме погледна ядосан.
– Веднъж?! Ти въобще не се прибираш при него. Интересува те само с кого да се изчукаш, пет пари не даваш за детето.
Изгледах ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-12-10T22:16:59+02:00 1.2K 5 5

Криви монолози 🇧🇬

- В състезанието между социализма и капитализма победи социализмът, който стигна пръв до финала...
- Необитаем остров...Ако има диваци - ще нахранят корабокрушенците, ако са канибали – корабокрушенците ще ги нахранят...
- Опитват ли се, опитват европейците да поставят държавата ни на колене...Но ско ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-12-10T22:04:02+02:00 606 2 6

Еничарка - 1 🇧🇬

Еничарка - 1
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...

ParvaNova

Проза » Рассказы

2017-12-10T21:24:18+02:00 2.1K 5 6

Седем по рихтер- 2 🇧🇬

ЧЕРВЕНИЯТ РОД
Баба ми, майката на мама, се родила в закътано планинско селце. Селската идилия, свежия въздух и притихналите гънки на Балкана били като излезли от разказ на Йовков, но до тук с поетичната красота. Животът в селото бил труден, повечето семейства тънели в мизерия, буквално. Къщата, в ко ...

aleksandra79

Проза

2017-12-09T21:08:52+02:00 1.4K 2 4

Чуства от спомени 🇧🇬

По стъпките сега вървя, запазени по времето
когато бяхме с теб омагьосани от любовта.
С всяка стъпка нахлуват спомени в моята душа.
Спомена за морето.Тя беше нашата приятелка.
При нея винаги се чуствахме добре. ...

nakata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-12-09T21:04:12+02:00 972

Ведри монолози 🇧🇬

- Хубаво е да има средство, което да превръща престъпниците в почтени хора... Освен, изборите, де...
- Из фантастичен филм – „Извънземен! Дай да ти стисна ръката"... – "Кой ти каза, че това е ръката?”...
- Реформите трябва да се провеждат нощем, когато правителството спи и не може да пречи...
- Има ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-12-09T19:29:16+02:00 603 2 7

Виждам 🇧🇬

Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.
Първо се отбихме до паметника на Т ...

Мильо

Проза » Рассказы

2017-12-09T19:21:00+02:00 2.2K 6 8

Васето 🇧🇬

Тошо Михайлов лежеше на земята и се опитваше да каже нещо. Но не се получаваше. От устата му излизаше само мучене. Пред очите му се редуваха черни и бели кръгове, ту се приближаваха, ту бягаха надалече. Дясната му буза, която приличаше на свинска го болеше, все едно му бяха залепили нагорещена ютия. ...

Амадей

Проза » Рассказы

2017-12-09T19:18:00+02:00 1.8K 1 2

Страшният път-1 🇧🇬

Толкова е дълъг този път и хора там по него не вървят. Дори мъглата тихо спира. Дъждът се дърпа, не вали. Само ситен сняг тихо пада. По този път само вятърът се лута. Но не казва нищо и мълчи.Той е дълъг, дълъг. Никой жив човек не бил стигал краят му. Хората се страхували да тръгнат по него. В сърца ...

Eipril

Проза » Сказки и произведения для детей

2017-12-09T17:46:20+02:00 1.1K 1 5

Виенско кафе 3/ 15 🇧🇬

Криси се прибра след месец в България. Като разбрах за кой ще работи се усмихнах, поредната работа която Алекс му беше уредила. Познавах Иван, запознахме се още докато бях бременна. В шестия прокървих леко на работа, уплаших се и отидох на гинеколог веднага. Каза ми, че всичко е наред. Тръгнах към с ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-12-09T17:39:11+02:00 1.5K 5 2

Ваньови вълнения, 1-ва част от повест 🇧🇬

„Како, ле, како! Ти ме отгледа!
стана свидетел на тихи победи!“
***
Тринайсетгодишният Ваньо написа с красиви букви първите два стиха от поредното си стихотворение. Посвещението започваше много обнадеждаващо; от него лъхаше някаква чиста и дълбока любов, говореща за силната връзка между по-голяма се ...

