Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Да мислим и “правилно”!!!? 🇧🇬

Във "време", където "доброто" се измерва с "думи" и "действия", а съзнанието предоставя безброй възможни реалности,
нищо не би фигурирало като понятие,
ако не бе заета позиция от коя страна ще се "усеща" монетата.
Не усещай, не мъчи душата си,
получи знание за това, което "твърдиш", ...

raia90

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

583

Полет 🇧🇬

Напускам гнездото за първи път. Покатервам се до ръба и поглеждам надолу. Погледът ми се устремява към най-ниската точка, където се подава един дебел корен, а след това и тялото ми поема по зададения въображаем курс. Въртя се надолу и докато широките листа ме обгръщат като паяжини и забавят моя ход, ...

Хроник

Проза » Рассказы

966 1

Мъжки разговор (покрай конкурса) 🇧🇬

„В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата – в недодяланост, добродушието – в ласкателство.“
Джон Лок /1632-1704 г./ - английски социолог и философ
„За възпитанието на детето се изисква много повече проникновено мислене ...

Eia

Проза

954 8

Два коша 🇧🇬

ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...

exuded

Проза » Рассказы

797 1

Черното човече 🇧🇬

-Кой е там? – провикна се Радо. Някой го следеше. Той не можеше да го види, но го усещаше. Това усещане Радо имаше от доста време насам, но чак днес се престраши да се обърне и да се опита да разбере кой го следи.
Никой не се показа. Радо се притесни още повече. Вцепени се за няколко секунди, но пос ...

derkraizer

Проза » Рассказы

822 3

Последното късче надежда 🇧🇬

Последното късче надежда
Тя седеше на ръба на скалата. Сините и очи, пресъхнали от сълзи бяха вперени в бурното море. Задаваше се буря и морето се вълнуваше. Водата бе придобила зеленикав цвят, вълните се надигаха и спускаха яростно, оставяйки пяна след себе си. Носеше се силният аромат на морска со ...

Vikii

Проза » Рассказы

644

Два дни преди да те загубя... 🇧🇬

Два дни преди края седя на ръба на Нищото и се взирам в безкрайната пустиня.
Два дни преди края не чувствам болка, не чувствам гняв или копнеж.
Два дни преди края душата ми е замръзнала, скована от полунеосезаем ужас, ледена тишина и приглушено отчаяние.
Два дни преди края небето е матово-стоманено, ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

851

И отново 🇧🇬

..Отново среща. Валеше и капналите листа изглеждаха тъжни и кални. Но аз се усмихвах. Вглеждах се в сивите мълчаливи сгради, а преминаващите коли пръскаха част от мръсната вода по пътя си. Играех си с чувствата. Не беше първа среща, ала се притеснявах, все още. Сега се превръщах в другата, демонична ...

Аnna

Проза » Рассказы

738 1

"Просветители" 🇧🇬

Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си, ...

limeruna

Проза » Письма

977 6

Оправдани престъпления 1х01 🇧🇬

Мария
Осъдена на 15 години затвор
Стоях на стола в полумрачната студена стая за посещения на един от затворите в страната. Бях получил разрешението на директора да се срещна с една от осъдените жени, за да ми разкаже историята си. Беше трудно, но след всичките уговорки и, разбира се, малко пари под ...

Boyan

Проза » Рассказы

1.1K 3

Толкова време се чудех как да оправя нещата 🇧🇬

Толкова време се чудех как да оправя нещата, но все не се получаваше - жената се оказа меко казано упорита, докато един ден, преглеждайки пощата, не попаднах на интересна брошура.
„Решавам всякакви проблеми. Дискретно“, и отдолу имаше оставен телефон за контакт.
Нямаше как да не ми направи впечатлен ...

satanas

Проза » Рассказы

1.2K 5

Сланина по хижарски 🇧🇬

Тази рецепта е отпреди тридесет и повече години, но и до ден днешен върши работа. Научих я от един хижар, затова така съм я кръстил. Хижарят не ми даде рецепта, то не съм и искал. Тинтири-минтири, младежки години, всичко е интересно, особено момичетата. Да, ама като няма къде, какво правим? Отиваме ...

