Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Тичай, Братко, И Крещи! 🇧🇬

Загледан в звездите чух как Тони се върна с дървата, минути преди огънят да изгасне.
-Как е тя- попита тихо, докато ръсеше съчки върху жарта.
-Май добре. Поскимтя малко в един момент, опита се да повърне, но нямаше какво, а сега спи дълбоко. Ще се оправи.
Тони тежко тупна до мен и въздъхна, също вди ...

redeems

Проза » Рассказы

914

Мечта 🇧🇬

Имам си мечта. Малка и скромна е, като моя свят. В нея няма пудра, няма и лукс. Но вече е дълголетница и заприлича по-скоро на химера. Не я споделям, тайна е. Топли сърцето ми от заплата до заплата и обира паяжините от празните кътчета на душата ми.
Ето, днес взимам възнаграждението си и тя отново р ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

812 4

Наказано добро /за конкурса/ 🇧🇬

Какво беше това чудо, каква беше тая орисия, какво беше това, с което Всевишният им отвръщаше, Райна не можеше да си обясни. Умът ù не го побираше. Цял живот с брат си Дельо на мравките път правеха, отеснелите си дрехи раздаваха на хората, на просяците последните си стотинки в ръцете слагаха, бащини ...

RaiaVid

Проза

1.4K 15

Мешаница в откровения 🇧🇬

На онези, мълчаливите...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...

limeruna

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Другие

1.2K 10

Моят сърцеразбивач 🇧🇬

Празна стая. Влизам и сядам на първия стар чин, който виждат очите ми. Ръцете ми треперят и за милионен път си повтарям какво трябва да кажа. Треперя ли, треперя. Скоро ще дойде съдията, който ще изслуша с отегчение или интерес моята реч на английски. И тогава влизаш ти. Прекрасен като нешлифован ди ...

EttieM

Проза » Рассказы

844 3

Невидимите 🇧🇬

- Тъжен си - казва Лили и ме гледа любопитно с черните си очи. Погледът й е остър и приковаващ като шпага. - Защо си тъжен?
Винаги усеща безпогрешно. Не ми се играят игрички, отговарям истината.
- Защото скоро ще си тръгнеш.
Мълчи замислено. Примигва бързо няколко пъти.
- Защо мислиш така? - пита. ...

feelings_hunter

Проза » Рассказы

765 4

Изказване в парадокси 🇧🇬

Напълно напразно е да се вземат изцяло половинчати мерки.

VladimirKostov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

713 1 2

Последен шанс 🇧🇬

Посрещна Нова Година сама, типично за нея. С разбити мечти и илюзии за бъдещето. Не си пожела нищо за новата година. Освен повече професионален успех. Та нали той запълваше огромната празнина в живота `и.
Тя нямаше живот, нито се стараеше да има такъв. Спомените за тежкото посрещане на коледните и н ...

Katalina11

Проза

713 2

Отворено писмо от едно ДжиПи 🇧🇬

Джипитата в България стачкуват. Форумите се пръскат по шевовете от сблъсаци на справедливо негодувание, злобна завист, непризната гениалност, глобализъм и патриотизъм. Кашата е пълна. Никой не разбира какво става, но всеки има поне по три несъвместими мнения по въпроса.
Не бойте се. Няма да ви давам ...

B

Проза » Письма

1.5K

На път 🇧🇬

НА ПЪТ
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...

exuded

Проза » Рассказы

653

Афоризми 🇧🇬

Който завижда, той без нужда обижда!
ДТ©

Nejnostt

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

За любовта с любов 🇧🇬

Аз, любовта, съм странно нещо. Вие хората ме търсите постоянно и се кълнете, че ще ми бъдете верни цял живот. Правите ми реверанси всеки ден. Поети и писатели ми посвещават стихове и поеми. „Желаната любов не се забравя. Не стихва пламъкът и винаги гори.Огромни рани във сърца оставя.Събаря мостове, ...

maiaan

Проза » Другие

703 5

В супера 🇧🇬

В СУПЕРА
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
У ...

exuded

Проза » Юмористическая

935

Оправдани престъпления 1х02 🇧🇬

Виктор
Осъден на 25 години затвор
- Какво мислите за маските? - попита ме момчето, което стоеше на стола срещу мен в стаята за посещения на затвора.
- Те са средство, което ни служи да скрием истинската си самоличност – отговорих му. - Понякога ни помагат и да прикрием чувствата, които изпитваме, да ...

