Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Нощта на последния ден 🇧🇬

Виждам ги и знам, че ги познавам. Те са моите братя.
Дантон е тъмен и висок, много космат, мъж с буен нрав и очи, които винаги гледат навън и винаги сякаш се взират в нещо, което е невидимо за теб. В него, знам, гори винаги един опасен огън, хвърля непредвидими искри и пали страшни пожари сред мирни ...

redeems

Проза » Рассказы

1.1K 3

Somnium - Пролог 🇧🇬

Somnium*
Пролог
Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.
Хората наричаха това смъртоносно- за тях- място „Бермудския Триъгълник“. Това място беше вълшебно, магията беше жива. Притежавахме способности, за ...

The_Lost_Tribe

Проза » Фантастика и фэнтези

825 2

Кой (за конкурса) 🇧🇬

На вратата на селския тотопункт се е появила бележка, обявяваща, че ударилият джакпота е пуснал фиша си тук. Тотаджийката се усмихва притеснено, гледайки как постепенно се насъбира тълпа. Хората горят от любопитство, което придава на очите им неестествен блясък. Някой техен съселянин е спечелил 6 ми ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

1.1K 2

Представи си... 🇧🇬

Музиката започваше бавно, звучеше нежно и красиво, беше нежна балада за любов.От тези балади, които често предизвикваха сълзи и навяваха спомени и емоции.
Постави ръцете си на кръста й и я придърпа към себе си.Беше леко придърпване, но тя цялата потръпна.Бяха минали два месеца...от два месеца не го ...

yanchety

Проза

854 1 1

Двамата с кученцето 🇧🇬

Беше един от многобройните му потни кошмари. Събуди се треперейки като лист. Две цунамита го бяха обградили и се движеха насрещно. Заплашваха да го смачкат като нищожна буболечка.
Господи, защо го преживя толкова реално. Изхлузи пижамата си и я захвърли ловко в пералнята. Но и това не внесе спокойст ...

vega666

Проза » Рассказы

1K 1 9

Обичайте... 🇧🇬

Обичайте някого, който ще е влюбен в недостатъците ви. В лудостта ви. Който няма да се опитва да ги промени. Влюбете се в някого, който знае най-мъничките подробности за вас. На коя страна заспивате по-лесно и кой цвят ви отива повече. Какво обичате да правите, когато сте тъжни. Или ядосани. Или пък ...

burningdesire

Проза » Другие

1.3K 3 8

Теория на неопределеността 🇧🇬

Всичко е неопределено. Това е моето заключение. По мои измервания, с тригонометрични уреди и пряко наблюдение, Австралия е поне три, ако не и четири пъти по-широка от Руската федерация, два пъти по-къса от екватора към южното полукълбо и дървета има само по крайбрежието. Вътрешността е гробище за ст ...

Lebovski

Проза » Рассказы

1.2K 4

Кутията 🇧🇬

В кутия съм. Намирам се тук още откакто се помня. Всъщност не мисля, че съм способен да илюстрирам как изглежда светът отвън, поради простата причина, че никога не съм го виждал. Нямам ни най-малка представа какво се крие иззад стените на моя затвор. Кутията ми е изработена от здрав, непроницаем кар ...

bancheva

Проза » Рассказы

1.2K 1

Един ден... 🇧🇬

Скъпо мое дете...
не ти обещавам, че няма да имаме проблеми. Не ти обещавам, че ще ти дам абсолютно всичко, от което ще се нуждаеш. Не ти обещавам, че няма да плачеш или да страдаш.
Но обещавам ти, дете, няма да преживееш нищо сама. Ще връзвам косата ти на плитки. Ще садим мечти, ще ги поливаме и ти ...

burningdesire

Проза » Другие

1.2K 2 2

Диана 🇧🇬

Диана
Поливният канал, извил се като змия с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност предизвикваше леки и ефирни трептения. Недалеч от кан ...

parvanski

Проза » Рассказы

1.7K 1

Тя се страхува само от градушките - Част 2 🇧🇬

Мета работеше вече трети месец и, макар като най-малка да бе любимка на всички в цеха, който беше само малка част от огромния завод, още не беше излизала с колежки дори на кафе. Не че липсваха покани – просто отклоняваше всяко предложение. На работа и в къщи – това беше нейния живот. Беше наела една ...

