Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

C2H5OH 🇧🇬

Усетих миризмата още докато се редях на опашката в магазина. Нали знаете, онези моменти, миризми, места, които отключват дълбоко заключените ви детски спомени. В този момент затваряте очи несъзнателно, времето се прегъва на две като ненужен флаер и вие се озовавате пак там... в детството си.
> Да си ...

l1l1th

Проза

1.2K 11

Село Раболепово 🇧🇬

Село Раболепово
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...

nasko-yanev

Проза » Рассказы

789

За хората и птиците 🇧🇬

За хората и птиците
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...

manipuliram

Проза » Рассказы

2K 6

Депутатска рапсодия 🇧🇬

- Зърррррр!, мощно иззвъня огромният стар будилник, небрежно разположен на малкото шкафче до леглото. В това легло кротко отмаряха телесата на човек на име Грую Шмулев.
Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее ...

dochev89

Проза » Рассказы

1.3K

Семейна сага глава трета 🇧🇬

*
* *
На 24 Април 2015 година, за стотен път ще сведем глави пред жертвите на първия геноцид на 20-ти век. Най-жестокото и най-масовото престъпление целящо унищожаването на един миролюбив, трудолюбив и горд с миналото си народ. Вече сто години арменците и много други народи от всички континенти иска ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.1K 4

Кумица 🇧🇬

Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите ...

kalin8

Проза » Рассказы

1.4K 2

Де да можеха да говорят 🇧🇬

С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно. То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръг ...

heartandsoul

Проза » Рассказы

1.6K 4

Обичам да гледам как спиш 🇧🇬

Знам, че сега спиш. И ми е странно. И малко ме боли. Че не съм до теб. Свряла се под завивките, наполовина под теб, наполовина върху теб. Странно се чувствам като знам, че си се отпуснал на мекичко и топло. Дишаш бавно и спокойно. Едвам усещам как дъхът ти, топъл и ароматен нежно си играе с косите м ...

sisilotka

Проза » Эротическая

2.8K 6

Дълбините на гладката повърхност 🇧🇬

Стефан се роди с недъг. Лявото му краче беше по-късо от дясното с цели два сантиметра. Сякаш точно тогава, трите орисници около креватчето му бяха неразположени по едно и също време и твърде припрени да издадат доживотната присъда, за да си тръгнат с облекчение и да забравят за лошото си настроение. ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

1.4K 5

Правораздаване Лайв 🇧🇬

Посветено е т'ва.
ПравораздаванеЛайв
Медиите отдавна бяха наричани "Четвъртата власт", но тяхното влияние бе легитимирано в средата на XXI със вливането им към първите три. Неясно бе дали правителство има телевизии, радио и вестници или обратното. Кръг от големи корпорации, който десетилетия наред с ...

Leandeer

Проза » Рассказы

1.6K

Чаша море 🇧🇬

Имало едно време една чаша. Имало я е тогава, има я и сега, винаги ще я има. Съвсем обикновена стъклена чаша за вода. От нея пие детето, когато се върне потно от игра. От нея пие болният, за да преглътне поредното хапче. От нея пие щастливецът, узнал най-хубавата новина в живота си. Само един човек ...

mariqnchoto

Проза

1.7K 3

Късчета спомени 🇧🇬

Той вървеше нагоре по стълбището на подлеза, когато чу тракане на токчета. Вдигна очи и видя на най- горната площадка да се появява млада жена. Приятно заоблен силует на фона на залязващото слънце. Лицето й почти не се виждаше заради ярката светлина, то той успя ясно да различи пухкавите й скули. Тя ...

Heel

Проза » Рассказы

1K 2

Грях 🇧🇬

Аз съм убиец… Господ да се смили над душата ми, убих я.
Октомврийският вятър тънко се киска в ушите ми, докато ги щипе с ледени пръсти.
Възрастен мъж съм, на 47 години - знам, че точно той е причината пламъчето на свещта да примира в шепите ми. А защо ми се струва, че иззад рамото ми наднича покойни ...

Marmadun

Проза » Рассказы

1.2K 12

* * * 🇧🇬

Недей да ме придърпваш към претръпналото си тяло, че ще вземеш да ме изгориш с твоите прословути пръсти-факли и пак ще ме оплетеш в докосвания, ръце и чувства.

slaveya98

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

990

За другия тип любов 🇧🇬

Бащата да води дъщеря си за ръка в парка, да се разхождат. Да й казва, че е истинска принцеса. Да й повтаря колко я обича. Заедно да се смеят на неуспешните опити за готвене на майка й. Да се цапотят заедно. Да редят заедно конструктор. Вечер, когато тя сънува кошмари, да търси прегръдките му. Той д ...

explose-girl

Проза » Другие

1.3K 8

Най-ценното в живота... 🇧🇬

Светлините... прожекторите... хилядите фенове, които крещяха от еуфория, само и само той да продължава все така. Сърцето му тупкаше все така, а вълнението му избиваше на ситни капчици пот, стичащи се по челото и по обливаха цялото му пулсиращо същество. Yeaaaaaaah, I got to break free... – едвам пее ...