Boyan

Проза » Рассказы

770

Погребение и една жена в бяло 🇧🇬

Днес беше денят, в който Ашли Конър щеше да отиде на погребение със сватбената си рокля.
Тази рокля беше избрала няколко месеца преди сватбата, поканите бяха приготвени и разпратени на всички, местата бяха грижливо подбрани, за да няма сърдити. Храната, о храната беше толкова вкусна, няколкото дегус ...

imaginewolf

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

742

Как да направим хората по-добри 🇧🇬

Вратата на апартамента се открехна и Добринко Карабатаков подаде предпазливо нос. Не беше плащал входната си такса три месеца и задължението му бе нараснало на цели седем лева и осемдесет стотинки. За съжаление в джоба на Добринко не се намираха никакви седем и осемдесет, а касиерката Грабева го беш ...

nellnokia

Проза » Рассказы

1.8K 8

Време 🇧🇬

Светът беше плашещо студен тази сутрин. Студът се забиваше в кожата му като хиляди миниатюрни игли, напоени с безсмъртен невротоксин, изковани от вечна болка и сълзотворен газ. С времето шега не бива, но въпреки това в тази декемврийска сутрин температурите бяха съвсем нормални. Не валеше сняг и наг ...

Диктатура

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

641

Пъкъл XV 🇧🇬

Пъкъл XV
„… първо ще изстинат крайниците ти, долните, после и горните. Няма да ги усещаш като част от себе си. Няма да са твоите ръце и крака. След това изтръпването ще продължи да пълзи по останалата част от тялото ти. През коленете, бедрата ще изтръпне таза, слабините няма да ти носят онова приятн ...

йеромонах

Проза » Рассказы

661

Да мислим и “правилно”!!!? 🇧🇬

Във "време", където "доброто" се измерва с "думи" и "действия", а съзнанието предоставя безброй възможни реалности,
нищо не би фигурирало като понятие,
ако не бе заета позиция от коя страна ще се "усеща" монетата.
Не усещай, не мъчи душата си,
получи знание за това, което "твърдиш", ...

raia90

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

566

Полет 🇧🇬

Напускам гнездото за първи път. Покатервам се до ръба и поглеждам надолу. Погледът ми се устремява към най-ниската точка, където се подава един дебел корен, а след това и тялото ми поема по зададения въображаем курс. Въртя се надолу и докато широките листа ме обгръщат като паяжини и забавят моя ход, ...

Хроник

Проза » Рассказы

914 1

Мъжки разговор (покрай конкурса) 🇧🇬

„В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата – в недодяланост, добродушието – в ласкателство.“
Джон Лок /1632-1704 г./ - английски социолог и философ
„За възпитанието на детето се изисква много повече проникновено мислене ...

Eia

Проза

935 8

Два коша 🇧🇬

ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...

exuded

Проза » Рассказы

767 1

Черното човече 🇧🇬

-Кой е там? – провикна се Радо. Някой го следеше. Той не можеше да го види, но го усещаше. Това усещане Радо имаше от доста време насам, но чак днес се престраши да се обърне и да се опита да разбере кой го следи.
Никой не се показа. Радо се притесни още повече. Вцепени се за няколко секунди, но пос ...

derkraizer

Проза » Рассказы

786 3

Последното късче надежда 🇧🇬

Последното късче надежда
Тя седеше на ръба на скалата. Сините и очи, пресъхнали от сълзи бяха вперени в бурното море. Задаваше се буря и морето се вълнуваше. Водата бе придобила зеленикав цвят, вълните се надигаха и спускаха яростно, оставяйки пяна след себе си. Носеше се силният аромат на морска со ...