ParvaNova

Проза » Другие

1.8K 5 29

Временна тръпка 🇧🇬

Изстинало е увлечението ми към теб. Получих те след дълго време чакане и в тялото ми се промъкна ужасяваща зима, а снежинките се трупат върху думите, с които ме галиш. Внушавам си, че те обичам, за да не разруша обичта, която чувстваш спрямо мен. Като чаша, пълна догоре с вино, която държа, самата а ...

seagarettes

Проза » Рассказы

804

Една седмица в Слънчев бряг 🇧🇬

Беше лятото на …1982-ра година. Започвам като онази реклама, с бирата-бомбичка. Работех в една строителна фирма, нямах право на отпуска, защото пролетта бях постъпил на работа. Шефът беше герой на социалистическия труд, когато за пръв път влязох в кабинета му, помислих, че съм се объркал. Облечен въ ...

lubara

Проза » Рассказы

1.5K 2

Буря 🇧🇬

Беше един от онези обикновени дни, в които всичко е планирано. Срещата на ъгъла до стария блок, любимото кафе придружено с тежка цигара и влизането в неговата стая. Цялото пространство беше запълнено с тишина, а там имаше двама души на едно легло, които бяха едновременно толкова близо и толкова дале ...

Микаa

Проза

943

Талантът на Пецо 🇧🇬

Не е ясно дали талантът му беше наследствен. Аз мисля, че той просто се появи отнякъде, освен това до двадесетата си година той все се опитваше, но не можеше да нарисува нищо. Тук е редно да се уточни, че беше висок младеж с бистри сини очи, оранжева вечно наелектризирана коса и гъсти вежди. Казваше ...

bibifibi

Проза » Рассказы

1.1K

Българският лъв 🇧🇬

Пустош... Дърветата, някога тежки от плод, сега са сухи и вкочанени, а голите им клонки се мятат във въздуха, подобно на костеливите ръце на старица, просеща милостиня. Земята, преди осеяна с треви и цветя, копнее за дъжд, твърда и напукана като омърлушено гардже, чакащо майчината милувка.
Мъка... К ...

АнтонДимитров

Проза » Рассказы

830 1

Черньо 🇧🇬

Белият ван на семейство Тодорови се носеше по пътя, обграден от вековната дъбова гора. През отворените прозорци влизаше кристално чистият, хладен въздух на планината. Единственият шум, който достигаше до пътниците, беше шумоленето на листата, песента на птиците и свистенето на вятъра. Бяха напуснали ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.2K 7

Бенката 🇧🇬

Из цикъла" Тя, другата"
Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жен ...

esenna

Проза » Рассказы

1.4K 1 11

Самонараняване 🇧🇬

Преди няколко месеца хванах гаджето си да върши странни неща. Трябва първо да уточня, че връзката ни е малко хлабава. Не живеем заедно, виждаме се два-три пъти седмично, а понякога и по-рядко, като не правим секс особено често. Така се стекоха обстоятелствата заради техните, които са… хора с не особ ...

Heel

Проза » Рассказы

814

Юлски размисли.. 🇧🇬

Поредна юлска нощ..
От тези, в началото, чийто хлад приятно гъделичка тялото ти. Навън е спокойно, едва доловими са само нестихващите монотонни песни на хиляди щурчета и заглъхващите викове на нощните птици.
Тази вечер небето не е осеяно с безбройните блещукащи светлосини мъниста, сякаш някой зъл ма ...

