Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Сънят със светулките 🇧🇬

Помня този сън много ясно. Той се повтаряше няколко пъти през годините. Имаше седмица, в която го сънувах всяка вечер. На сутринта винаги се питах какво ли означава и къде ли ще ме отведе. Майка ми казваше, че е просто плод на въображението ми. Обясняваше ми, че сънищата са проекция на нашия вътреше ...

Boyan

Проза » Рассказы

2016-01-01T13:23:14+02:00 792 3

Островът не се продава 🇧🇬

Сцена: Клиентът влиза в офиса, за да сключи сделка.
- Добър ден.
- Добър ден и на вас, господин...
- Карон, моля, Карон.
- Господин Карон, заповядайте, седнете. Така, слушам ви. ...

WhiteDesert

Проза » Другие

2015-12-27T21:17:53+02:00 683

В тютюмахата 🇧🇬

Леля Тютюмаха мяза на огромно вретено: косата ù - огнено червена, подстригана на черта, в пъстро сако върху шарена блуза и памучен клин, над който прелива шкембе, после - цици и накрая - едър пластмасов гердан в тюркоазен и морав отенък.Някой я е въртял, въртял, въртял, намотавал е около кръста слое ...

670301

Проза » Другие

2015-12-26T20:29:55+02:00 687 1

Песента на сърцето 🇧🇬

Неда се въртеше по двора - пееше си и не изпускаше от очи малката си сестричка Елена. Хитрушата все гледаше да се шмугне в лехите с доматите, но Неда отгатваше пакостливите й намерения. Девойката умееше да се грижи за нея и вече вършеше повечето домакински работи досущ като майка си. Скоро щеше да с ...

IGeorgieva

Проза » Рассказы

2015-12-26T20:24:35+02:00 1.1K 12

Онова, което ни се полага по право - Част Пета 🇧🇬

(тази част е продължение на предишните)
Някак изтиках единайсети клас. На изпращането на сестра ми за пръв път носих костюм. Грозна картинка.
След това се преместихме, както всяко лято, във Врабчевци.
През първия ваканционен ден отидох до постройката, където баща ми трупаше боклуци, твърдо уверен, ч ...

cycletrip

Проза » Повести и романы

2015-12-26T20:20:58+02:00 593 1

Двама под небето 🇧🇬

1
Хладно беше навън и валеше дъжд. Сивите облаци се бяха сгъстили горе и не пропущаха слънчева светлина. Изглеждаше все едно, че се свечерява.Наталия се запъти към спирката, от където щеше да се качи на автобуса. Тя вървеше бавно, сякаш се наслаждаваше на дъжда и мрачното време. Не носеше чадър, а с ...

raditodorova

Проза » Повести и романы

2015-12-26T20:14:37+02:00 993

* * * 🇧🇬

Понякога човек трябва да се обърне, за да разбере, че зад него няма нищо.
Понякога трябва да погледнем залеза, за да разберем, че изгрева не си струва.
Понякога трябва да отворим очи, преди да ги затворим.
Понякога е нужно само да ти изкрещят истината в лицето.
Понякога осъзнаваш всичко в един миг, ...

teodoralindemann

Проза

2015-12-26T20:10:57+02:00 581 2

Уютен дом 🇧🇬

Най-трудни за въвеждане във владение са онези старите, които ми пращат от болницата. Били са в кома и изобщо не са наясно с новите технологии. Но винаги съм се справял, поне досега. Този последният обаче бе спал цели 70 години, което, както и да го погледне човек, си е сериозно предизвикателство.
До ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фэнтези

2015-12-26T20:08:26+02:00 833 10

Живот- част 1 🇧🇬

Всички деца обичат Коледа. Това е най-светлият празник от годината, когато семейството се събира цялото на трапезата. Има някакъв чар в това да видиш баби и дядовци, лели и вуйчовци да те щипят по бузките и казват колко си пораснал. Да, това бе хубаво, но само в семействата от филмите..
Нейното семе ...