thedac

Проза » Повести и романы

2017-12-09T17:28:39+02:00 680 1

Седем по рихтер 🇧🇬

Родена съм на село. Е не съвсем, родих се в окръжния град, но още на петия ден ме пренесоха на село поради липса на жителство. Да, и това съществувало в онази далечна година. Родителите ми бяха странен съюз за онова време - от една страна баща, син на кулак, а от друга майка, която произхожда от сем ...

aleksandra79

Проза » Повести и романы

2017-12-08T21:41:35+02:00 1.4K 1 1

Съпрузи 🇧🇬

Близо до Княжево, в двор с дръвчета, рози и трева са се приютили няколко стари, романтични къщици, боядисани във виолетово и бяло. Пред тях, сякаш израснала, за да ги засланя стои малка църква с ожулена мазилка и голямо изображение на Спасителя. Това селище има табела с надпис: “Пансион за възрастни ...

ГаляБорисова

Проза » Рассказы

2017-12-08T21:36:51+02:00 1.2K 1 5

Кръвопускане - 7 🇧🇬

Прокурорът дойде навреме. Настаниха го в заседателната зала. Подразни се от статуетката на Темида. Имаше само две кристални чаши с вода върху махагоновата маса, ако изключим дърченото чукче с поставката по средата.
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Сед ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-12-08T19:33:20+02:00 971 4 8

Горчиви монолози 🇧🇬

- Ех, да можеше до нашите брегове да стигне някое цунами, отнесло всичко от Японските острови...
- Ако архитектурата е застинала музика, нашият град е построен върху чалга...
- Когато у нас е ден – на Запад е нощ. Така им се пада! Но, когато у нас е нощ – при тях е ден...Да работят, гадовете!
- Ние ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-12-08T19:32:20+02:00 731 2 7

Романът 🇧🇬

in memoriam
Пламен Д. - големият мислител! От онези, които се раждат веднъж на хиляда години. Истински Диоген. Само че вместо в бъчва, живеещ в мрачен апартамент в Борово, заедно с възрастната си майка - възпълна жена, страдаща от прогресивна коксартроза. Баща му - виден комунист, загинал преди годи ...

vega666

Проза

2017-12-08T10:34:58+02:00 768 4 6

Сезони 🇧🇬

Пред прозореца на моята стая расте голяма липа. Четирите сезона на годината се надпреварват да я обсипват с внимание. Наблюдавах я тази пролет. Дърветата около нея вече бяха се разлистили, а тя все още подготвяше пъпките си.
Погълната от ежедневието цяла седмица не ѝ бях обръщала внимание. И изведнъ ...

Stasi.1

Проза » Другие

2017-12-08T08:45:28+02:00 756

Виенско кафе 3/ 14 🇧🇬

И после изведнъж адът ми се стовари на главата, Бори се разболя. И започна някакъв безкраен кошмар, линейката която дойде след повече от 40 минути, спешното в което никой не искаше да ни прегледа, една болница, втора болница и накрая мама и Борил паникьосани дотам, че викнаха хеликоптер, за да ни вд ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-12-08T08:43:41+02:00 2K 7 6

Пътеките на живота 🇧🇬

10
Учителката по музика – госпожа Йоанда Кънингам – подреждаше всякакви вехтории в разхвърляното хранилище на кабинета си. Пълните ръце на шестдесетгодишната жена повдигаха със затруднение кашони, в които имаше учебници и снимки на велики композитори.
Въздухът в стаята бе прашен. Белите дробове на с ...

thedac

Проза » Повести и романы

2017-12-08T08:41:49+02:00 816

Аркадия 🇧🇬

Минаха две седмици след случилото се. Келли, Кортана, Акира и Харуко бяха погребани на родната им планета "Земя". Кортана я погребаха в Германия, Акира и Харуко в Япония, а Келли в Австрия. Капитан Армстронг, Майкъл и даже Джа присъстваха както и други приятели и колеги. Семейството й също беше там, ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-08T08:38:43+02:00 829

Кръвопускане - 6 🇧🇬

Очакванията на журналистката не се оправдаха. Тя се надяваше, че бързо ще си намери друга работа. Имаше добро образование, владееше и английски език. Това, че телефонът ѝ изведнъж замлъкна, го отдаваше на злите слухове, които са тръгнали като мрачен облак след мълвата за уволнението. Те те преследва ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-12-07T12:44:16+02:00 1.1K 3 2

Сине, прости! 🇧🇬

В десет сутринта слънцето вече предвещаваше приятен пролетен ден. Мартина енергично слизаше по стълбите на високия жилищен блок. Бе прехвърлила четиридесетте, но се чувстваше млада и не ползваше асансьора. Тъмно кестенявата ѝ коса обгръщаше като ореол бялото ѝ лице. Най-голямото украшение бяха очите ...

