Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Предана на правосъдието и правораздаването 🇧🇬

Звънецът на входната врата с пресеклив гласец оповести,че някой настоятелно ме подканя да нагазя в мътните талази на живота му и да го спасявам както мога и с каквото мога.Изшътках котката Беба,която предеше примижвайки ,самодоволно полегнала в скута ми и се запътих към коридора. Когато отворих външ ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

1.1K 1

Сладко от маслини, Глава 1,Част 3 🇧🇬

Минавайки покрай полицейското управление, погледът ми привлече цивилен мъж в бяла риза и сив панталон. Не бе от местните. Сигурно го бяха извикали заради кражбата. Докато се разминавахме, погледите ни се пресякоха и той се вгледа в мен изненадано. Знаех, че с червената коса и наситено зелените си оч ...

inakrein

Проза » Повести и романы

1.4K 1 6

Айона, майка на тигър 🇧🇬

Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственот ...

Katriona

Проза » Рассказы

2.6K 4 8

Бодли 🇧🇬

Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам. Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете се" – казвам им, а те ми казват, че всичко е наред. Наред е, дока ...

RumyanaMomchilova

Проза » Рассказы

1.1K

Сладко от маслини, Глава 1,Част 2 🇧🇬

Очите ми се впиваха в хълмчето до сушата. Щеше ли да бъде и тази година там? Щях ли най-после да разбера какво ми казва тя чрез своето мълчание?
Фериботът бавно и уморено спря. Сигурно му бе омръзнало по десет пъти на ден да пътува от острова до другия бряг и обратно. С недоволно скърцане се отърка ...

inakrein

Проза » Повести и романы

2K 4 5

Кучка 🇧🇬

Кучка.
О, извинявай!
Не, нямах предвид това - пак грешно си ме разбрала. Обичам те дори бе, муци. Просто не мога да те трая. Ей така, с мазничка усмивка. Нищо лично.
Вещи и мъже. Мъже и вещи. Нещата, които била докосвала и нещата, които била целувала. Къде се била спускала и къде се била крила. Кой ...

Nero

Проза » Рассказы

933 1

Под звездното небе 🇧🇬

Мони сдъвка набързо, подадения му залък хляб и погледна с благодарни, но все още жадни очи.
- Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боян погали нежно рошавия, гледащ го с обожание, уличен пес. Такава преданост не бе виждал сред хора ...

angelbard

Проза » Рассказы

1.7K 1 2

Орис (Сафина) 13 🇧🇬

∞
> ∞
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

1K 1 2

Разруши Рая ми 🇧🇬

Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори д ...

НиколС

Проза » Другие

1.4K 1

Откровение 🇧🇬

Нека погледнем през очите на дявола, защото през другите видяхме само страдание!
Нека смисълът на живота се превъплъти в това, в което никой не е вярвал и други да изпитат това, което не са могли, защото не са искали, но сега го потърсиха.
Нека другите изкупят греховете си чрез нашето отмъщение и то ...

Inzaghi

Проза » Другие

1.2K 1

Виенско кафе - 16 🇧🇬

Семейната идилия не потръгна добре. Децата си дойдоха скарани. По-точно Галя беше скарана с всички останали. Не беше трудно човек да се досети за причината, беше хлътнала по Криси и го ревнуваше. Беше се цупила по целия път, след качването на приятелката на Криси и накрая на някаква бензиностанция д ...

Elder

Проза » Повести и романы

1.1K 5

"Сладко от маслини", Глава 1, Част 1 🇧🇬

Глава 1 – Островът
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...

inakrein

Проза » Повести и романы

1.6K 2 6

Ще пазиш ли сърцето ми? 🇧🇬

Лежахме на пода в студената стая.Наоколо беше тъмно като в рог.Не искаше да пуснем лампите.Просто лежахме прегърнати,всеки заслушан в дишането на другия,взирайки се в нищото. Сигурно лежим така от часове,без никой да продума.Страх ме бе да кажа нещо,защото имах усещането,че ако тръгна да говоря, ще ...

bezdarenqvor

Проза » Другие

1K

Сестра Тончева 🇧🇬

Вратата се отвори рязко и в кабинета влетя един млад, наскоро завършил обучението си лекар, когото познавах бегло – само заради честите ни разминаванията по болничните коридори и съвместното висене пред машината за кафе. Работеше някъде по горните етажи, дори не знаех името му. Но иначе беше симпатя ...

Heel

Проза » Рассказы

1K 1 1

Последен танц 🇧🇬

Вдишвам. Плача. Спя. Суча. Плача. Напикавам се. Смея се. Спя. Плача.Суча. Смуча биберон. Раста. Смея се. Играя. Лазя. Ходя. Бърборя. Не разбирам. Чупя неща. Дъвча. Спя. Плача. Смея се. Хитрувам. Лъжа. Тичам. Ходя на ясла. Дърпам се. Плача. Удрям деца. Ям пясък. Пия водни бои. Отивам на градина. Игра ...

Lebovski

Проза » Рассказы

1.2K 3 18

Панихида на чувствата 🇧🇬

Вдъхновено и посветено....
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...

suleimo

Проза » Рассказы

2K 5 21

Последният страж на България 🇧🇬

Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...