Aleto12

Проза » Повести и романы

2015-12-25T16:53:59+02:00 697

Голямата работа 🇧🇬

Голямата работа (23.12.2015)
Хвана вратата на заведението, ругаейки:
- Една работа не можете да свършите като хората. Имам чувството, че съм наел малоумници. Ей тоя клошар виждате ли го? – посочи към мъж в дрипи. – Ще ви изхвърля и ще отидете при него. Заплатите им били малки. По триста и петдесет л ...

agent07

Проза » Рассказы

2015-12-25T16:47:34+02:00 1.1K 2

Да Коледа в България 🇧🇬

С нетърпение очаквам Коледа да дойде
и да се роди отново Исус в сърцето ми!
Подаръци от Дядо Коледа не искам аз
не защото не вярвам в него но за да не го моря!
И така щом стигне вечерта и трупа нежно снега стига ми само да погледна нагоре в небето и звездите и ще си пожелая най-доброто за всички по- ...

WhiteDesert

Проза » Другие

2015-12-25T16:37:03+02:00 691

В очакване 🇧🇬

Събудих се в перленото утро с кристално ясен образ във все още подвластния си на съня ум.
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се с ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2015-12-23T16:29:25+02:00 831

Пролетта на сърцето ми - Втора част 🇧🇬

Пролетта на сърцето ми
Втора част
Скоро след това той се върна. Както си бе обещала, отиде при него, заговори го, даде му номера си. Малко след като тя отиде на работа получи смс от него. Нещо простичко като усмивката му, комплимент за новата ѝ прическа, но значещо толкова много за нея. Започнаха да ...

Nightingale

Проза » Рассказы

2015-12-23T16:27:54+02:00 1.2K 1

Нестинарка 🇧🇬

Цял ден е гласила тая жарава, като дете е завръщала огъня – да не излиза, все в кръга да стои. Нависоко да не гори, да тлее. И нощта като спусне широките си поли, да я приеме радушно, с охота, както любима се приласкава в брачното ложе – трепетно, но смело. И ей го сега, чака я - да дойде, да го обх ...

aneria

Проза » Рассказы

2015-12-22T21:34:26+02:00 927 7

Снимката 🇧🇬

Снимката
Навремето Ангел имаше приятел на име Тодор. Не, че сега вече няма, не са се скарали, но тогава си бяха други времена. Някак си всичко беше по – лесно. Родителите им работеха, изкарваха пари, изхранваха ги, обличаха ги, а от тях се искаше само да учат.
С Тодор израснаха в едно село близо до ...

parvanski

Проза » Юмористическая

2015-12-22T21:00:35+02:00 1K 1

Вени 🇧🇬

С Вени се знаем отдавна. Правеше ремонт на панелния си апартамент в Младост и майсторът, наш общ познат, ме викна да му помагам. Малкото жилище беше спретнато и чисто, но вече поуморено и се нуждаеше от освежаване. Основното обзавеждане, това бяха книги, които тежаха на всички рафтове, шкафове и ета ...

dinko1963

Проза » Рассказы

2015-12-22T07:55:09+02:00 899

Силвия 🇧🇬

— Нееее! Не, не и не! Какво изобщо правиш, знаеш ли? Какво си разперила тези ръце, като че ли ми играеш Одета! Това е Демна, момиче, изморих се да ти обяснявам и ти все така както си знаеш – от първия ден до днес – никакъв напредък, ни-ка-къв! Отивай в ъгъла и започвай да работиш елементите, докато ...

esenna

Проза » Рассказы

2015-12-21T21:55:47+02:00 1.2K 1 8

Зилке 🇧🇬

Бях на двайсет години, когато за пръв път отидох на море без нашите. Беше 1978 г. Плановете ни – моите и тези на приятеля ми Евгени – бяха грандиозни. Смятахме да изстискаме от летуването и свързаната с него свобода максимален брой забавления. В главата на Евгени се въртяха единствено мисли за сочни ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2015-12-21T21:51:40+02:00 734 2

Цветята на баба Мария 🇧🇬

Беше началото на март. Утрините още бяха мразовити и напомняха, че зимата не си е отишла. Още в ранните часове на деня комините в селото започваха да пушат като локомотив на влак. Ледени шушулки се спускаха от покривите на къщите, прилични на кристални остриета. По пътищата и тревата в градините все ...

