Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

*** 🇧🇬

Белите й коси се развяваха от ледения вятър. Той свистеше в ушите й, но тя не спираше да тича. Ледените снежинки се спускаха леко и докосваха нежно лицето й. Тя не спираше да тича през покритото със снежна постеля поле. Трябваше да стигне до него, не можеше да го изостави. Нозете й затъваха в мекия ...

AlexFanty

Проза » Другие

1.5K 2

Част от Ася 🇧🇬

ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...

exuded

Проза » Рассказы

845 1 2

Юнски мисли 🇧🇬

Скитам се по улиците. Стискам здраво кожения си портфейл и се опитвам да си поема въздух. Морният летен задух натежава в гърдите ми като разтопено олово. Капките пот се стичат като балсам по челото ми. Стъпвам бос по асфалта и сякаш не усещам парещите езици, които ги докосват бавно и нежно, но същев ...

AlexFanty

Проза » Другие

1.6K 1 2

Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно) 🇧🇬

За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...

B

Проза » Рассказы, Другие

2.2K 1 5

С море в сърцето 🇧🇬

Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълв ...

Boyan

Проза » Рассказы

1.3K 1 2

Къщата на демона 🇧🇬

Къщата на демона
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...

parvanski

Проза » Рассказы

1.4K 2

Как да научим български 🇧🇬

Веднъж, като бях студент в Москва, реших да нанеса визита на двама състуденти-българи, С. и Т. Имаше още двама гости освен мен, сред които Р., дете от смесен брак (майка рускиня и баща българин). Изведнъж в стаята влезе съветски студент и, ухилен до ушите, заяви на ясен български: «Аз съм мръсен кир ...

VladimirKostov

Проза » Юмористическая

1.1K 5

Aна 🇧🇬

Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...

esenna

Проза » Рассказы

1.4K 7

Ежедневие 🇧🇬

Всяка вечер обличаше най-хубавата си рокля, слагаше перука, силен грим, обувки с висок ток и задължителните тъмни очила. На улицата беше известна с името Очите. Никога не си сваляше очилата защото имаше вроден дефект – едното беше черно, а другото синьо. Драстична разлика. Пробва да носи лещи, но оч ...

maiaan

Проза » Рассказы

1.4K 6

Старостта 🇧🇬

Стоя на една пейка в един просторен и уютен, но не много поддържан двор. Погледа ми се рее небрежно от лазурната синева в небето към живото зелено в короните на дърветата и към сякаш препускащата мравка нарамила доста по-голямо от себе си зрънце. Стоя докато убивам времето и се опитвам да прогоня те ...

Слънчева_усмивка

Проза » Другие

1.2K 1

Понякога оставам без зъби 🇧🇬

Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръ ...

OlesyaNikolova

Проза » Рассказы

955 4

Точка на кипене на кръвта - Част 5-та 🇧🇬

(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...

Stransky

Проза » Рассказы

928 1 1

Пърпави облаци 🇧🇬

Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...

лъвче

Проза » Рассказы

1.8K 6

Ползвам случая 🇧🇬

ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...

exuded

Проза » Юмористическая

1.2K 2

Точка на кипене на кръвта - Част 4-та 🇧🇬

(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...

Stransky

Проза » Рассказы

1.4K 1

В добро и зло… 🇧🇬

- Здравей, Елена! Как си днес?
- Господине?!- погледна го с теменужените си очи и леко се отмести към края на пейката- Нима се познаваме?
- Почти цял един живот. Виж, имаш листо в косите- протегна нежно ръка и отстрани пожълтелия лист от прибраната на кок коса.
- Благодаря, галантен сте. А вашето им ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.3K 1 4

Страст 🇧🇬

Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не ...

greenjane

Проза » Рассказы

947 1

Блянове 🇧🇬

Обикновен дом. Някога уютен и приветлив, сега изгубил блясък под праха на времето, дългата употреба и забравата…остарял и овехтял. Дом. Най-живата и приветлива негова част в момента е слънчевата му и зелена тераса. И тя е стара, като всичко тук, но светлината, топлината и зеленината я одухотворяват ...

Слънчева_усмивка

Проза » Рассказы

1.2K 1

Маркс, Ленин и аз 🇧🇬

От втори курс нататък имах за Алма Матер Московския Държавен Университет. Веднъж в трети курс, сиреч на попрището студентско в средата, на занятие по политикономия (дисциплина, по онова време задължителна дори и за изучаващите точни науки) се разрази малка идеологическа буря.
Лекции и упражнения ни ...