Vikii

Проза » Рассказы

616

Два дни преди да те загубя... 🇧🇬

Два дни преди края седя на ръба на Нищото и се взирам в безкрайната пустиня.
Два дни преди края не чувствам болка, не чувствам гняв или копнеж.
Два дни преди края душата ми е замръзнала, скована от полунеосезаем ужас, ледена тишина и приглушено отчаяние.
Два дни преди края небето е матово-стоманено, ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

823

И отново 🇧🇬

..Отново среща. Валеше и капналите листа изглеждаха тъжни и кални. Но аз се усмихвах. Вглеждах се в сивите мълчаливи сгради, а преминаващите коли пръскаха част от мръсната вода по пътя си. Играех си с чувствата. Не беше първа среща, ала се притеснявах, все още. Сега се превръщах в другата, демонична ...

Аnna

Проза » Рассказы

699 1

"Просветители" 🇧🇬

Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си, ...

limeruna

Проза » Письма

922 6

Оправдани престъпления 1х01 🇧🇬

Мария
Осъдена на 15 години затвор
Стоях на стола в полумрачната студена стая за посещения на един от затворите в страната. Бях получил разрешението на директора да се срещна с една от осъдените жени, за да ми разкаже историята си. Беше трудно, но след всичките уговорки и, разбира се, малко пари под ...

Boyan

Проза » Рассказы

1K 3

Толкова време се чудех как да оправя нещата 🇧🇬

Толкова време се чудех как да оправя нещата, но все не се получаваше - жената се оказа меко казано упорита, докато един ден, преглеждайки пощата, не попаднах на интересна брошура.
„Решавам всякакви проблеми. Дискретно“, и отдолу имаше оставен телефон за контакт.
Нямаше как да не ми направи впечатлен ...

satanas

Проза » Рассказы

1.2K 5

Сланина по хижарски 🇧🇬

Тази рецепта е отпреди тридесет и повече години, но и до ден днешен върши работа. Научих я от един хижар, затова така съм я кръстил. Хижарят не ми даде рецепта, то не съм и искал. Тинтири-минтири, младежки години, всичко е интересно, особено момичетата. Да, ама като няма къде, какво правим? Отиваме ...

кolobok

Проза » Рассказы

1K 4

Сладкарница на мечтите 🇧🇬

Сладкарница на мечтите
Преди много години, някъде далеч от тук живяло едно малко момиченце. То било слабичко и бледо. Рано останало без родители и било принудено да прислугва в богаташките къщи, за парче хляб и подслон. Помагало и в домакинството на една възрастна жена и често му се налагало да тича ...

svetlanal

Проза » Сказки и произведения для детей

1.8K 2

Твоята Жулиета 🇧🇬

Тя беше разплакана, но и усмихната. Сълзите от трепетно вълнение се стичаха по кадифената ѝ кожа, носейки със себе си малките частички от гарвановата маркова спирала, която подчертаваше сините ѝ очи. Тоалетната беше неподдържана, въпреки привидно лъскавия си вид, но пък притежаваше това огромно огле ...

ЛуЛу

Проза » Рассказы

1K 1 5

Плазмената материя 🇧🇬

Плазмената материя
***
Томас се събуждаше мъчно. Люлеенето на кораба бе плавно и меко, а снижаващото се над хоризонта слънце все още жарко напичаше лявата му страна.
Бурята?!
Споменът връхлетя в главата му като внезапен удар. Томас се изправи. Лежеше на голям червен контейнер, стоящ стабилно върху м ...

donkooooo

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 6

Молба за обич 🇧🇬

Бях завършила средното си образование. След късната пролет, лятото настъпи с топлия лъч на обичта, която очаквах тайно, а не исках да си призная наяве. Той бе всичко за мен. Неразгадана тайна, но привличането бе взаимно. После - се оказа женен, с дете. Когато търсят причина, за да приключат един при ...

Аnna

Проза » Рассказы

1.1K 2

Бай Весо на интервю за работа 🇧🇬

Жена хване ли телефон - пази се, става страшно! В това наскоро се убедил и бай Весо - комшията (всъщност той се бил убеждавал много пъти преди това, но за тях - по-нататък).
Бай Весо работил дълги години в един дърводелски цех, но преди месец го съкратили заради напредналата му възраст. Не можел да ...