Boyan

Проза » Рассказы

2015-12-21T21:48:05+02:00 1.1K 1 3

По Коледа стават странни неща 🇧🇬

По Коледа стават странни неща
Моля за вашето внимание. Току-що по новините казаха, че са задържали за 72 часа и са обвинили в многоженство, нанасяне на тежки материални щети и леки телесни повреди, една авторка от сайт Откровения. Тя даде интервю и помоли откровенци да се застъпят за нея. Ето и обръ ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2015-12-21T21:41:55+02:00 1.7K 6

Пролетта на сърцето ми 🇧🇬

Пролетта на сърцето ми
Първа част
Пролет, април, раззеленяващ се Балкан, ухание на цъфнали дървета и цветя – това бе първият ѝ спомен за него. Всеки ден тя минаваше по един и същи път за работа. Всеки ден минаваше покрай къщата с красивата градина, къщата, в която живееше мъжът, който щеше да се пре ...

Nightingale

Проза » Рассказы

2015-12-21T21:31:29+02:00 1.3K 1 2

Тълкувания 🇧🇬

Тълкувания
Рап – Резачка Ария Пее
Чалга – Ченгенето Ахка: Любов! Галфоните Аплодират
Комунисти – Каста на Осигурeните Материално,
на Управлявалите Некадърно Икономиката, ...

VladimirKostov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2015-12-19T20:08:22+02:00 716

Деветият живот 🇧🇬

Психиатърът вдигна очи от лаптопа си и се наслади на котешката походка на жената, която влезе в кабинета. Беше млада, на около двайсет и пет години, със стройно тяло, дълга руса коса и сини очи. Само лицето й не отговаряше на критериите за красота, налагани от медиите, не че бе грозно, съвсем не, пр ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2015-12-19T19:58:42+02:00 702 3

Нистинари (Прекалено дълго - не става за конкурса) 🇧🇬

Жаравата е пред краката ми. Крачка напред и ще разбера истината. Крачка назад и всичко ще си остане, както си е било. Само където хората около мен очакват нещо. Само където аз очаквам нещо. Ако се върна назад, всички ние ще бъдем разочаровани. Все едно сме очаквали скъп гост за празника, а той не е ...

B

Проза » Рассказы

2015-12-19T19:47:33+02:00 1.5K 6

Двама 🇧🇬

ДВАМА
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...

exuded

Проза » Рассказы

2015-12-17T18:40:48+02:00 1.6K 7

Приказка (за конкурса) 🇧🇬

Приказка
- Дядо, дядо, деденце! Върнахме се от морето!
- На дядо ясната звездичка! Добре си ми дошла, миличка! Дай дядо да те прегърне! Разказвай сега! Как беше там?
- Много хубаво беше! Къпахме се, ходихме на луна-парк, плувахме с корабче... А бе супер!... Само едно нещо не ми хареса...
- Кажи, дяд ...

perperikon

Проза » Рассказы

2015-12-17T18:32:29+02:00 899 1 10

В Карстфур 🇧🇬

разказ на ужасите
Карстфур е село, което присъства в новелата ми "Сборището на ренесансовите сатанисти"
***
На запад от Белоградчик, някъде между селата Салаш и Куцаровци се разклонява широка пътека, обрасла с треви и ниски храсти, водеща към близкото възвишение. Точно пред нея чернее някаква бариер ...

donkooooo

Проза » Рассказы

2015-12-17T18:31:03+02:00 1.3K 6

Като счупено огледало 🇧🇬

Колата се стрелкаше напред по шосето и оставяше километрите зад гърба си. Марина напускаше града и с него и своето минало. Искаше да бъде далеч, колкото се може по-далеч. Да се откъсне, да забрави. Искаше да прекъсне нишката, свързвала я някога с това място, с този град, с този човек. И това беше на ...