Stasi.1

Проза » Рассказы

2017-12-07T12:19:01+02:00 1.7K 1 3

Нахвърляни монолози 🇧🇬

- В родилното на болницата отчели милионния, появил се на бял свят. Хлебарката кръстили Пенка...
- Пуснати са юбилейни монети на стойност 30 сребърника...
- Свобода на словото е правото да отваряш устата, без да има какво да сложиш там...
- Решено е държавата да има ново знаме. На първо време ще е б ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-12-07T11:25:02+02:00 628 1 4

Коледа е не просто празник, тя е усещане 🇧🇬

Декември е! Каква радост носи именно този последен месец от всяка година. Всичко наоколо е украсено, чувството докато вървиш, шофираш или просто си седиш на терасата вглеждайки, това което е пред теб, носи малкото позитивно кътче, което ти е липсвало именно цели 11 месеца. А всъщност, тогава си казв ...

bubulinabe

Проза » Письма, Другие

2017-12-07T11:21:48+02:00 1.4K

Лепило и вълни (17) 🇧🇬

Портокали!
Все пак успях да си намеря градинка където да си полегна, но и тук не случих особено много. Пейките бяха железни и съответно много студени, разположени около някакъв паметник. Две или три на брой с орнаменти по тях, но това хич не ме грееше. А точно от това имах нужда, от топлина. Селцето ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

2017-12-07T11:18:06+02:00 1.3K

Виенско кафе 3/ 13 🇧🇬

Сутрин е. Тъмно е. Бебешки рев. Ставам. Вървя по инстинкт, толкова ми се спи. Бори суче. Заспивам. Отварям стреснато очи и си поемам успокоено дъх, жив е, не съм го задушила. Наял се е и заспива. Ставам и се опитвам да свърша нещо. Бори реве. Гушкаме се. Сменяме памперси. Млъква. Опитвам се да свърш ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-12-07T11:16:01+02:00 1.5K 3 4

Голямото наводнение 🇧🇬

В село Хлопка си взаимодействаха младата Тотка Ангелова и баба ѝ Минка Милева. Планинският скъпоценен камък събираше в себе си не повече от двеста души. Рядко можеше да се види жива душица, кръстосваща тези бъкани с клечорляци земи – и псетата жално лаеха, и кокошките трудоемко обладаваха въздуха с ...

thedac

Проза » Рассказы

2017-12-07T00:29:28+02:00 728 1

Животът е поредица от лунни фази 🇧🇬

Не бях се замисляла, но в действителност е точно така. Лунната светлина в живота ни е променлива, ту ярка и заслепяваща, ту мъжделива и почти невидима, тогава ни успокоява единствено дълговечното знание, че все пак тя е някъде там, нищо че за момент не я виждаме. И ако имаме период на пълнолуние, то ...

Дуди

Проза » Рассказы

2017-12-07T00:15:31+02:00 2.7K 1 5

Аркадия 🇧🇬

Продължиха към една голяма зала, а в центъра й станции за екипиране на брони. Те стъпиха на обозначените места и разпериха ръце. Бен усещаше тежестта на ръцете си, Келли как "Спасителя" удобно се намества на гърба й, Кортана как е лека като перце, Акира как шлема му се обляга на главата,а Харуко как ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-06T21:41:03+02:00 1.1K

Приключенията на водното конче 🇧🇬

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ВОДНОТО КОНЧЕ
(алегория)
Водното Конче отвори очи и се смая : ярка светлина, шум от бълбукаща вода, ослепително зелена трева !
– Ти си Водно Конче, слънцето ще те топли, ще се храниш с мушици, водата ще утолява жаждата ти и ще трябва да се ожениш за момиче – също водно конче…
- Знам ...