VladimirKostov

Проза » Юмористическая

963

Сложни думи, сладък живот 🇧🇬

Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ...

OlesyaNikolova

Проза » Рассказы

1.2K 5

Точка на кипене на кръвта - Част 3-та 🇧🇬

(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи н ...

Stransky

Проза » Рассказы

1.5K 1

Тайнство 🇧🇬

Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени све ...

Слънчева_усмивка

Проза » Другие

1.3K 2

Под знака на Йозеф Швейк 🇧🇬

В школата за радисти взводен командир ни беше старшина-школник Валери Цветков. В началото на военната служба той ни запита дали знаем как се казва и сам си отговори: «Казвам се старшина-школник Цветков.» Един от нас, за да покаже знание по въпроса, добави: «Валерѝ Жискар Дестен.» (Той тогава беше пр ...

VladimirKostov

Проза » Юмористическая

964

Сън за Патагония 🇧🇬

Знаеш ли, аз често сънувам. Сънувам, че съм птица. Но не някое малко колибри с изумрудено коремче и пърхащи крилца. Аз съм един от ония горди, царствени орли, реещи се около скалите на Торес дел Пайне. Ах, как обичам да усещам вятъра между кафявите си пера, докато прелитам за пореден път над южнопат ...

AnTiHrIsTa

Проза » Рассказы

1.2K

Точка на кипене на кръвта - Част 2-ра 🇧🇬

(РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ ДУЕТ)
Едвам си поемаше дъх. Половината от гигантската купчина вече бе надробен.
-А твоето име? –попита Транс.
-Симеон Релик, на вашите услуги. –отговори като се засмя изпод мустак.
Релик стоеше отстрани и просто го наблюдаваше. Всяко вдишване, всеки замах. Нещо в това момче го ка ...

Stransky

Проза » Рассказы

929 1

Дяволът и аз 🇧🇬

С дяволa отдавна си хортувахме. Пийвахме, хапвахме, чувствахме се еднакво добре. Една вечер, предизвикани от бурните овации на алкохола, той предложи да купи душата ми. „Беден си, нещастен и самотен, за какво ти е таз душа?“ – ми каза той.
Позамислих се над битието си, пък си рекох, ми тъй де, защо ...

OlesyaNikolova

Проза » Рассказы

934 1 4

Когато поезията започне да убива 🇧🇬

Кога съдбата го срещна за първи път с поезията? Може би когато беше болен като малък и майка му му четеше римувани приказки от една книжка - „Приключенията на джуджето Белошапко”
Това бяха най-приятните му детски спомени.
Когато боледуваше майка му си позволяваше да се усмихва, а баща му не си позво ...

Довереница

Проза » Рассказы

1.1K 5

Точка на кипене на кръвта - Част 1-ва 🇧🇬

(Спасение и Запознанства)
„Кадърно момче като теб не бива да остава в калта.”
Думите ехтяха в главата му. Чувстваше се, сякаш някой бе поставил главата му върху чисто ново тяло. Беше изтръпнал и трепереше. Отвори очи и над него се бялна варосан таван.
-Значи той ме е довлякъл тук. – мислеше си.
Огле ...

Stransky

Проза » Рассказы

1.3K 1

Мазе 🇧🇬

МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...

exuded

Проза » Рассказы

1.3K 1

Under the Purple Sun 🇬🇧

Above vast pastures of blue grass the purple sun shone with the overwhelming brightness of a million suns of a more appropriate for a star colour.
The slug blinked a couple of times, its vision blurry and its mind foggy. Many half-formed questions flooded its mind as the slug’s consciousness finally ...

DisorientedOwl

Проза » Рассказы

3.3K 1 2

Сервитьорката 🇧🇬

Униформата все още ѝ ставаше, макар че я получи преди 10 години. Миришеше на карамел, кафе и пури. Харесваше ѝ съчетанието на синьо и бяло. Това я караше да се чувства чиста, въпреки че вечер я сваляше с отвращение.
Ходеше с радост на работа, облечена в уханната си униформа, за да може по цял ден да ...