Карадобрев

Проза » Рассказы

2.8K

Петък вечер 🇧🇬

Бутам бясно количката между рафтовете в магазина и хвърлям в пълен безпорядък пържоли, картофи, салата, вино… Нещо забравям, съсредоточавам се, мисля, потърквам чело. Къде по дяволите сложих проклетия списък? Ровя нервно из чантата, докато един чичка ме побутва отзад с неговата количка. Отстъпвам кр ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.9K 1 6

Разковани дъски - 71 🇧🇬

Докторът ми каза, че съм здрав като пън. Особено в главата...
В България се наблюдава масов BRAINEXIT.
Ден за математика - от сутринта ми е тръгнало само на тъпоъгълници...
Мазни хора – мазни идеали...
Без вяра няма надежда, а без любов първите две се обезсмислят... ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2K 4 9

Виенско кафе - 15 🇧🇬

Вечерта по време на свиждането стаята ми се напълва с народ. Приятели, служители, всички явно са решили да се изсипят в един и същ ден. Накрая се оказвам с една камара плодове, сокове и цветя. Мама ги гледа и казва:
– Да дадем на сестрите, а?
Аз кимвам и тя отива да извика някой. Връща с една възрас ...

Elder

Проза » Повести и романы

1.7K

Скитникът Бернар 🇧🇬

Вървях както винаги забързано с потока вечерно уклюмали есенни хора, нагоре по тясната калдаръмена улица на стария софийски квартал. Видях го в последния миг - приседнал на циментово стъпало, почти до плочника.
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...

Карадобрев

Проза » Рассказы

1.3K

18+ Оргазматроник 🇧🇬

След като се настани на шофьорската седалка, Денис се загледа в емблемата, изобразена на волана – незнайно защо му напомняше на комбинация от три пръста с преобладаващ среден.
– Каква марка е това чудо? – попита той русата продавачка, която се бе подпряла с лакти на покрива така, че блузката й стоеш ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фэнтези, Эротическая

2.1K 3 4

Вилата на мъгливото езеро 🇧🇬

– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...

Rois

Проза » Рассказы

900 3

Писмо до себе си 🇧🇬

Исках да си взема пишеща машина. Или просто да извадя някоя от гаража на дядо. Или просто да заема една на приятел. Толкова са старомодни, естествени, сякаш думите оживяват, танцуват и какво ли още не. Но какво щях да напиша? Имам ли какво толкова да кажа?
Всичко ми убягва. Не мога да намеря начин д ...

helpmepaintthestars

Проза » Письма, Другие

1.1K 3 2

Лятна командировка/9 🇧🇬

Потеглих и следвайки следите от колата, излязох на черен път, разделящ блоковете слънчоглед. Почти притъмняваше, затова огледът на околността нямаше голям ефект. Реших да тръгна на запад, а половин час по-късно установих, че решението ми е правилно, стъпвайки на шосето. Продължих в същата посока, бе ...

boky10

Проза » Повести и романы

1.1K

Училищна вина 🇧🇬

Бавно и някак заговорнически стрелките на училищния часовник се докоснаха за миг, разминавайки се в противоположни посоки, за да възвестят едновременно края на първата смяна и началото на обяда, като закачливо намигнаха на Стамен.
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели ...

Mironko

Проза » Рассказы

1.7K 1

Дълго чаканите гости 🇧🇬

Животът бавно напускаше вече немощното тяло на баба Ваца. Доскоро ясните очи губеха искрицата живот. Заедно с нея бавно умираше и къщата. В градината висяха презрели чушки, а доматите гниеха, никому непотребни. Буренът завземаше все по-големи територии и се превръщаше в единствен господар.
Прикована ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.9K 2 6

Макове 🇧🇬

МАКОВЕ
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...

Diskordia

Проза » Рассказы

2.1K 2 4

Трето легло /за конкурса/ 🇧🇬

Той беше едър старец с червени бузи и гъста, снежнобяла коса. Приеха го в белодробното отделение следобед. Тръгна по средата на коридора, с кални обувки и вълнен елек, който миришеше силно на нафталин. След него притичваше същата като него червендалеста старица, която едвам смогваше да следва широка ...

svdonchev

Проза » Рассказы

4.6K 2 8

Лачените обувки 🇧🇬

Въпреки че все още беше есен, през последните дни времето се беше задържало доста студено. Слънцето срамежливо надничаше през облаците, но хилавите му лъчи не успяваха да се преборят със северняка. Вятърът проникваше през якето ми, особено там, отзад до ръкава, където беше толкова протрито, че почти ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.9K 1 5

Очите на кофата за боклук 🇧🇬

Кофата за боклук беше червена, доста мръсна, с кафяви петна от съмнително естество, бе леко проядена тук-там, но се държеше като застаряваща хубавица, винаги бе готова да поеме необходимия ѝ боклук, за да се чувства нужна. Ивайлов я огледа, стори му се, че кофата е чудесна, експресионистична, дори в ...

exuded

Проза » Рассказы

806

За писането, лафките и опитомяването 🇧🇬

Вече нищо не разбирам.. Преди си мислех, че ми е ясно това, онова, но вече не. Слязох от 4 тия етаж на училището, в лавката. За обяд. Преподавам литература и история на осмокласниците. Понякога пиша собствени нещица. Преди ги показвах на жена ми, но когато ме напусна и взе децата, спрях да имам на к ...