ТихомираПаричкова

Проза » Другие

1.1K 2 2

Бизнесгрешка 🇧🇬

Росен влезе в приятния, добре подреден офис на шефа си. Още във фоайето го лъхна приятен аромат на ванилия и мека топлина. Свали палтото си, отърси натрупалия се сняг, разтри зачервените си ръце и се отправи към бюрото на служителката в приемната.
- Здравей, как си днес?- усмихна се на чаровната дам ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.1K 8

вечерни мисли 🇧🇬

На такива като теб и една мила дума им е достатъчна. Чаша червено вино или шампанско. Разходка по кея. Подарен залез и изгрев, придружен с любим човек. Целувка по челото. Някоя друга хубава книга и сгряваща вечер край камината. Любов, грижи, всеотдайност, топлина, нежност - жена си. Истинска. И свет ...

burningdesire

Проза » Другие

1.7K 1 4

Страх ли е мазохизмът или начин на живот? 🇧🇬

Хора сме, следователно правим и грешки. Грешки, за които в даден момент от живота си съжаляваме, че сме допуснали. Но неразривно с това понякога ги повтаряме отново и отново, като чувстваме същата болка, нервност и тъга както преди. Това прави ли ни мазохисти? В днешно време тази дума е популярна и ...

EttieM

Проза » Другие

966

Хазарт - За Конкурса 🇧🇬

Спомням си, когато го видях за пръв път. На вратата плахо се почука. Аз казах „Да“ и през открехнатата врата влезе добре облечен, започнал да напълнява господин, с широко славянско лице, прошарена къдрава коса, дебели вежди и плаха усмивка на новак.
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолиц ...

B

Проза » Рассказы

1.5K 6

Желания 🇧🇬

Иван Сотиров си имаше всичко необходимо, за да живее добре, освен спомени и желания. Той беше рибар и това изчерпваше цялото описание. Ако останалите имат мечти и желания, той имаше мания. В гардероба му, освен сивия работен костюм, се помещаваха безброй одежди, предназначени за всякакъв вид сезонен ...

OlesyaNikolova

Проза

998 4

Краткият полет на Чайката 🇧🇬

„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...

lubara

Проза » Рассказы

1.5K 1 14

Любов 🇧🇬

ЛЮБОВ
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...

emo2

Проза » Рассказы

927 2

Хвърчилото и пилота 🇧🇬

Когато бях малко момче, дядо ми подари едно хвърчило. Чудно хвърчило! Беше синьо, а по него сиви гълъби с малки хартиени свитъчета, които висяха на въженца от десните крачета на птиците. Попитах го, когато ми го подари, какви за тези хартийки, висящи от гълъбите.
- Това са пощенски гълъби – каза ми ...

your-love-96

Проза » Рассказы

1K 3

Някои го пият по-бързо 🇧🇬

Пепи беше на гости на Ники - да си играят. Момчето домакин, седнало на леглото, държеше в ръцете си таблет, цъкаше настървено по него и издаваше възторжени звуци, докато убиваше противници и минаваше на следващото ниво. Пепи гледаше съсредоточено към екрана на устройството и се вълнуваше не по-малко ...

IGeorgieva

Проза » Рассказы

1.7K 4

На теб, Партийо любима! 🇧🇬

В родното село на баща ми един от съседите му беше доказал лоялността си към БКП, слагайки на оградата на двора си емайлирани таблички с надписи (цитирам дословно, заедно с грешката): "Всеки дом – телефон", "Всеки двор – градина", "Нашето бъдеще са децата", "Инициаторите имат последователи", "На теб ...

VladimirKostov

Проза » Другие

2K

Като без дом 4 🇧🇬

Пролетният дъжд се сипеше неуморно в безкрайна, тупкаща песен. Обливаше всяко достъпно кътче и най-вече скромната, импровизирана градинка, сгушена пред входа на 14-етажен блок. В занемарената обител на растенията се мъдреше малко, люляково дърво. То се опитваше да приглася на пеещите дъждовни капки, ...

m770921

Проза

736

Истинска обич 🇧🇬

Беше късно лято. Оставаше още един ден до започването на новата учебна година. Птичките пееха, слънцето грееше. Природата бе в своя разцвет.
В центъра на нашия малък град, накъдето и да се обърнеш, имаше хора. Много, много хора. Повечето бяха родители, които подготвяха децата си за първия учебен ден ...

thedac

Проза » Другие

812

Пиле с ориз 🇧🇬

ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...

exuded

Проза » Рассказы

1.4K 9

Изключителен урок 🇧🇬

Ако в жената няма поне малко кич, не мога да я възприема. Трябва да има малко фънк, джънк, дринк и дрън.
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...