странница

Проза » Рассказы

2015-12-17T18:26:37+02:00 1.5K 14

Ултрас - начин на живот 🇧🇬

Ултрас – начин на живот
Зората на новото хилядолетие завари българския футбол в много окаяно състояние. Клубните ни отбори от много години не са мерило за почти никой отбор от средната и под средната европейска класа. Славното минало на българските отбори убийци на евро шампиони вече може да се види ...

parvanski

Проза » Рассказы

2015-12-16T22:57:46+02:00 1.2K

Десетте гроша 🇧🇬

Имало едно време един съвсем мъничък, грозноват писател. Той бил напълно неизвестен, но все пишел ли пишел човечецът, защото писането му било хоби. Като по чудо веднъж Големият издател харесал негов разказ и го включил в сборник. За награда мъничкият писател получил една бройка от книгата със своя р ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2015-12-16T22:52:54+02:00 812 1

Онова, което ни се полага по право - Част Четвърта 🇧🇬

(това е продължение на предишните части...)
Имам още няколко истории, но те не са чак толкова фрапиращи. Примерно гонитба от кучета, докато карах колело, само че никой не виждаше кучета, освен мен. Също така са ми се привиждали хора. Това последното се беше случило и на сестра ми. Може би не беше ха ...

cycletrip

Проза » Повести и романы

2015-12-16T22:52:30+02:00 611 1

Хроника на връзките 🇧🇬

МАРТ
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...

aneria

Проза » Рассказы

2015-12-16T22:51:20+02:00 775 3

Високо 🇧🇬

Вече десети ден се носим с много хиляди километри в час и нищо не може да ни спре. Особено ме дразни Дълес - недодялан невротик с мания да зяпа през илюминатора с часове. Преди космическата ни станция да избухне, чат-пат свършваше по някоя работа, сега само гледа отдалечаващата се Земя и шепне нещо. ...

popolo

Проза » Фантастика и фэнтези

2015-12-16T22:48:53+02:00 715

Мъртъв 🇧🇬

Плачат мислите ми в мрака,
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.
До вчера живях в красива розова приказка. Имах си любима жена. Всеки път с радостен вик се втурвах да я разсъбличам. Падах молитвено в краката ѝ. Галех я, целувах я, облизвах я. Вкусна ми беше. ...

svobodey

Проза » Рассказы

2015-12-16T09:46:03+02:00 1.2K 1

... 🇧🇬

Усетих влизането на очите ти като полъх на горчиви билки и смола.
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2015-12-16T09:45:20+02:00 729

Цветето на Богдан 🇧🇬

Цветето на Богдан
Не знам доколко историята е автентична, разказаха ми я спонтанно и с блясък в очите, но ако още вярвам на подобни случаи, то не е от юнашко доверие. Просто трагизма и величието и ме заплениха… И почувствах гордост, че съм роден от българка…
Беше септември – 1913 година.
Есента се о ...

alkaltchev

Проза » Рассказы

2015-12-16T09:36:19+02:00 1.5K 7

Една почти банална история с четири епилога (не е за конкурса) 🇧🇬

Една почти банална история с четири епилога
- Ти си глупак! Свършиха се полякините и чехкините на плажа, та си тръгнал да сваляш тия надути германки!
- Забравяш за рускините!
- Глупак! – Гената плюе демонстративно в пясъка и тръгва да влиза в морето.
Не му се връзвам особено. Всяка втора негова дума ...

perperikon

Проза » Рассказы

2015-12-16T09:32:38+02:00 1.2K 20

Въже с примка 🇧🇬

Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна в ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2015-12-16T07:54:24+02:00 1.3K 8

000 🇧🇬

- Казах истината, това беше! - извика костюмираният мъж, чиято ярко червена вратовръзка, сега беше леко разпусната.
- Истината... Вие много обичате да я казвате тая истина, а?
- Що за нагла ирония има в тона ти, старче!
- А когато в съда защитаваш виновния, тогава чия истина казваш, оная която ви из ...

onesunnygirl

Проза » Рассказы

2015-12-16T07:43:30+02:00 839

Огън на вятъра (За конкурса) 🇧🇬

- Шишее - Коцето реве гръмко под прозореца и по традиция не признава задължителното пазене на тишина в ранния следобеден час. Няма как - ще трябва да пропусна следобедната си дрямка за да го изслушам.
- Знайш′ ли, Шише, имам страхотна бизнес идея. Този път ще станем богаташи - Като чух тази реплика ...

Довереница

Проза » Рассказы

2015-12-14T23:53:49+02:00 1K 18