OlesyaNikolova

Проза » Рассказы

1.1K 7

Лов на котки (III) 🇧🇬

III
През следващите седмици времето минаваше скучно и без вълнения, поне в личен план. На работа беше много натоварено и се налагаше Каси да остава след работно време. Скоро наближаваше годишният тийм билдинг и това беше може би единственото, което я мотивираше всяка вечер, докато залягаше над поред ...

ohayo

Проза » Повести и романы, Эротическая

1.3K

Лов на котки (II) 🇧🇬

II
Този път не мина така добре. Глупакът явно беше зле с парите и го правиха в колата му. Е, поне имаше кола, а и беше симпатяга. И по-лоши случаи е имала. Като онзи път в тоалетната на "Червения рак". Разтри си тила, като се сети. А и тия калмари тогава май не бяха добра идея. Но сега пък задникът ...

ohayo

Проза » Повести и романы, Эротическая

1.3K

Венера от планетата Любов 🇧🇬

Венера от планетата Любов
Мартин натисна несигурно топчестата дръжка на входната врата, леко я завъртя и след охтичавото изскърцване на пантите се озова в тесния партер. Зашари с поглед по надписите на пощенските кутии и съзирайки красиво изписаното с калиграфски почерк “ Агенция за сбъдване на мечт ...

parvanski

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

1.5K 1

Елефтерия /за конкурса/ 🇧🇬

В онова далечно, тоталитарно време такива неща не се случваха. Не прилягаха на широко регламентирания дух на съзнателност, на взаимопомощ и вътрешно осъзнато чувство за ред и справедливост.
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предп ...

Довереница

Проза » Рассказы

1.7K 1 5

Петнадесет минути до края (за конкурса) 🇧🇬

Петнадесет минути до края
Навярно е ген. От майка си съм чувал за вуйчо ми Фирмин. Никога не съм го виждал. Но от нея знам, че и той като мен е обожавал книгите. Живял е в книжарница. И е изчитал всичко, преминало през нея. Аз го давам по на едро. Живея в книгохранилище. Огромен склад, в който се па ...

perperikon

Проза » Рассказы

1.4K 2 11

Ерлан джигит 🇧🇬

В някое си царство, в някое си государство, живели мъж с жена. Дълги години нямали деца, но като по чудо на преклонна възраст се сдобили със здрав и силен син. Кръстили го те: Ерлан.
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пр ...

cattiva2511

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

1.4K 1

IT прочит на Червената шапчица 🇧🇬

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му. Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която жи ...

duffmckagan

Проза » Другие

3.1K 5 6

Лунен танц 🇧🇬

Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която но ...

Слънчева_усмивка

Проза » Другие

1.7K 3

Тсалайдон 🇧🇬

Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...

Cryptkeeper

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

1K 1

Рассказы и проза современных авторов

*** 🇧🇬

Част от Ася 🇧🇬

Юнски мисли 🇧🇬

Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно) 🇧🇬

С море в сърцето 🇧🇬

Къщата на демона 🇧🇬

Как да научим български 🇧🇬

Aна 🇧🇬

Ежедневие 🇧🇬

Старостта 🇧🇬

Понякога оставам без зъби 🇧🇬

Точка на кипене на кръвта - Част 5-та 🇧🇬

Пърпави облаци 🇧🇬

Ползвам случая 🇧🇬

Точка на кипене на кръвта - Част 4-та 🇧🇬

В добро и зло… 🇧🇬

Страст 🇧🇬

Блянове 🇧🇬

Маркс, Ленин и аз 🇧🇬

Сложни думи, сладък живот 🇧🇬

Точка на кипене на кръвта - Част 3-та 🇧🇬

Тайнство 🇧🇬

Под знака на Йозеф Швейк 🇧🇬

Сън за Патагония 🇧🇬

Точка на кипене на кръвта - Част 2-ра 🇧🇬

Дяволът и аз 🇧🇬

Когато поезията започне да убива 🇧🇬

Точка на кипене на кръвта - Част 1-ва 🇧🇬

Мазе 🇧🇬

Under the Purple Sun 🇬🇧

Сервитьорката 🇧🇬

Лов на котки (III) 🇧🇬

Лов на котки (II) 🇧🇬

Венера от планетата Любов 🇧🇬

Елефтерия /за конкурса/ 🇧🇬

Петнадесет минути до края (за конкурса) 🇧🇬

Ерлан джигит 🇧🇬

IT прочит на Червената шапчица 🇧🇬

Лунен танц 🇧🇬

Тсалайдон 🇧🇬

Очередь