Kalinski

Проза » Рассказы, Юмористическая

2.8K 3 7

Истории за нежност, щедрост и доброта 🇧🇬

Истории за нежност, щедрост и доброта
Добрите хора винаги са само бедните и измъчените, които блестят като бисери сред калта, надарени със своята щедрост и способност да обичат и състрадават, въпреки че към тях няма кой да е щедър, да ги обича или да им състрадава.
Ето днес например шизофреничката Е ...

Galifray

Проза » Рассказы

2K 1 2

Лехи с цветя 🇧🇬

ЛЕХИ С ЦВЕТЯ
Привечер се захлажда, лъхва и ветрец.
Излизам, да поседна на пейката отпред.
Пусто е, хората оредяха, едни се пръснаха по света да търсят работа, други заминаха направо на оня свят, та друг не сяда тук.
От известно време на пейката присяда и възрастна жена, но съвсем на края и обърната ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

784 1

Дядо поп и телето 🇧🇬

Иван отскоро свил гнездо с изгората си, затруднил я и така се случило, че заминал на гурбет. Златинка, неговата булка, всяка неделя ходила на църва, да запали свещица за здраве, да чуе поредния псалм, изпят от попа. Въртяла си добре къщата тя, но откак Иван заминал, все нещо я глождело. Празно ù бил ...

кolobok

Проза » Рассказы, Юмористическая, Эротическая

2.9K 1 3

Джеси 🇧🇬

Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Приятел, който никога не би те предал, излъгал или наранил. На него можеш да разчиташ за онази безрезервна любов, която изпълва цялото ти сърце и дава смисъл на всеки един твой ден, прекаран на този свят. Това е истинската любов. А някога питал ли с ...

Boyan

Проза » Рассказы

1.3K 8

Дали ще можете 🇧🇬

Пролетната утрин бе хладна и не особено приветлива заради надвисналите сиви облаци, но младата жена бе решила да не се отказва от обичайната си разходка. От две седмици прекарваше поне по час дневно в парка пред болничното заведение. Нямаше нужда от придружител, защото ръцете й бяха заякнали и вече ...

Heel

Проза » Рассказы

839

Рассказы и проза современных авторов

Тичай, Братко, И Крещи! 🇧🇬

Мечта 🇧🇬

Наказано добро /за конкурса/ 🇧🇬

Мешаница в откровения 🇧🇬

Моят сърцеразбивач 🇧🇬

Невидимите 🇧🇬

Изказване в парадокси 🇧🇬

Последен шанс 🇧🇬

Отворено писмо от едно ДжиПи 🇧🇬

На път 🇧🇬

Афоризми 🇧🇬

За любовта с любов 🇧🇬

В супера 🇧🇬

Оправдани престъпления 1х02 🇧🇬

Погребение и една жена в бяло 🇧🇬

Как да направим хората по-добри 🇧🇬

Време 🇧🇬

Пъкъл XV 🇧🇬

Да мислим и “правилно”!!!? 🇧🇬

Полет 🇧🇬

Мъжки разговор (покрай конкурса) 🇧🇬

Два коша 🇧🇬

Черното човече 🇧🇬

Последното късче надежда 🇧🇬

Два дни преди да те загубя... 🇧🇬

И отново 🇧🇬

"Просветители" 🇧🇬

Оправдани престъпления 1х01 🇧🇬

Толкова време се чудех как да оправя нещата 🇧🇬

Сланина по хижарски 🇧🇬

Сладкарница на мечтите 🇧🇬

Твоята Жулиета 🇧🇬

Плазмената материя 🇧🇬

Молба за обич 🇧🇬

Бай Весо на интервю за работа 🇧🇬

Истории за нежност, щедрост и доброта 🇧🇬

Лехи с цветя 🇧🇬

Дядо поп и телето 🇧🇬

Джеси 🇧🇬

Дали ще можете 🇧🇬

Очередь