Beli-Ruje

Проза » Рассказы

1K

И Господ да не си 🇧🇬

Опит да помръдне…
Поне ръката…
Да изтрие…
Това, де се стича по лицето…
Не стана! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1K

До теб 🇧🇬

Здравей...
Явно се чудиш защо ти пиша. Да, отдавна не съм ти писала не от това, че не искам, а просто от мисълта, че ще ме отхвърлиш. Сега по лицето ми се стичат сълзи, защото теб те няма и няма повече да те видя, Но нали си в сърцето ми. Да, но това не ми стига искам да си до мен. Искам когато те п ...

me4eto19

Проза » Письма

1.8K 2 1

На ръба 🇧🇬

Бъдеще, превърнало се в минало. Дали времето е една права, или пък по-скоро прилича на окръжност? Дали след като те загубих, някой ден ще се върнеш при мен, без дори да усетя липсата ти? Ще си спомняме ли за днешните дни с усмивка, или пък бихме дали всичко, за да забравим. Да забравя теб... не е в ...

liubomira97

Проза » Письма

1.2K 1

Дневникът- Надявам се да дойдеш 🇧🇬

Дневникът - Надявам се да дойдеш
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...

линасветлана

Проза » Другие

1.7K 2 9

откъс от '' Щастие по никое време" 🇧🇬

IV
Б р я г н а С л ъ н ц е т о
ноември 2003 година
квартал Изгрев ; гр. София
-Защо си изчистила печката ? ...

Shikov

Проза

719

За онази любов говоря 🇧🇬

За онази любов говоря. За онази, нали знаеш… която кара сърцето ти да бие учестено… или да спира. Да спира и да не знаеш колко време точно си бил мъртъв. За онази любов - от най-старите приказки. И онази, за която няма да прочетеш в нито една легенда. Лудата, необяснимата, понякога баналната… караща ...

in4enceto_91

Проза » Другие

1.3K 1

Жената от оградата 🇧🇬

За първи път я видях при пристигането си. Ефирно създание, чиято цветна рокля единствено напомняше за присъствието й. Без нея вероятно нямаше да я забележа. Беше слаба, губеща се из пространството. В последствие разбрах, че почти никой не я познава и не я е виждал. Не се изненадах. Трудно е да задър ...

Sensuality

Проза » Рассказы

811 1

Надежда 🇧🇬

Вървях леко приведен, опитвайки да се предпазя от изсипващия се, като порой, дъжд. Старият ми, прокъсан каскет беше плътно захлупен над очите, в опита ми да спра дъждовните капки да се стичат по очилата. Защото беше невъзможно да виждам през тях, когато малки рекички се стичаха по иначе ясните им ст ...

Ahearyn

Проза » Рассказы

653 1 1

Последната дума 🇧🇬

Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи. ...

TheHunter

Проза » Другие

718

Отнесени от прехода 🇧🇬

Стоят си двама на дивана, дядо и баба, говорят си за отминалото време. В техните размисли и страсти човек би открил смисъла на живота в млякото и истината за съседа-ловджия, а може би дори и за това как пенсиите отдавна вече не стигат, за да имат въпросното мляко в хладилника. Тъжно, но факт, на изт ...

Cvii

Проза

1.3K 3

На кръстопът 🇧🇬

На кръстопът
Когато луташ се из мрака
и не знаеш накъде да тръгнеш ти ,
тогава погледни там горе - към луната,
там ще видиш моите очи. ...

mariqnap

Проза » Другие

589

Ех, Живот! 🇧🇬

Ех, Живот!
Животе, от теб аз зная, че на този свят случайно няма.
И случайност не е, че има Ден и Нощ, Добро и Лошо, Красиво и Грозно...
че монетата както всичко друго на света, има своите две лица.
От теб аз зная, ...

Sssuzzzi

Проза » Другие

693

Севлиювските градски музиканти 🇧🇬

Автентичната приказка преиначена по-късно в скучната и бездарна версия „Бременските градски музиканти”.
О-о-о-о,здравейте,здравейте, мои мили чучовничета,кратунковци, шушончета и бюлбюлчета!Като горещ чайник кипя и преливам от щастие,че ви виждам. Ако ви е досадно от непрестанните мрънкания на възра ...

ZAGORA

Проза » Сказки и произведения для детей

1K

Семейна сага-глава втора 🇧🇬

Глава втора- Станоз
Днес, за обяд баба Сара беше сготвила любимата ни супа. Само тя умееше така вкусно да я сготви. Не че беше нещо необикновено, но имаше една малка подробност която я правеше изключителна. Пилешки или агнешки бульон с ориз и застройка с кисело мляко. Лека запръжка с краве масло и д ...

gudman

Проза » Повести и романы

959

Водно конче 🇧🇬

Вита e седнала на масата сама и бавно отпива от студеното кафе. Денят е слънчев, но в него като че ли няма нищо особено, нищо впечатляващо. Един от многото слънчеви дни, откъснати от кехлибарената огърлица на младостта ù. Тя бавно остарява и дните ù все повече заприличват на полупрозрачни, наситени ...