кolobok

Проза » Рассказы

1K 4

Сладкарница на мечтите 🇧🇬

Сладкарница на мечтите
Преди много години, някъде далеч от тук живяло едно малко момиченце. То било слабичко и бледо. Рано останало без родители и било принудено да прислугва в богаташките къщи, за парче хляб и подслон. Помагало и в домакинството на една възрастна жена и често му се налагало да тича ...

svetlanal

Проза » Сказки и произведения для детей

1.8K 2

Твоята Жулиета 🇧🇬

Тя беше разплакана, но и усмихната. Сълзите от трепетно вълнение се стичаха по кадифената ѝ кожа, носейки със себе си малките частички от гарвановата маркова спирала, която подчертаваше сините ѝ очи. Тоалетната беше неподдържана, въпреки привидно лъскавия си вид, но пък притежаваше това огромно огле ...

ЛуЛу

Проза » Рассказы

1.1K 1 5

Плазмената материя 🇧🇬

Плазмената материя
***
Томас се събуждаше мъчно. Люлеенето на кораба бе плавно и меко, а снижаващото се над хоризонта слънце все още жарко напичаше лявата му страна.
Бурята?!
Споменът връхлетя в главата му като внезапен удар. Томас се изправи. Лежеше на голям червен контейнер, стоящ стабилно върху м ...

donkooooo

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 6

Молба за обич 🇧🇬

Бях завършила средното си образование. След късната пролет, лятото настъпи с топлия лъч на обичта, която очаквах тайно, а не исках да си призная наяве. Той бе всичко за мен. Неразгадана тайна, но привличането бе взаимно. После - се оказа женен, с дете. Когато търсят причина, за да приключат един при ...

Аnna

Проза » Рассказы

1.1K 2

Бай Весо на интервю за работа 🇧🇬

Жена хване ли телефон - пази се, става страшно! В това наскоро се убедил и бай Весо - комшията (всъщност той се бил убеждавал много пъти преди това, но за тях - по-нататък).
Бай Весо работил дълги години в един дърводелски цех, но преди месец го съкратили заради напредналата му възраст. Не можел да ...

Kalinski

Проза » Рассказы, Юмористическая

2.8K 3 7

Истории за нежност, щедрост и доброта 🇧🇬

Истории за нежност, щедрост и доброта
Добрите хора винаги са само бедните и измъчените, които блестят като бисери сред калта, надарени със своята щедрост и способност да обичат и състрадават, въпреки че към тях няма кой да е щедър, да ги обича или да им състрадава.
Ето днес например шизофреничката Е ...

Galifray

Проза » Рассказы

2.1K 1 2

Лехи с цветя 🇧🇬

ЛЕХИ С ЦВЕТЯ
Привечер се захлажда, лъхва и ветрец.
Излизам, да поседна на пейката отпред.
Пусто е, хората оредяха, едни се пръснаха по света да търсят работа, други заминаха направо на оня свят, та друг не сяда тук.
От известно време на пейката присяда и възрастна жена, но съвсем на края и обърната ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

821 1

Дядо поп и телето 🇧🇬

Иван отскоро свил гнездо с изгората си, затруднил я и така се случило, че заминал на гурбет. Златинка, неговата булка, всяка неделя ходила на църва, да запали свещица за здраве, да чуе поредния псалм, изпят от попа. Въртяла си добре къщата тя, но откак Иван заминал, все нещо я глождело. Празно ù бил ...

кolobok

Проза » Рассказы, Юмористическая, Эротическая

3K 1 3

Джеси 🇧🇬

Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Приятел, който никога не би те предал, излъгал или наранил. На него можеш да разчиташ за онази безрезервна любов, която изпълва цялото ти сърце и дава смисъл на всеки един твой ден, прекаран на този свят. Това е истинската любов. А някога питал ли с ...

Boyan

Проза » Рассказы

1.4K 8

Дали ще можете 🇧🇬

Пролетната утрин бе хладна и не особено приветлива заради надвисналите сиви облаци, но младата жена бе решила да не се отказва от обичайната си разходка. От две седмици прекарваше поне по час дневно в парка пред болничното заведение. Нямаше нужда от придружител, защото ръцете й бяха заякнали и вече ...

Heel

Проза » Рассказы

897

Мисли родени в лъчите на слънцето: 🇧🇬

Днес се измъчвам повече от вчера, повече от всякога, но по - малко от утре, което сякаш ме успокоява...
Днес ще следвам интуицията си и знам, че няма да сгреша! Днес ще бъде един прекрасен ден...!
Разковничето се крие не вън, а вътре - не пред вратата, а зад нея - не в ума, а в сърцето...
Понякога в ...