OlesyaNikolova

Проза » Рассказы

1.2K 8

Ще го видя ли някога 🇧🇬

Детството му бе скучно и еднообразно, лишено от каквито и да е забавления. Всъщност имаше едно нещо, което обичаше да прави в свободното си време – да чете книги – като това бе по-скоро страст, граничеща с вманиачаване. Четенето му даваше възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „ ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

1K 3

Тя се страхува само от градушките 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките
Бог бе избрал този ден да бъде най-студеният януарски ден, без врабчета, без снежни човеци по дворовете – само вкочанена кал – ръбати коловози, оставени от волските каруци на Стопанството и едно посърнало, сляпо слънце.
Камбанен стон, след него - тишина и пак…, и па ...

ParvaNova

Проза » Другие

4.3K 12 42

Самотата e мръсница 🇧🇬

Самотата e мръсница. Самотата е скука. Не чувствам ръката си, не чувствам сърцето си. Самотaта е курва. Тишината е приятел. А защо ми е мъчно и болно?
Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши.
Просто здравей, просто - как си?
Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. ...

OlesyaNikolova

Проза » Рассказы

1.1K 1 11

Набори 🇧🇬

Набори
"А сега накъде?"
Много пъти си беше задавал този въпрос и въпросителната се блъскаше в съзнанието му, като многократно повтаряно ехо от далечен тътен. Сега прогърмял отново, заедно с неравномерното и бързо изтрополяване на колелетата на влака по стария железопътен мост сякаш го стресна и нака ...

parvanski

Проза » Рассказы

1.2K

Приказка за възрастни 🇧🇬

Имало едно време, а може би още го има, в една, за нам близка, за други далечна страна, един мъж - за едни странен, за други още по, но за себе си нормален. Роди се в град на малцина познат, но за него център на света. Добре образован, ерудиран, интелигентен, разбираше от литература, музика, кино, ф ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.8K 9

В очите на Звяра. 🇧🇬

Обичам разходките в гората до късно. Сам, заобиколен от неизвестното, от дивотата, от живота. Има нещо, което ме кара да потръпвам, когато навлизам в гората, докато слънцето се скрива зад мен. И не, това не е някой див звяр, който ме дебне зад някой храст; чувството, което ме обзема, е носталгия. Вс ...

itsholymolly

Проза » Рассказы

1.4K 1 1

Рассказы и проза современных авторов

Нощта на последния ден 🇧🇬

Somnium - Пролог 🇧🇬

Кой (за конкурса) 🇧🇬

Представи си... 🇧🇬

Двамата с кученцето 🇧🇬

Обичайте... 🇧🇬

Теория на неопределеността 🇧🇬

Кутията 🇧🇬

Един ден... 🇧🇬

Диана 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - Част 2 🇧🇬

Временна тръпка 🇧🇬

Една седмица в Слънчев бряг 🇧🇬

Буря 🇧🇬

Талантът на Пецо 🇧🇬

Българският лъв 🇧🇬

Черньо 🇧🇬

Бенката 🇧🇬

Самонараняване 🇧🇬

Юлски размисли.. 🇧🇬

Бизнесгрешка 🇧🇬

вечерни мисли 🇧🇬

Страх ли е мазохизмът или начин на живот? 🇧🇬

Хазарт - За Конкурса 🇧🇬

Желания 🇧🇬

Краткият полет на Чайката 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Хвърчилото и пилота 🇧🇬

Някои го пият по-бързо 🇧🇬

На теб, Партийо любима! 🇧🇬

Като без дом 4 🇧🇬

Истинска обич 🇧🇬

Пиле с ориз 🇧🇬

Изключителен урок 🇧🇬

Ще го видя ли някога 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките 🇧🇬

Самотата e мръсница 🇧🇬

Набори 🇧🇬

Приказка за възрастни 🇧🇬

В очите на Звяра. 🇧🇬

Очередь