Tifaret

Проза » Рассказы

1.7K 3

Хората от блока 🇧🇬

Хората от блока
Под влияние на един добър приятел аз започнах да чета книги. Бях тогава шестнайсетгодишен. Никога преди това не съм чел редовно, а само отделни приказки, и то поради родителските заплахи от свиреп побой. Иначе не бих докоснал книга, защото смятах четенето за скучна и отвратителна раб ...

Chotrov

Проза » Рассказы

1.3K 7

Щастливите хора четат и разказват истории... 🇧🇬

„Когато бях момче...
високо колкото три ябълки,
говорех доста силно,
за да бъда мъж.”
„Сега зная” Жан Габен ...

Sensuality

Проза » Рассказы

820 7

Секунди живот 🇧🇬

Отвори внезапно очите, заслепи го силна, бяла светлина. Тя постепенно се стопи и пред него се разкри един дълъг и снежнобял коридор. Мъртвешката тишина, която го бе обгърнала, изрисува също така и белите стени и бял под. Лъчът светлина постепенно се сви, до степен че се превърна в една миниатюрна то ...

Beli-Ruje

Проза » Рассказы

1.2K 1

Ти спиш 🇧🇬

Спите, мили мои.
И някои от вас сънуват, че са будни.
Четат това и вярват, че "не спят".
Вярват, че разбират какво четат
или, че ще разберат. ...

SERAF1M

Проза

1K 1

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какв ...

lordly

Проза » Рассказы

802 12

Надежда 🇧🇬

Утрото ме посрещна усмихнато. Навън бе приятно топличко.Слънцето огряваше всички цветенца, тревички и ето, лаленцата разлистиха своите червени, жълти и тъмнолилави листенца. Очарование създадено от природата.
А нарцисите, жълти и бели сякаш не отстъпваха по хубост и показваха своята красота.
Изпих к ...

vyatur13

Проза » Рассказы

759 3

Модерна приказка 🇧🇬

Модерна приказка
(синопсис на телевизионна новела)
Рано сутрин е и вали дъжд. На спирката чакат майка и дъщеричка. Майката нервно поглежда мобилния си телефон. Тя е притеснена, че закъсняват. Момичето наблюдава кучетата, които гонят колите и лаят след тях. Едно мъниче куцука подир другите. Малката Й ...

svobodey

Проза » Другие

1.5K 3

Изповед 🇧🇬

Отдавна не беше сядал да пише..
Сякаш някаква мрежа беше покрила неговото съзнание, пречеше на въображението му, на цветните, изскачащи картини на действителността и абстрактната му мисъл, пречупващи се през призмата на фантазията, непознатото и съзерцателното начало в неговият разум. Едно нещо го с ...

Beli-Ruje

Проза » Рассказы

1K

Погребалният агент 🇧🇬

Беше от онези хора, които наричаха особняци. Изглеждаше винаги спретнат, мълчалив и дистанциран от всичко извън професията си, в която беше изряден до педантичност.
Не общуваше с никого извън служебните си задължения, не изпитваше никаква необходимост от социални контакти - хората го изморяваха със ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 11

Рассказы и проза современных авторов

C2H5OH 🇧🇬

Село Раболепово 🇧🇬

За хората и птиците 🇧🇬

Депутатска рапсодия 🇧🇬

Семейна сага глава трета 🇧🇬

Кумица 🇧🇬

Де да можеха да говорят 🇧🇬

Обичам да гледам как спиш 🇧🇬

Дълбините на гладката повърхност 🇧🇬

Правораздаване Лайв 🇧🇬

Чаша море 🇧🇬

Късчета спомени 🇧🇬

Грях 🇧🇬

* * * 🇧🇬

За другия тип любов 🇧🇬

Най-ценното в живота... 🇧🇬

И Господ да не си 🇧🇬

До теб 🇧🇬

На ръба 🇧🇬

Дневникът- Надявам се да дойдеш 🇧🇬

откъс от '' Щастие по никое време" 🇧🇬

За онази любов говоря 🇧🇬

Жената от оградата 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Последната дума 🇧🇬

Отнесени от прехода 🇧🇬

На кръстопът 🇧🇬

Ех, Живот! 🇧🇬

Севлиювските градски музиканти 🇧🇬

Семейна сага-глава втора 🇧🇬

Водно конче 🇧🇬

Хората от блока 🇧🇬

Щастливите хора четат и разказват истории... 🇧🇬

Секунди живот 🇧🇬

Ти спиш 🇧🇬

Разминаване 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Модерна приказка 🇧🇬

Изповед 🇧🇬

Погребалният агент 🇧🇬

Очередь