Lebovski

Проза » Рассказы

964 3 6

Виенско кафе - 14 🇧🇬

Общо взето я караме както в училище, всяко отговаряне на учителя ми носи наказание. Когато се прибирам от хотела ми звъни счетоводителката:
– Слушай, Николов се обади да преведеш парите от фирмената сметка в друга.
– Защо?
– Не знам. Само това ми каза.
Тя е негов човек и е наясно с истинското положе ...

Elder

Проза » Повести и романы

1.1K 2

Червено и черно 🇧🇬

Скоро не бях писала проза. Като цяло скоро не съм писала каквото и да е. Не е като да нямах идеи или муза. Просто или нямах време заради работа, или бях навън с приятели или просто си губих времето във Фейсбук. Този път реших наистина да седна и да пиша като ми се пише, а не да отлагам за после. Щот ...

etimargi

Проза » Рассказы

2K 2 2

18+ Началото на края 🇧🇬

Вървеше леко прегърбен, придържайки с двете си ръце яката, която скриваше почти цялата му глава. Вятърът периодично се усилваше и едрите капки дъжд безмилостно удряха откритата част от лицето. Бурята сякаш се опитваше да смаже упоритата дребна фигура, която устояваше на гнева на природата.
Деляха го ...

satanas

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

1.3K

Мушмули 🇧🇬

Нямаше нищо против мушмулите. Някои твърдят, че били полезни. Вероятно това е лъжа, но звучи напълно добронамерено – като наказателния кодекс, който помпозно съобщава, че престъпленията се наказват. Хваща декиш, но само пред медиите и спрямо онези, които смятат, че престъпленията са за всеки, досущ ...

exuded

Проза » Юмористическая

1.1K 1 2

Писма до дядо Коледа 🇧🇬

Скъпи дядо Коледа,
Знам, че още е рано за пускане на писмата към теб, ама тази година имам специално желание. За мене е много важно да го изпълниш и ме е страх да не се загуби писмото, затова ти пиша сега с молба да го сбъднеш по-рано. Ако не го изпълниш, ще знам, че писмото не е пристигнало и ще ти ...

aleksandra79

Проза » Письма

1.9K 2 8

Самотници /за конкурса/ 🇧🇬

Бялата чапла крачеше важно край езерото и хвърляше от време на време любопитни погледи към старата порутена къща, около която не се виждаше жива душа Керемидите бяха вече изпочупени, гредите изгнили, а дворът буренясал и сякаш на птицата ѝ стана тъжно. Беше като стопанката самотна. Тази година нейна ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

1.5K 1 3

18+ На свиждане 🇧🇬

Някой почука предпазливо на вратата на болничната стая. Звукът достигна до ушите на лежащия на леглото мъж, който инстинктивно се опита да каже нещо. Не успя дори да размърда устни, защото долната му челюст бе буквално закована посредством решетка от външни фиксатори. Можеше да мърда езика си, но не ...

Heel

Проза » Рассказы

1.5K 1 1

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен ...

perperikon

Проза » Рассказы

4.8K 14 15

Рассказы и проза современных авторов

Предана на правосъдието и правораздаването 🇧🇬

Сладко от маслини, Глава 1,Част 3 🇧🇬

Айона, майка на тигър 🇧🇬

Бодли 🇧🇬

Сладко от маслини, Глава 1,Част 2 🇧🇬

Кучка 🇧🇬

Под звездното небе 🇧🇬

Орис (Сафина) 13 🇧🇬

Разруши Рая ми 🇧🇬

Откровение 🇧🇬

Виенско кафе - 16 🇧🇬

"Сладко от маслини", Глава 1, Част 1 🇧🇬

Ще пазиш ли сърцето ми? 🇧🇬

Сестра Тончева 🇧🇬

Последен танц 🇧🇬

Панихида на чувствата 🇧🇬

Последният страж на България 🇧🇬

Петък вечер 🇧🇬

Разковани дъски - 71 🇧🇬

Виенско кафе - 15 🇧🇬

Скитникът Бернар 🇧🇬

18+ Оргазматроник 🇧🇬

Вилата на мъгливото езеро 🇧🇬

Писмо до себе си 🇧🇬

Лятна командировка/9 🇧🇬

Училищна вина 🇧🇬

Дълго чаканите гости 🇧🇬

Макове 🇧🇬

Трето легло /за конкурса/ 🇧🇬

Лачените обувки 🇧🇬

Очите на кофата за боклук 🇧🇬

За писането, лафките и опитомяването 🇧🇬

Виенско кафе - 14 🇧🇬

Червено и черно 🇧🇬

18+ Началото на края 🇧🇬

Мушмули 🇧🇬

Писма до дядо Коледа 🇧🇬

Самотници /за конкурса/ 🇧🇬

18+ На свиждане 🇧🇬

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

Очередь