Kalia1117

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

941 3

Средиземноморски тайминг 🇧🇬

Микробусчето с шофьор и екскурзоводка трябваше да ни вземе пред хотела. Оставаха още броени минути, а любимият мой продължаваше да се размотава полуоблечен нагоре-надолу из хотелската стая.
– Побързай – дадох му газ, – Казаха, че ни вземат точно в осем часа.
– Точно, точно, колко точно ще да е? – от ...

admiral

Проза » Юмористическая

1.1K

9. Мистерията на изгубения пръстен 🇧🇬

9.
Не след дълго, откакто Глория бе излязла от бялата стая, се отвори широко двукрилна врата. На прага се появи Лукас и Титос го позна веднага в мислите си: "Дяволът!?".
- Не, господарю, аз не съм Дявола - със същото плавно движение се приближи Лукас към уплашения момък.
- Само дяволът може да чете ...

BarryCussel.1

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.3K

Ден 150 🇧🇬

28 август 1944г, Варшава...
Из дневниците на Габриеле Грийнбърг, жертва на Холокоста.
"Ден 150.
Сутринта още не бе настъпила във Варшава, ала отвън вече се чуваха женски писъци и детски плач.
Вчера отново бяха изгорени 180 жени и деца. Носеше се ужаса в гласовете им и болезнените им викове. Всички о ...

yatc

Проза » Рассказы, Литературные очерки, Другие

1.6K 1

Осми март 🇧🇬

Беше осми март. Станойчо, Страхил Рендето и Симо Малкото слонче посръбваха винце в кръчмата, мезеха със свински ушета и току си кажат по някоя лакърдия. Бяха забравили за днешния ден - празник на жената, те си чакаха Конския Великден, та да седнат да си пийнат като хората. Подсети ги кръчмарят - Асе ...

кolobok

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.4K 2 2

Врата 🇧🇬

ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...

exuded

Проза » Рассказы

901 4

"Хълмовете" 🇧🇬

"[...] Конниците се бяха строили в редици; сребърните върхове на дългите им копия блестяха под хладните утринни лъчи на току изгрялото слънце. Лагерът бе почти събран и само огньовете продължаваха да тлеят, подухвани от лекия ветрец, нижещ се откъм източната пътека. Долината приютяваше прохладни лет ...

Trun-Malla

Проза

870

Да се преоткриеш в Рим 🇧🇬

Младен се огледа самодоволно в огледалото и се усмихна.
Той беше от еднo малко, забравено от Бога село, чиито жители се вълнуваха само от посевите си и животните, които отглеждаха. Бащата на Младен цял живот се беше опитвал да направи от сина си свой наследник, но Младен нямаше намерение да се зароб ...

Rois

Проза » Рассказы

682 1

10 Мистерията на изгубения пръстен 🇧🇬

10.
Джакомо огледа внимателно още един път присъстващите, като мислено претегляше възможните ситуации. Изчезването на Титос не можеше да бъде нито една от тях. Или не бе влязъл? Веднага отхвърли тази възможност, защото той бе там и Пелопония, и Изура го бяха видели до последно. Самият той също. Пръс ...

BarryCussel.1

Проза » Повести и романы

773

Човек с характер (За конкурса) 🇧🇬

“Sir, we are Frontier airline. We have no flights to Bulgaria. Please try Delta or US airlines at the next counter."
“Аъ?"
Мильо, усети как в него се надига ярост. От както стъпи на американска земя всичко го ядосваше. Едвам се сдържаше да не ги подпука тези самодоволни хамериканци.
Ето че, независи ...

B

Проза

1.5K 7

Среднощно послание 🇧🇬

03:33 ч., Пустинята Руб ал-Хали, Саудитска Арабия.
Из разговор между едно мечтаещо момиче и една мъдра бедуинка.
Пропътувах хиляди километри, почти целия си съзнателен живот, но лек за празнината в душата едва накрая открих. И то благодарение на една силна жена, която "случайно" срещнах в пустошта н ...

yatc

Проза » Рассказы, Литературные очерки, Другие

1.9K 2 3

Речник на мъжките термини за жени 🇧🇬

Шопска салата: Колаборация от нарязани домати и краставици, предназначена за активно диалогично взаимодействие с подходяща алкохолна напитка по време на футболен мач по телевизията.
Мач от Шампионска лига по футбол: Философски глобално и риторично обяснение с елементи на извинение за 90 минутната ме ...