Stasi.1

Проза » Рассказы

2017-12-06T18:56:18+02:00 927

Откъс от хумористичната книга 🇧🇬

Откъс от хумористичната книга която пиша "Работилница за производство на смях"
Ветеринарният лекар си подсвиркваше в такт с музиката. Колата подскачаше по селският път, но това не го ядосваше.. Днес беше на обиколка в района. Оставаше още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше ...

slaveja123

Проза » Повести и романы

2017-12-06T15:37:42+02:00 864 1

Относно Дядо Коледа 🇧🇬

Мили дечица, искам да Ви предам едно съобщение с изключително значение. Днес, в тоя прекрасен, слънчев, декемврийски ден, всички Вие ще бъдете удостоени с честта да разберете какво точно се крие зад маската на топлият семеен празник, известен като Рождество Христово.
Коледа съвсем не е Добрия Старец ...

Адриан

Проза » Письма

2017-12-06T12:32:09+02:00 679

Цветна реалност 🇧🇬

Момичето се огледа наоколо, светът бе придобил някак си различно измерение, всичко бе толкова различно. Багрите на есента, събрали в себе си толкова много цветове, я хвърли в почуда:
– Тези листа май са жълти, казвали са ми, че слънцето е жълто, значи са такива, а водата на реката е синя, защото неб ...

lusibo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-12-06T12:24:50+02:00 1.4K 2 4

Съвременни монолози 🇧🇬

- шофьорската книжка е талона за хляб на катаджията
- демокрацията зависи от думата на главния демократ
- проституционно правителство
- червеите подкрепят закона за ограничаване на риболова
- репортаж за по-малките ни братя – вирусите ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-12-06T11:51:57+02:00 631

Коледата на баба Вяра 🇧🇬

Селото на баба Вяра бе затрупано със сняг още от ноември. До там се стигаше единствено по черен път и зимата често се оказваше неудобна а селото, изолирано от света. Старата жена живееше съвсем накрая, а от нейната къща се виждаше боровата гора, толкова красива, потънала в снежната белота.
Баба Вяра ...

rumbic

Проза » Рассказы

2017-12-06T01:17:28+02:00 1.7K 3 18

Пътеките на живота 🇧🇬

9
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на ...

thedac

Проза » Повести и романы

2017-12-06T00:58:50+02:00 717

Виенско кафе 3/ 12 🇧🇬

– Епилирал си се? С кола маска? Не вярвам. Мъжете сте страхливи.
Борил ме изгледа възмутено:
– Да бе, страхливи. Тогава що вие не ходите на война, а ние, а? Я гледай като не вярваш... - той си придърпа стола до моя и си извади телефона. Показа ми една снимка – Така, ето това косматото в средата е ба ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-12-06T00:33:44+02:00 2K 5 2

Ну и принцът на гарваните 🇧🇬

Наближаваше късна есен, вече по прозорците сутрин се раздипляха мъгливи оттенъци. Тук таме по шубраците бяха започнали да надникват от онези така прескрасни и едновременно тъжни есенни цветове. Сутрините изпълваха въздуха с прохлада граничещата със студенина. Малко по малко слънцето губеше силата си ...

demi

Проза » Рассказы

2017-12-06T00:11:24+02:00 912

Герой от Гетото 🇧🇬

Гледаш го един такъв четвъртит, с червени бузи и добродушни очи. Натискаше водката в кръчмата и заемаше място за двама. Рядко освен жена му ще седне някой до него, но винаги имаше компания от другата страна. Не беше като останалите. Носеше се спретнат и винаги с риза и панталон.
Това си беше отличит ...

ppostadg

Проза » Рассказы

2017-12-05T23:47:19+02:00 1.1K 1

Топжурналистката Екатерина 🇧🇬

Семейството на Доброслав Чуйпетловски беше много сговорно и отдадено до последната клетка на телосложенията си на щерката Екатерина. Самият Доброслав не заслужава никакво внимание откъм страна на възможности за действие, защото с тази важна дейност се беше нагърбила съпругата му Лалка Величкова, поз ...

latinka

Проза » Юмористическая

2017-12-05T23:32:23+02:00 988 5 13