duffmckagan

Проза » Другие

1K 4

Щастието в страниците на една книга 🇧🇬

- Ако си купя тази книга, ще ме направи ли щастлив- пита ме той и погледът му отново е вторачен някъде встрани.
Вече двадесет минути е в книжарницата. Млад, добре облечен, с черна шапка на главата. Отначало не ми направи някакво особено впечатление, но когато спомена, че трябва да запазим добрия тон ...

lubara

Проза » Рассказы

1.2K 5

Шест минути 🇧🇬

Станах свидетел на една история, която продължи не повече от три минути, но шестте минути ме накараха да се заслушам.
Топла зимна утрин. Няма сняг, само тук-там по някое мокро петно, мислещо се за локва. Отивайки към спирката на автобуса, видях един храст, който скоро щеше да се събуди. Всяка клонка ...

кolobok

Проза » Рассказы

1.3K 2 2

Копнежът на слънцето 🇧🇬

Ранна утрин настъпи в малкото планинско градче. Изящно дългите и остри като мечове проблясъци светлина постепенно разкъсаха непрогледния мрак. Светло-синият небесен цвят се разпростря царствено на хоризонта. Тази заран небето бе кристално чисто, и предвещаваше прекрасен ден. Слънцето, което току-що ...

Mon4iii

Проза » Рассказы, Литературные очерки

1.8K 1

Кастинг за принцеси (за конкурса) 🇧🇬

Имало едно време вдън гори тилилейски – едно царство наречено Средното царство.
Може би защото било срединно по географско разположение, а и царят, и царицата, че и принцът му били средна хубост. Но, както във всяка такава приказка дошло време принцът да се ожени.
Ако си мислите, че това е лесно нач ...

Довереница

Проза » Рассказы, Юмористическая

2.4K 18

Да, той 🇧🇬

Той ли...?
Той е между Рая и Ада, между Мен и Себе си.
Той...?
Понякога ми се струва, че въздухът е замръзнал в очакване на появата на светлите му очи.
Никога досега не бях спотаявала гняв дълбоко в душата си. До него. До докосването ми с Невъзможността и Забраненото. До осъзнаването, че е станал Ча ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 1

Нарушител (за конкурса) 🇧🇬

Пътеката се виеше като змия през девствените гори. Тя бе единственото свидетелство за човешка дейност в този защитен от закона район. Не се виждаха нито сгради, нито далекопроводи, нищо, което да е натрапено от човека. Хотелите и хижите, които десетилетия наред бяха загрозявали и замърсявали природа ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фэнтези

1.8K 11

Рассказы и проза современных авторов

Да мислим и “правилно”!!!? 🇧🇬

Полет 🇧🇬

Мъжки разговор (покрай конкурса) 🇧🇬

Два коша 🇧🇬

Черното човече 🇧🇬

Последното късче надежда 🇧🇬

Два дни преди да те загубя... 🇧🇬

И отново 🇧🇬

"Просветители" 🇧🇬

Оправдани престъпления 1х01 🇧🇬

Толкова време се чудех как да оправя нещата 🇧🇬

Сланина по хижарски 🇧🇬

Сладкарница на мечтите 🇧🇬

Твоята Жулиета 🇧🇬

Плазмената материя 🇧🇬

Молба за обич 🇧🇬

Бай Весо на интервю за работа 🇧🇬

Истории за нежност, щедрост и доброта 🇧🇬

Лехи с цветя 🇧🇬

Дядо поп и телето 🇧🇬

Джеси 🇧🇬

Дали ще можете 🇧🇬

Мисли родени в лъчите на слънцето: 🇧🇬

Средиземноморски тайминг 🇧🇬

9. Мистерията на изгубения пръстен 🇧🇬

Ден 150 🇧🇬

Осми март 🇧🇬

Врата 🇧🇬

"Хълмовете" 🇧🇬

Да се преоткриеш в Рим 🇧🇬

10 Мистерията на изгубения пръстен 🇧🇬

Човек с характер (За конкурса) 🇧🇬

Среднощно послание 🇧🇬

Речник на мъжките термини за жени 🇧🇬

Щастието в страниците на една книга 🇧🇬

Шест минути 🇧🇬

Копнежът на слънцето 🇧🇬

Кастинг за принцеси (за конкурса) 🇧🇬

Да, той 🇧🇬

Нарушител (за конкурса) 🇧🇬

Очередь